И аз да споделя малко мисли по повод статията. Истината е, че колкото и да е подготвен човек за промяната и за новите отговорности, реалността винаги успява да те изненада. Аз лично си представях как ще ходя навсякъде с детето си и така ще мога да запазя общуването с приятелите. Да, ама не бях питала Мия по въпроса. Никъде не можех да отида с нея, дори на разходка. Това бебенце винаги успяваше да недоволства от нещо. За 6 те месеца, в които бях с нея вкъщи имам 2-3 спомена само как сме били на хубава спокойна разходка. Гледах усмихнати и спокойни бебета и майки, които си четат или пият кафе и не можех да проумея различните ралности, в които живеем уж, правейки едно и също нещо. Мия е едно от най-сложните деца, които съм виждала. Не бих я определила като трудно, а точно като сложно. Дете, което от първия си ден заявяваше и отстояваше с невероятна сила желанията си, представите си кое как да стане и кое изобщо да не стане. Освен това тя е домашен тиранин, най-доброто и послушно дете в градината и ужасяваща вкъщи. Много пъти съм имала искреното усещане, че собственото ми дете ме мрази, за да се държи толкова лошо. Винаги има трудни моменти, но има и други. Когато ми каже: Обичам те, направо губя ума и дума и забравям останалото. По отношение на работата, мога да кажа, че аз си намерих по-качествена работа след раждането на Мия, въпреки, че не бих я определила като кариера. Вече се чувствах по-уверена, за да сложа край на някои етапи от предишния ми живот. Приятелите ми липсват, наистина. Така се получиха нещата -приятелите на мъжа ми вече имат големи деца, а моите пък още нямат и сме в различни реалности, така да се каже. Но това са нормални неща, а и времето не стига за всичко. Колкото до външния вид, това е въпрос на нагласа и на организация. Опитвам се да тренирам вечер след 9, когато си легне Мия -невинаги имам сили, но се старая 2 пъти седмично да го правя. грим пък слагам при повод, но и преди правех същото. За мен красотата е в излъчването, а не в тоновете грим.

Цитат на: Raissa777 в Март 31, 2011, 13:12:38 pm

Както преди съм си боядисвала косата и съм си лакирала ноктите - така е и сега.

ако си гледаш детето изцяло сама, малце трудно ще намериш време да ходиш на фризьор и маникюрист! айде моля ти се, с лакираните нокти колко шишета на ден измиваш?

а и статията изобщо не сте я разбрали, ако от нея сте останали с впечатление, че говори единствено за зарязания външен вид на майката. аз я тълкувам по-скоро като психическа промяна - умора от неочаквано променения стереотип на действие, от безсънните нощи, от незнанието, от притеснението и грижите, от страха за малкото вързопче...

Гледаме си детето сами с баща му и мога да те уверя, че без лак почти не ходя (случва се, но не е практика), а маникюра си поддържам сама от много време насам. Да, мия чинии с ръкавици вече, защото от честото мокрене и препаратите получих екземи, но това запазва и маникюра ми (всяко зло - за добро, дет се вика). За фризьор също намирам време - все пак баща му не работи 24х7 и може да го гледа за 2 часа в месеца и без мен.

Относно втората част от коментара ти - точно това имах предвид с нереалистичните очаквания. Никой не е обещавал, че майчинството и въобще грижата за друго живо същество, ще е цветя и рози. Лично аз си представях нещата много по-тежки, отколкото са в действителност - нещо подобно на това, което мешко описва. То не е късно да ми се случи, де...

но втората част от коментара ти - точно това имах предвид с нереалистичните очаквания.

мда. аз имах нереалистичните очаквания, че ще родя дете и ще си го отнеса живо и здраво на третия ден в къщи за радост на всички, а го чаках 15 дни в реанимацията дали ще оцелее.
оттогаз малко се повредих в отношението си към детето и към света, но това е само поради първоначалните ми нереалистични очаквания, нищо повече.  

