Малко размишления пак по тази тема...
*хремите от ДГ са всъщност рецидивиращи носни инфекции. Тежки. И много трудни за лечение, поради това че една следва след друга. А следва, или защото детето не се е възстановило от предишната, или защото АБ не е бил резултатен, или защото щамовете из ДГ са много резистентни, или защото има "трета" сливица.
*особената анатомия на децата в областта на лицето, прави дренажа на секретите от нослетата особено труден. Опитите това да се преодолее със "спринцовки", и "под налягане", води до тежки дисфункции на Евстахиевата тръба, хронични и тежки отити, и хронични максиларни и етмоидални синузити. Следователно - такъв подход е строго забранен.
*няма практически начин да овладеете един ринит, траещ повече от 4-5 дена, без 10 дневно АБ лечение. Или поне с АБ като първа стъпка. Защото има колонизация с микроби, гъст секрет, лош дренаж, и така инфекциите се разпространяват и към заден фаринкс, цяла задна стена на него, и/или трахея. Това обаче има смисъл само ако детето не отиде пак на ДГ. Иначе, ако отиде, всичко се повтаря пак.
*проблемът може би лежи и в това, че болшинството от децата не могат да регулират една инфекция и да я ограничават. Много момчета по принцип и вероятно, имат някакъв дефицит на производство на ИгГ, свързан с Х-хромозомата ( факт,който е известен) до известна възраст (5г-6?). И затова са толкова страшно податливи на инфекции ( дихателни, най-вече). Ако сте забелязали, в биографиите на известни личности често пише -" много боледувал като дете". Ако погледнете полът- 60-70% са момчета. Това е от значение не само за детето като такова, но и за възможността му да предава инфекция, да е трудна за лечение, да хронифицира.
ДГ, в моделът им, в който съществуват в Европа ( с изключение на частни,Монтесори, и такива, които давам на снимката) са "паркинг за деца" и "убежище" за децата на средната класа, не имаща възможност да гледа децата си в добри условия И у дома. Или в добра частна градина, поради ниски доходи. Това е тъжната истина, която трябва да се каже. За никакъв "благоприятен ефект" от ДГ не може и да става реч при едно дете, боледуващо 6 зимни месеца от всичките 6.
Моделът ДГ, както съществуват и функционират в Бг, в болшинството си, е срамен соц феномен - и като култура на отглеждане на децата, и като място за отглеждането им, и като база. Всякакви "хранения" из ДГ, или престой на децата повече от 4-5 часа си е пансион-интернат, с всичките негативи от това. Всякакво системно хранене на деца в учебни заведения, а не у дома, и в домашна обстановка, е факт, нанасящ трайни и дълго следващи психологически увреждания/последствия при децата. Отбележете- има разлика детето да си носи храна , от това, да слагат децата като в казарма да се хранят. Както и има разлика да се хранят всички в компания с родители и познати, и да се хранят като "войничета" по детските градини.
"Официалната" Педиатрия навсякъде има едно лице- това са нафукани и наивни книжни мишки, които НИКОГА не са работили реална и тежка амбулаторна Педиатрия, а съществуват в благоприятната, нежна и регулирана по влажност/температура "екосистема" на държавни/частни болници. Да, тяхната работа е отговорна, важна, но РАЗЛИЧНА. Това са два различни свята с реалната, амбулаторна работа. И не би имало нищо парадоксално в това, ако тези хора не се опитваха системно да налагат "правила" за работа в други области, които те не познават. А става точно това.
Затова и много хора игнорират всички тези ринити, хреми, отити, като нещо >> "под достойнството им" да се занимават с. Имам пред вид, като официални препоръки за лечение и поведение. И така съществува "апокрифна" и работеща Педиатрия и "официална", фризирана като тенор, преди оперно изпълнение на сцена. Да обче истинската Педиатрия е амбулаторната. Болничната решава проблемите на амбулаторната, все пак. Затова в "умните" страни, Педиатрите от държавните и частни болници, или задължително слизат на часове в общ кабинет, или си имат частни кабинети, ако са в частни болници. За да се поддържа "форма"- нещо като "гамите" за пианиста- без техника нищо не се свири.
От друга страна, ако няма контрол из ДГ, всякаква борба с тези неща е обречена на неуспех. Неуспех и лично за Педиатъра. Затова и никой не се занимава с тези неща. А те са може би най-важните в първите години за децата, защото именно на тази част като тежка патология се падат най-много вредни и тежки лекарства, които се изписват. И защото от тези хреми почват неща като "трета" сливица, астматични и хронични бронхити, отити и синузити.
В Бг са му намерили "майстора" с капките на Улевинов, Коларгол и подобни други- изгореното няма как да има хрема. КАто почне пак да тече- пак ще изгорим. И така. После от тези деца 2/3 вероятно са с лошо обоняние за цял живот. Или с хронични алергични синузити, назо-фарингеалани проблеми, "чувствителни" гърла и гласове... и колко още други неща.