Здравейте, мили момичета!
Надявам се с моята история да успея да вдъхна много кураж, но знам, че патилата и проблемите ми са далеч по-малко отколкото някои от вас са преживели.
И така, аз съм на 27 години.
Всичко започна в далечната вече 1995 година, когато ме заболя корем. Заведоха ме на хирург, но той ме изпрати при гинеколог. От съмнения за апандисит към възпаления на яйчниците. Започнаха се антибиотици, един след друг, които обаче успокояваха за известно време болката, но пък ми докарваха непрекъснати гъбични инфекции, защото нито един от гинекологичните капацитети не се сети да ми каже, че трябва успоредно с антибиотика да приемам и противогъбични лекарства. През ’99, по време на гинекологичен преглед се видя киста в десния яйчник. Предписаха ми противозачатъчни за 6 месеца. През това време, от микробиология изплуваха стафилококи, които трябваше да лекувам пак с антибиотик и пак без противогъбично лекарство. Порочният кръг отново се завъртя. Взе че се сети моята тогавашна гинеколожка да ми пусне изследване за модерните “хламидии”. И естествено – бинго! Имахме си и от тях, при това с доста високи титри. Започнахме продължително лечение, аз и постоянния ми партньор, сега вече –настоящ съпруг. Същата тази ’99 година, отидох на преглед при д-р Събева в студентска поликлиника, която пак намери “възпалително променени яйчници” и ме прати по живо по здраво с нов антибиотик да се лекувам вкъщи. Не знам откъде междувременно дочух за уникалните методи на лечение на проф. Пранчев и разбира се отидох. Лечение в продължение на един месец с някакви с някакви странни “нагревки”, резултат – нулев и още по-отчаяна. Малко след това- отново прорязваща болка и временна загуба на съзнанието от нея. Д-р Събева ме прати за прием в Майчин дом. Преглед на третия ден от престоя ми там, от д-р Джеров и заключение: “Не знам за какво са те пратили тук, не виждам нищо нередно. Започвай да пиеш противозачатъчни и да правиш повече секс, защото май в психиката ти е проблема”. Странно, но въпреки противозачатъчните, въпросната киста-“духче”, защото малко лекари я виждаха изобщо, си седеше. През февруари 2003 отново ме заболява яко корем, но този път хирургът, при когото ме беше пратила гинеколожката реши, че се налага спешна операция от апандисит. Всичко спокойно и нормално след нея, но само за два месеца. Пак болки, но този път и яко гъбично бедствие, до степен в която едва успявах да си сложа гащи. Реших този път да пробвам нов лекар по поредна препоръка на приятелка и попаднах при д-р Савова от “Св. София”. Понеже ми беше омръзнало да разказвам всеки път с какво и от какво съм лекувана, си бях събрала стриктно всички изследвания и рецепти в папка. А д-р Савова, запознавайки се със съдържанието й възкликна “Ааууу, ама ти и тук си ходила, и там си била, ау и при този ли? Ама на теб май ти харесва да ходиш по гинеколози,а?” Е, макар и много унижена, все пак не си тръгнах от кабинета и останах “възнаградена” с виждането на кистата. Последва поредното едномесечно лечение с антибиотици и противогъбични лекарства.