всички прекрасно знаят, че като дойде новороденото в къщи, ще има и плач, и безсънни нощи, и еднообразие, и прочие. ама като го изпиташ на практика, предварителното съзнаване на факта с какво ти помага?

а постоянното носене на лак за нокти не е полезно. какво ти дава ходенето с лакирани нокти, когато по цял ден се грижиш за малко бебе? самочувствие?

Не изкривявай думите ми и не се опитвай да ме накараш да се чувствам неудобно - това, че Мартин е бил в реанимация няма нищо общо с очакванията ти за майчинството като цяло. Напълно разбирам притесненията на всички майки, чиито деца имат здравословни проблеми. Да не говорим, че откакто родих буквално ми се свива сърцето при всяка новина за пострадало дете (не беше така преди, честно!). Не това дискутираме.

На мен лично предварителното осъзнаване на някои неща много ми помага - помага ми да не се учудвам и изненадвам неприятно от неща, за които съм наясно, че ще се случат. А това не е никак малко.

Не разбирам какво общо има ходенето с лак с това дали се грижа за малко бебе или работя, примерно? Да, дава ми самочувствие - както и да ходя изкъпана и с чисти дрехи, независимо от това дали ще излизам или ще си стоя вкъщи. Обичам да изглеждам добре (чиста и спретната най-малкото) и смятам, че мъжът ми и детето ми най-много заслужават да ме виждат в приличен вид. Фактът, че се грижиш за малко дете за мен не е оправдание да зарежеш грижите за себе си. Те не изискват толкова много.

Ха, спомена се БИО,та и аз трябва да си кажа мнението
Около 60%,от храната,която консумираме е БИО. Основно плодове и зеленчуци, масла, млечни продукти. Дали сляпо вярвам, че наистина са 100% БИО-ами не, но се надявам.
Притеснява ме, точно това, което е споделила мини, че в един момент печалбарството може да надделее.
А що се касае до хормоните в смеските, при БИО производството на месо и млечни продукти, храната която консумират животните също трябва да е от БИО земеделие /поне така е по стандарт/. Например за производство на млечни продукти,майката на млекодобивното животно трябва да е 1-во поколение отгледано без хормони,и нейните "чада",вече могат да дават био млечице.
За месото е същото, само че там се изисква основно храната да е трева, с минимално използване на смески.Звучи супер, ама да ме прощават не мога да давам по 80 лв за кило мръвка.
...
Знам, че ги скъсват от проверки и проби по време на сертификацията, която трае 3 до 5години, но после колко е ефективен контрола,  това вече е друга работа.

И мен ме подразни статията и то много.
Дразнят ме и всички мами, които ми обясняват колко им е трудно да гледат "т'ва бебе", което "за минутка не ги оставя", а пък трябва и да сготвят и да изчистят.
Ами никога, ама никога не съм се оплаквала, от това, че Ники ми заема 100% от времето. Никога не съм страдала от това. Страдах преди него, че го нямаше в живота ми, страдах и когато бременна с него ми се наложи да влизам в болница и да се чудя дали всичко ще завърши с щастлив финал.
Кариерата, въпреки, че съм кариеристка знам, че няма да е като преди, нито пък аз искам баш същата кариера като преди. Да, в момента кариера не правя, но пък уча езици чрез слушане на разходки, четене на текстове и Розетата.
На фризьор ми се случи да ходя 2 пъти от раждането на Ники, сама се боядисва, сама оформям маникюр, редувам седмица с лак със седмица без и лакът избщо не ми пречи.
Само веднъж ми се случи да стоя с нощтница цял ден и то защото не можех да сложа нищо друго като панталон, а кожата ми беше станала много чувствителна и нямам чиста памучна рокля. Да не говорим, че бях получила контактен дерматит от един продукт на Ейвън и сърбеше, та ми се ревеше.

Единственото за което ми се иска да имам повече време е за по- често да посещаване на зъболекарката ми, тъй като е в центъра, а моите зъби много лесно се рушат.

