Цитат на: jam в Март 21, 2011, 11:34:15 am

но не можеш да очакваш, че някой ще ти даде път не защото си с предимство, а защото си жена макар че по-умните го правят, защото знаят, че от жена-шофьор може да се очаква всичко.

  Аз не съм на това мнение. Шофирам ежедневно в София и ми се случва по много пъти на ден - да се включвам в главен път, в задръстване или постоянен поток - тоест ще се вмъкна само ако някой ме пусне...
Шофирала съм в доста чужди държави и когато пусна мигач - задния, в платното в което искам да вляза веднага намаля ( или поне в болшенството случаи ). В БГ нарочно дават газ ! Няма такава тъпотия, а е масово явление.

По повод това, което каза Илейни...факт е, че много жени, които пишеха редовно, след като родиха - спряха. Това за мен е достатъчно показателно.
Иначе съм съгласна, че едни и същи неща се казват по ен на брой пъти и ако се чете назад това ще се избегне...но тук се намесва и фактор "свободно време", който оказва своето влияние.

Слънчева и спокойна пролетна седмица!
Лис, за мухъла някакъв специален способ ли ползваш? Защото ние живеем в апартамент със скосявания и покривът ни, явно, е започнал да тече и сме завъдили мухъл. Част от него унищожих с "Астониш", но дали е добър избор....

Лис, не помня бяха ли ви боядисани вратите, ако да - Циф (лилаво-син) супер мисля беше. С него пробвай. Пък какво ти пречи да си имаш украса на спалнята 

Цитат на: mimi26 в Март 23, 2011, 09:03:20 am

Лис, не помня бяха ли ви боядисани вратите, ако да - Циф (лилаво-син) супер мисля беше. С него пробвай. Пък какво ти пречи да си имаш украса на спалнята 

Боядисани не са Мими но са масивно дърво, което е лакирано. Притеснявам се да не повредя лака инъче и лакочистител щях да вкарам в употреба:))))))))))))
Но пък като се замисля, той Мечо Пух си идва след месец, така, че спокойно мога да върна лепенката на спалнята:))))))

Моля, кажете ми с какво да почистя лепило от стикер на дървена врата.

Цитат на: blue_sky в Март 22, 2011, 22:42:57 pm

Аз предлагам да издигнем на лисицата паметник на майка-героиня.  Шегата настрана, но ако понеча да се оплаквам, веднага се сещам за нея и се спирам. Сигурна съм, че всеки има трудни моменти в живота си. Важното е, че след това винаги има и хубави.

туто, мъжът ми твърди, че най-трудно било, докато станат на 6 г. После било по-лесно. Отгледал е три момчета с разлика от по 3 години. Така че, знае добре  какво говори. Сам ги е гледал заедно с жена си, която често е страдала от депресии. Извън България рядко има баби и дядовци, които активно да отглеждат внуци. Казвал ми е, че през лятото родителите му са взимали за по седмица-две само две от децата. Не искали и трите наведнъж да ги гледат. Ами, разбирам ги хората. Сега са на по 77 г. и сме ги оставили да си гледат старините. Иначе майка ми би била голяма помощ, ама е на 2000 км. Но това сме го знаели винаги. Важното е да сме здрави (и най-вече мъжът ми, че гони 50 и почват да му се обаждат къде по-леки, къде по-тежки болежки).
Така че, още няколко години трябва да постискаш зъби. Иначе и аз съм по-голяма паника от мъжа ми и той ми обяснява, че нищо му няма понякога, а на мен ми се струва, че е зле детето. В крайна сметка, като преценя, обаждам се и запазвам час за лекарката и го водя.

И сега да се похваля - най-малкият ни батко е абитуриент в петък. 

Тук пролетта дойде и децата ги изкарват навън. Аз не бързам да ходя да си го прибирам. Нека играе на въздух! Днес така се беше заиграл, че ме забеляза след около 4-5 минути. Но така се втурна към мен, ухилен от ухо до ухо, че направо се размекнах. 