От гъбите се излекувах, но от болката в дясно –не. Нов доктор-нов късмет! Попаднах при д-р Маджарова, светило в областта на стерилитета, дълги години работила в Тина Киркова. На нея обаче явно формата кистата не й хареса, а и ми намери раничка на шийката. Затова- този път инжекции доксациклин и горене на раничката. Лечение успешно – пак за около 2 месеца. В края на декември 2003, преди да заминем да отпразнуваме светлите празници, заради проклетата болка вдясно, този път попаднах при д-р Благоева. За първи път тогава тя изрази съмнение, че това, което вижда в дясно не е киста, а хидросалпингс. Реших да продължа да събирам мнения по въпроса. Катя Златева, пак от Св. София, ми назначи противозачатъчни, защото според нея въпросното образувание беше киста. Но на прегледа след 15 дни, “нещото” не беше вече с правилна кръгла форма и ето че и от нейните уста се заформи диагнозата “хидросалпингс”. Заведе ме за консултация с д-р Янакиева и д-р Йорданов. Преглед на 3Д и заключение: Голям хидросалпингс в дясно, за коремна операция и отстраняване на тръбата. Но още днес да започне физиотерапия и след 10 дни ще бъде операцията...... Да де, ама точно по това време бях открила форумите в зачатие и дир-а и все пак знаех за алтернативата лапароскопия. Когато попитах защо коремна операция, а не лапаро ми казаха, че от втората изобщо нямало смисъл, не била за случаи като моя?! Разбирате, че нямаше начин да не потърся поредното лекарско мнение.....И попаднах при д-р Попов в Шейново. Човекът остана искрено възмутен, че не само са отхвърлили лапарото като вариаант, а че изобщо за този проблем са ми предложили коремна операция след като не съм раждала. И така, през март 2004 постъпих в Шейново за лапароскопско отстраняване на хидросалпингса. Заключението от намереното по време на операцията беше: двустранен хидросалпинг с размери около 4 см; маточни тръби, матка и яйчници обхванати от плътни сраствания, поликистозни яйчници без следи от овулация, двустранно непроходими маточни тръби. Какво обаче е било направено по време на операцията – отстранени всички сраствания, салпингонеостомия /пластика на тръбите/, електрофенестрация на яйчниците/надупчване/. Тръбите обаче въпреки “ремонта” не бяха пропуснали контрастната материя. Затова по съвет на д-р Попов, месец след операцията направих цветна снимка. Резултатите от нея обаче бяха твърде съмнителни. Не мога да обясня как точно, но контраста се “изпари”.Т.е. в матката имаше съвсем малко от него, тръбите “изглеждат ампутирани”, а контраста колкото и да ме повдигаха или обръщаха така и не се появи нито вътре, нито пък беше изтекъл. Дори ме питаха дали не съм го изпила?! Предложението на д-р Попов беше да се направи хистероскопия, защото не му харесваше начина по който изглеждаше матката, но беше хубаво да изчакам пускането на новия хистероскоп в Шейново. След поредните два месеца, отново събрала сили и кураж, реших, че ще направя втора снимка. Този път в транспортна болница. Резултатът от нея: маточно тяло с нормална форма и големина, дясна тръба пропуска к. материя, но образува сак в ампуларната част, а лявата е само маркирана. Болката по време на тази снимка беше нечовешка и за момент загубих съзнание. Беше твърде възможно лявата тръба да е направила спазъм. И реших да се отдам на въображението си докато чакам времето за хистероскопия и да повярвам, че стават чудеса, че тръбите и матката ми са наред, че в приказките на всички около мен “ама ти защото толкова го мислиш, то затова не става!” може да има истина.
През септември, в съчетание със закъсняла почивка, направих десет процедури в санаториума в Поморие.