Всичко е въпрос на организация и на това, до колко добре се чувстваш в кожата си.

Здравейте,

Мен статията не ме е подразнила. И аз мисля като Джам, че тя илюстрира психическото състояние на младата майка. А това, че няма какво да мрънкаме от децата си, особено тези, които сме в този форум, е повече от ясно. Ние клоним в другата крайност по-скоро - преобгрижваме ги

Колкото до външния вид, аз отвреме на време имам кръгове под очите и съм дебеличка, но като цяло имам повече време да се глася, отколкото преди, когато работех.  

Не изкривявай думите ми и не се опитвай да ме накараш да се чувствам неудобно - това, че Мартин е бил в реанимация няма нищо общо с очакванията ти за майчинството като цяло.

не се опитвам да те накарам да се чувстваш неудобно, а да си дадеш сметка, че истинността на думите ти едва ли е повече от 50% - говоря за "нереалистичните очаквания от майчинството", които били причина за промените в психиката на младата майка.

колкото до лака за нокти - категорично не смятам, че точно пък лакът за нокти е основен изразител на понятията "да се поддържаш чист и спретнат" и "да не занемаряваш грижите за себе си". 

Както пише в подписа ми, не претендирам за истинност, изразявам мнение. 

Мисля, че относно спретнатия вид всеки има различно виждане.
Имам колежка, която никога, ама никога не се беше показвала без грим пред мъжа си и пред нас. Ставаше преди него, гримираше се, лягаше след него и чак тогава се разгримираше. За плажа ползваше водоустойчиви гримове и говоря за целия арсенал  - фон-ьо-тен, пудра, руж, молив за очи, спирала, червило. За нея, когато има бебе, признак за запуснатост ще е, когато не може да си сложи грим.
За мен преди бебето да ходя с лак беше закон. Мисля, че най-дългият ми период без лак беше една седмица. и сега се нервя на ръцете си, когато са без лак.
Аз някак си благодарение на Зачатие си изградих очаквания за майчинството, които не се разминават с реалността. Докато носих Ники постоянно надничах тук и четях за вашите тревоги, за развитието на децата ви. Виж, това което не очаквах е, че развитието по месеци никак не се покрива с написаното в книжките. Толкова се притеснявах, че в 4ти месец не се обръща, а после след като се обърна започна да пълзи много бързо - може би седмица-две след това. Тогава стана и първият инцидент, защото четях по книгите, че ще пълзи от 5-6 месец активно, а той още преди 5ти пропълзя.

Честно казано по време на втората бременност с всичките премеждия и нерви, после и болницата, толкова се бях стегнала, че се опитвах да изкарам седмица за седмица и гримовете и лаковете бяха последното нещо на света, което ме интересуваше. Опитвах се да оцелея. А сега гримовете и лаковете също толкова малко ме интересуват, защото просто се опитвам да се съхраня и да не направя фатални крачки. Самотата, липсата на помощ, недоспиването, очакванията на всички около мен са такава бездна, че в момента само една единствена крачка ме държи настрани от нея и отчаяно се опитвам да я запазя... И хич не ми пука дали съм спретната или красива за някой, просто се опитвам да изплувам...
Извинете за поста, но не се сдържах

Чета заформилата се дискусия и си мисля нещо.
Добре, ако един човек има някакъв проблем със себе си, по - добре е да го разреши, нали? Защото, ако  ние самите не се чувстваме пълноценни и в хармония, едва ли бихме могли да имаме пълноценни отношения с децата си. А пълноценните отношения с детето са не по-малко важни за здравето му от качествената храна, например.
В този ред на мисли, не сме роботи с програмирано светоусещане. Каквито и очаквания да сме имали за едно нещо - реалистични, нереалистични, нищо не ни дава гаранция какви размисли, терзания и страхове бихме могли да изпитаме в определени моменти и cитуации.
И ако един човек изпитва подобни явно срамни чувства, по-добре е да не ги сподели, за да не бъде обвиняван, че се оплаква? Излиза, че всички тук сме супермайки Или е добре да можем да говорим по всякакви теми, които ни вълнуват и притесняват в даден момент, да споделяме, да си помагаме? За някои проблеми понякога се иска много просто решение, за да се почувстваш по-пълноценен - просто да видиш, че някой има желание да те разбере.