Сега ще ви оставям, че кюфтета ме чакат. 


Приятна вечер и всички болни деца и родители да оздравяват!

Абе аз като забременявах и раждах знаех, че няма на кой да оставям нито за 1 ден. На баща ми за 2 часа и толкова. За седмица да оставя няма на кого.. Свекървата не иска. За това си знам, че ще ми е нанагорно, но искам да питам нещо. От както родих малкия, баткото се промени и като че ли много ревнува. Уж го обича, отива прегръща го, но после го блъска. Много често го удря по главата. Малкия плаче понякога, но за сега още не разбира явно, че баткото го тормози и търпи. Обяснявам на баткото, че му е братче, че трябва да го обича, да го прегръща. Той ме гледа, хили се, казва, че го обичал, но в следващия момент отново се надвесва отгоре му и го бута или удря. Направо не знам вече какво да го правя баткото! Дайте някакъв съвет. Не мога да ги оставя за минута заедно. Понякога се заиграват, но обикновено баткото преминава пак към "бойни" действия и се заиграва доста опасно-хвърля се и се търкаля по леглата, по пода. Страх ме е да не нарани малкия. Даже го е удрял с играчки. Опитвам се да го ангажирам с разни други занимания, но ме притеснява отношението му към малкия. Даже на 2 пъти баткото ми казва: "Ти си моя!" Явно иска да каже, че съм само негова. Мисля, че обръщам достатъчно внимание, целувам го, прегръщам го, играя с него и гледам да не ме ревнува, но явно не се справям с ревността му. Не само това, но взима абсолютно всяка една играчка на малкия и заявява, че била негова. Малкия реве.. Надявам се това да е период и да премине. Другия вариант май е консултация с детски психолог.. Не само това, но преди си казваше, че има ако, а сега спря да си казва и всичко си върши в памперса. Като го изловя и започва да ми вика: "Не съм готов! Не съм готов!". Като свърши работата си разперва тетрално ръцете настрани и вика: "Аз съм готоооов!" Юни месец става вече на 3 години, а сме си с памперс. Иначе го слагаме на тоалетна, но проблема е май заради малкия. Една приятелка имам, която имаше аналогичен случай, но те бяха махнали памперса и заради малкия, дъщеря и започна пак да ака в гащите и пак отначало..

Цитат на: Tutto_bene в Март 22, 2011, 23:02:47 pm

Цитат на: blue_sky в Март 22, 2011, 22:42:57 pm

Аз предлагам да издигнем на лисицата паметник на майка-героиня.  Шегата настрана, но ако понеча да се оплаквам, веднага се сещам за нея и се спирам. Сигурна съм, че всеки има трудни моменти в живота си. Важното е, че след това винаги има и хубави.

туто, мъжът ми твърди, че най-трудно било, докато станат на 6 г. После било по-лесно. Отгледал е три момчета с разлика от по 3 години. Така че, знае добре  какво говори. Сам ги е гледал заедно с жена си, която често е страдала от депресии. Извън България рядко има баби и дядовци, които активно да отглеждат внуци. Казвал ми е, че през лятото родителите му са взимали за по седмица-две само две от децата. Не искали и трите наведнъж да ги гледат. Ами, разбирам ги хората. Сега са на по 77 г. и сме ги оставили да си гледат старините. Иначе майка ми би била голяма помощ, ама е на 2000 км. Но това сме го знаели винаги. Важното е да сме здрави (и най-вече мъжът ми, че гони 50 и почват да му се обаждат къде по-леки, къде по-тежки болежки).
Така че, още няколко години трябва да постискаш зъби. Иначе и аз съм по-голяма паника от мъжа ми и той ми обяснява, че нищо му няма понякога, а на мен ми се струва, че е зле детето. В крайна сметка, като преценя, обаждам се и запазвам час за лекарката и го водя.

И сега да се похваля - най-малкият ни батко е абитуриент в петък. 