Най-после, след едногодишно чакане и няколкомесечно “напасване” на графика на д-р Попов с моята ранна овулация/цикъл на 26 дни с ову на 10-11 ден/, постъпих в Шейново за хистероскопия. Направих обаче огромна грешка, че не продължих да настоявам на своето, хистерото да се направи преди овулацията. Всъщност го направих в деня след нея и съответния резултат ме прати в най-дълбоката черна дупка, в която някога съм падала. “Миоматозен възел в матката и цервикалния канал” и едно странно обяснение от доктора “Ами не знам какво е това, може да е миома, ама може и да не е, ама ти разбираш ли, че щях да се откажа от процедурата, защото изобщо не можаха да влезнат в началото инструментите, но в крайна сметка дилатирах, дилатирах и успях да стигна до отвора на дясната тръба, но това е всичко. Странно е това образувание и е много голямо”?!?!? Попитах какво следва оттук нататък, но не получих разумен отговор освен едно “Ами може след около година да направим още една хистероскопия”. Скръб, отчаяние и буквално ненамиране на смисъл в живота... с най-малко думи така бих описала едноседмичния период след това. Имах обаче пълната подкрепа и разбиране от страна на любимия си човек и след дълъг разговор с него ми проблесна поредната идея. Да направя на друго място, ПРЕДИ овулацията, още една хистероскопия! В първите чисти дни от цикъла след хистерото в Шейново, в частната клиника на д-р Славчев, направих следващата. И познайте? Маточно тяло без никакви патологични изменения, визуализират се отлично остеумите на двете тръби! Ура! Ще се живее! Много съсипана и изтощена от насъбралите се отрицателни емоции, решихме с милото да направим почивка от ходене по лекари. Е, за да не оставаме съвсем без никаква грижа, започнахме да пием билки. В края на годината обаче, поредната идея за продължение беше спермограма. Резултат: лека астенозооспермия, морфология по Крюгер 10% и варикоцеле трета степен. Назначих му голям коктейл от витамини и антиоксиданти, защото според д-р Кацаров единственето евентуално подобрение можеше да настъпи след операция, с която обаче не е наложително да се бърза предвид не толкова трагичните резултати. Научих за опцията инвитро на естествен цикъл и начертахме следващата стъпка в плана. През октомври се срещнахме с един прекрасен човек и лекар, който не само възврна позагубеното ми доверие в медиците, ами и направо ме грабна още от първата консултация. Човекът и Лекарят д-р Владимиров.
Предвид, че отговарях на определените критерии за инвитро на естествен цикъл, решихме да започнем с него. При мен обаче явно нещата почти винаги стават от втория път...... фоликула се спука на излизане от вкъщи, около половин час преди пункцията. Доктор Владимиров предложи да изберем как да продължим натаък – с инвитро матурация или да изчакам и да си подам документите в касата, за да минем направо на класическо инвитро. Докато мислим, направихме и имунологични изследвания в Плевен, защото исках да съм сигурна, че превантивно ще отсраня всички възможни пречки за успешно инвитро. Почти всичко беше наред, с изключение на леко завишение на МАТ, което при повторни изследвания си беше наред. Ехографията на щитовидна жлеза не показа никакви проблеми. Беше края на ноември и реших да му мислим след нова година. И така, на втори януари пак ме озари идея. Да направя лапароскопия преди инвитрото, защото възможността хидросалпингсите да се появят отново от стимулациите и да обрекат процедурата на неуспех беше твърде голяма. В края на януари д-р Попов направи втората лапароскопия. Нямаше хидросалпингси, имаше сраствания, но “ципести”,т.е. в много по-лека форма, сравнително малко, след отсраняване на част лявата тръба, същата е пропуснала оскъдно контраста, а дясната си оставаше непроходима. С две думи – положението беше направо “розово”. Подадох си документите на 1 февруари, докато чаках да мине седмица, за да ми свалят конците. С положителен отговор ми се обадиха в края на февруари и на 3 март започнах едномесечен прием на противозачатъчни, предшестващ инвитрото. Използвахме декапептил депо за блакож на хипофизата, който не само подейства, ами и направо ми разказа играта. И със страничните си ефекти, и с това че стимулацията беше с много лекарства, а яйчниковия отговор започна да става задоволителен една на седмия ден от стимулацията. Все пак, бях безкрайно щастлива, че този път се стигна до пункция! Това ми стигаше, защото се бях подготвила за неуспех, нали инвитрото от първия път рядко е успешно.......Е, въпреки че ми върнаха 2 бластоциста, въпреки че целият екип от центъра по репродуктивна медицина и оплождане инвитро “София” направиха трансфера едно уникално хубаво и изпълнно с положителни емоции изживяване, надеждата беше минимална.
Дойде денят на кръвния тест и краката ми омекнаха, когато видях положителния резултат .....
Нямам думи, с които да опиша благодарността си на д-р Владимиров, на д-р Тачева, както и на всички , направили мечтата ни реална....
Благодаря и на Господ, и на милото ми момче, които ми помогнаха да не се отказвам!
Благодаря и на всички вас, които имахте търпението да ме изчетете