Не говоря за никой конкретно, нито конкретно за майката от статията. Още по-малко говоря за майките, които се оплаквали, че детето им заемало 100% от времето и прочие случаи. А и от самия изказ на всеки един потребител, личи кога се оплаква тъй за раздумката.

Повече от ясно е, че рационално всички тук сме приели ситуацията, отговорността, разпределение на роли, трудности и прочие. Но никой не е застрахован от лоши моменти. Важното е да се осмислят и преодоляват.

Мармотче, ти си един прекрасен човек и аз мога само да съжалявам, че нямам възможността да общуваме по-често. Ако статията ти се е сторила интересна, с оглед на това, че си видяла в някои аспекти свои размисли, има една много разведряваща книжка - "Розова чанта за щастливата майка" или нещо подобно. Да, чиклит е, какво друго да е с това заглавие Не разтърсва душевно като един В. Юго с "Човекът, който се смее", например и няма претенции за някакви дълбоки смисли. Но е забавна, помага да погледнеш с чувство за хумор и самоирония на всичко, което те е изнервило през деня Да вземем да се разберем да ти върна най-после портбебето и да ти я дам

Цитат на: Raissa777 в Март 31, 2011, 13:12:38 pm

Както преди съм си боядисвала косата и съм си лакирала ноктите - така е и сега.

ако си гледаш детето изцяло сама, малце трудно ще намериш време да ходиш на фризьор и маникюрист! айде моля ти се, с лакираните нокти колко шишета на ден измиваш?

 умора от неочаквано променения стереотип на действие

Гледам си детето изцяло сама . Не съм споменала фризьор и маникюрист...мога сама да се боядисам и лакирам...

Айде и аз ти се моля...мия мия, колко да мия - ами колкото се изцапат !
Какъв е този неочаквано променен стереотип ? Кое точно е изненадата ? Във всяка книга за деца, дори в тази моята...до дебелия тълковен речник е описано що-годе как протичат грижите за едно бебе. Храненето на 3 часа, къпането, безсънните нощи и т.н.

И изобщо не знам защо продължаваш да цитираш мои постове, след като толкова се изложи миналият път...

На мен пък,от цялата статияя  най-силно впечатление ми направи /цитирам по памет/ "решихме със съпругът ми да рискуваме"....и това най-много ме вбеси...
Който създава живот за да "пробва" не заслужава да дари живот!

Раждането и отглеждането на дете в едно семейство, в частност грижите на майката не слагат генералната точка в отношението й към себе си и околните. Това е моето мнение. Не е възможно една жена да е свикнала да полага грижи за себе си и ето виж - след раждането да спре да я интересува това.
Ами трудно е, много даже понякога. Имала съм дни, в които действително и сутрешния душ съм го вземала при следобедния сън на децата. Цял ден е търчане, с около 10 кг съм назад вече от времето преди бременността. Цял ден се маймунясвам с тях и занимавам. Имам свободно време /на интервали/ вечер след 21 ч. и то не е малко... Наваксвам си и се опитвам да помисля за себе си.

Смятам, че на нас не би ни отивало да споделяме "Извинявайте, колко е страшно!", при условие, че години наред споделяхме " Помогнете, искам деца!".