Тук пролетта дойде и децата ги изкарват навън. Аз не бързам да ходя да си го прибирам. Нека играе на въздух! Днес така се беше заиграл, че ме забеляза след около 4-5 минути. Но така се втурна към мен, ухилен от ухо до ухо, че направо се размекнах. 

Сега ще ви оставям, че кюфтета ме чакат. 


Приятна вечер и всички болни деца и родители да оздравяват!

Абе аз като забременявах и раждах знаех, че няма на кой да оставям нито за 1 ден. На баща ми за 2 часа и толкова. За седмица да оставя няма на кого.. Свекървата не иска. За това си знам, че ще ми е нанагорно, но искам да питам нещо. От както родих малкия, баткото се промени и като че ли много ревнува. Уж го обича, отива прегръща го, но после го блъска. Много често го удря по главата. Малкия плаче понякога, но за сега още не разбира явно, че баткото го тормози и търпи. Обяснявам на баткото, че му е братче, че трябва да го обича, да го прегръща. Той ме гледа, хили се, казва, че го обичал, но в следващия момент отново се надвесва отгоре му и го бута или удря. Направо не знам вече какво да го правя баткото! Дайте някакъв съвет. Не мога да ги оставя за минута заедно. Понякога се заиграват, но обикновено баткото преминава пак към "бойни" действия и се заиграва доста опасно-хвърля се и се търкаля по леглата, по пода. Страх ме е да не нарани малкия. Даже го е удрял с играчки. Опитвам се да го ангажирам с разни други занимания, но ме притеснява отношението му към малкия. Даже на 2 пъти баткото ми казва: "Ти си моя!" Явно иска да каже, че съм само негова. Мисля, че обръщам достатъчно внимание, целувам го, прегръщам го, играя с него и гледам да не ме ревнува, но явно не се справям с ревността му. Не само това, но взима абсолютно всяка една играчка на малкия и заявява, че била негова. Малкия реве.. Надявам се това да е период и да премине. Другия вариант май е консултация с детски психолог.. Не само това, но преди си казваше, че има ако, а сега спря да си казва и всичко си върши в памперса. Като го изловя и започва да ми вика: "Не съм готов! Не съм готов!". Като свърши работата си разперва тетрално ръцете настрани и вика: "Аз съм готоооов!" Юни месец става вече на 3 години, а сме си с памперс. Иначе го слагаме на тоалетна, но проблема е май заради малкия. Една приятелка имам, която имаше аналогичен случай, но те бяха махнали памперса и заради малкия, дъщеря и започна пак да ака в гащите и пак отначало..

Адашче, време му е на Криси за Детската градина. Изпращай го. И той ще има разнообразие, и ти ще живнеш.
Дъщеря ми от 01.04 ще остава 1 час повече . По нейно желание. Напоследък като отида да си я прибирам, ни се сърди че отивам толкова рано. Изобщо не и се тръгва, особено ако са отвън в градината с многото забавления. 
Да си призная, ако можеше и до 19 бих я оставила.

Поздрави

Момичетааа, дайте някакви съвети за махането на памперс. Имам чувството, че ще ходим с памперс до 1ви клас.
След престоя ни в болницата, нещата тотално се влошиха. С пикането се оправяме, но дойде ли време за акане, се крие и после идва и иска чисти гащи. Клечи на гърнето по половин час, слагам й памперса и до 2 минути се е изакала.
Няколко пъти успях да я издебна и свърши работата в гърнето, аз естествено плясках, поощрявах я, а тя милата беше толкова стресната, че се разплака и не спираше да повтаря "хвърли л*йното".
Подозирам,че нещо се е случило в яслата, но според тях всичко било наред, и там си сядала на гърнето .

...сутрешни кафенца, обилни обеди и следобедни закусчици...

  е не, само като си го представих и така се смях...
Това и във френския кралски двор не го е имало.
На фона на Изаура 2 (съдомиалната) дето ме изостави и мъка,
мъка с тези пиршества дето Мини описа и множеството съдове след тях за миене!

Момичетааа, дайте някакви съвети за махането на памперс...