Прочетох внимателно статията. Да, за някои неща бих могла да се съглася, за други - не. В нашия случай държавата, в която живеем, дава възможност за отпуск за бащата за гледане на дете. Мъжът ми реши да се възползва максимално от него, а именно - 6 месеца беше вкъщи с детето. И макар, че му е четвърто дете, осъзна, че за пръв път има този шанс да прекарва толкова много време с малкия, а и вероятно за последен. Трябва да призная, че беше и все още е много по-организиран от мен. Свършваше повече работа вкъщи, а и намираше време да програмира за удоволствие. В момента делим домакинската работа негласно. На мен през годината, в която бях вкъщи, ми липсваха социалните контакти, които бяха трудно постижими, защото трябваше да се съвместяват с режима на детето. Когато започнах работа, детето неизменно ми липсваше. Когато е болен, аз си взимам болничен, защото имам право на повече дни от мъжа ми. Иначе не съм кариеристка и никога не съм била. Доволна съм от работата си, но когато се преместим, вероятно ще трябва да търся нова. Иначе не се гримирам редовно, нито преди да родя, нито сега. Не се лакирам, защото свиря на инструмент, при който няма как да съм с маникюр. Колежката ми, която има дете на възрастта на моето, винаги е гримирана, но пък аз съм закусила.  И още нещо - свекървата идва всяка сутрин до тях и облича, мие, храни и взима детето. А при мен всичко това трябва да го свърша аз, че и да се приготвя за работа. Но иначе малко й завиждам, че винаги изглежда супер, а аз съм максимално на червило, ако остане време на някой светофар.   
Иначе знам, че сме двама и имаме едно дете. Понякога е по-лесно, друг път - не толкова, но не може да се сравни с натоварването при две-три деца и въртене на цялото домакинство. Лис, Цвети, мини, сигурно има и други, за които не знам или в момента пропускам, свалям ви шапка.
И най-важното - като всяка от вас съм много, много щастлива. И ви благодаря за това! 

Стефи, стискам палци всичко да се нареди по най-добрия начин за Ели и вас.

И изобщо не знам защо продължаваш да цитираш мои постове, след като толкова се изложи миналият път...

викаш, Раисочка, защо те цитирам точно теб, като си доказано "по-силна" и ще ме победиш?  (не си разбрала досега за какво служат дискусиите и цитатите в интернет форумите?)

преценката ти за себе си и околния свят е очевидно силно неадекватна. "миналия път" се изложи единствено ти, а те пуснах по пързалката съвсем целенасочено. не че поне половината публика не беше наясно с персоната ти още от темата на бременните, но така се разкри в цялата си прелест.

учудвам се на наглостта ти, а аз тук съм ги видяла много. имай предвид, че всичко е до време, а то неумолимо тече...


п.п. колкото до написаното в книгите - изрично съм написала, че написаното в книгите подготвя теоретично, но сблъсъкът с практиката неизбежно води последствия. човек теоретично за всичко е подготвен. това, че са ти казали, че ще ти си уморен от недоспиване, не означава, че няма да ти се спи след безсънна нощ, щото си бил предупреден.

искам да  кажа на Ganka, че вероятно я разбирам най-добре от всички, писали и чели в тази тема.

изобщо... хората са много различни. всеки цени и тачи различни неща, вижда света по различен начин, преживява събитията по-разному. някои се стресират от едно, други - от друго. някои пък просто няма да си кажат, но в себе си няма да са по-малко стресирани! някои дори си нямат представа до какви размери може да стигне следродилния стрес - и той може да няма никаква връзка с това колко книги си прочел преди това и колко деца си родил.

ние се сравняваме тук, ама сме несравними, защото не си знаем ситуацията. пет души ми написаха, че и те си гледали децата съвсем сами, но вашето сами може би не е равно на моето или Ганкиното. няма да написвам защо не е равно, че пак някой ще ми скочи, че искам да го карам да се чувства неудобно. просто искам да кажа, че отстрани нещата трудно се разбират и с това едва ли ще учудя някого.

сигурна съм, че статията е била написана за друго и мармотче я пусна за друго, а не да се сравняваме кой колко често се е къпал и лакирал, докато е гледал бебето си.