Според скорошно изследване, емоционалният стрес не повлиява успеха от инвитро и други асистирани репродуктивни лечения. Докладът, публикуван от British Medical Journal цели да разсее мита, че стресът пречи на жените да забременяват. В него се разглеждат резултатите от предишни проучвания върху ефикастността на асистираните репродуктивни методи.
Изследователите от Cardiff University са разгледали информация от 14 предишни проучвания върху 3,583 жени.В тези 14 проучвания, на жените им е било измерено нивото на стрес преди да започнат репродуктивна процедура  и след това са провели само една такава. Нивата на стрес са измерени по признати психологически техники и включват елементи като тревожност, напрежение  и депресия. Във всяко проучване, изследователите са следили дали жените, които са били стресирани преди началото на процедурата са повече или по-малко склонни да забременеят.
Резултатите показват, че стреса НЯМА отношение към това дали жената ще забременее или не. Жените, които са били стресирани показали еднакви % нива на забременяване като тези, които не са били стресирани.

Митове на бремеността
Водещият изследовател от Cardiff University, Professor Jacky Boivin, казва, че „жените, които са стресирани сами възпрепятстват успешна репродуктивна процедура” е често срещан мит. Тя коментира, че „Има много митове за това как се забременява”.
"Жените, които преминават през асистирани репродуктивни процедури, често се самообвиняват, че са прекалено стресирани и затова немогат да забременеят. И колкото по-дълго те продължават да не забременяват, толкова повече се затвърждава митът."
От друга страна тя подчертава, че стреса не бива и да се игнорира напълно: „АРТ са достатъчно стресиращи сами по себе си и жените не би трябвало да игнорират факта, че се чувстват така. Защото ако не друго, те не съумяват да работят упорито в полза на лечението си.”  Около 1/3 от двойките с репродуктивни проблеми, прекратяват леченията си предварително поради стреса от самите процедури.

Clare Lewis-Jones, изпълнителен директор на благотворителната организация Infertility Network UK, каза че докладът е окуражаващ и също се съгласи, че въпреки това стреса не е за подценяване.
"Стресът може и да не оказва влияние върху упеха на лечението, но необходимостта от подкрепа и разбиране на пациентите не трябва да се омаловажава.  Клиниките трябва да правят всичко необходимо, за да получат пациентите им не само възможно най-доброто лечение, но и подкрепа за техните емоционални и практически нужди.”

Статията е публикувана в:
http://www.bbc.co.uk/news/health-12567103
http://www.bmj.com/content/342/bmj.d223

ключово изследване!

И сега някой да дойде да ми каже вълшебната фраза... Успокой се и ще стане 

И сега някой да дойде да ми каже вълшебната фраза... Успокой се и ще стане 

  "успокой се и ще стане" ми е фаворита.

Е, сега съм вече мога да си се притеснявам на воля по време на процедура

Цитат на: rally_pat в Март 15, 2011, 12:24:47 pm

И сега някой да дойде да ми каже вълшебната фраза... Успокой се и ще стане 

  "успокой се и ще стане" ми е фаворита.

Така е права си тази фраза никога не се казва когато има някакъв проблем ,това дори задълбочава напрежението.
Обаче статията е вярна. По скалата за стрес .Се приема загуба на съпруг или съпруга за най- висока степен на стес . После е някакво нелечимо заболяване .После е загуба на дете-дори итова не го поставят на 1-во място. А за АРТ методи никой не е споменавал че предизвиква стрес който може да доведе до неуспех. По-скоро мисълта че нещата не стават правят по-голям стрес .Дори се сещам че определени натоварвания ,действат благоприятно за забременяването . Може би самата идея е да не се мисли постоянно за това дали ще стане или не. Както е при естествено забременелите. Които също са подложени на някакъв стрес я в работа ,нещо с близки и роднини, липса на средства ,неразбирателство и тормоз от страна на мъжа. Чувала съм за доста случеи в които жената е малтретитана от мъжа и пак е забременяла .

Аз пък не съм особено съгласна с тази статия.
Силният стрес и прекалената тревожност се отразяват пагубно на организма, в този смисъл определено влияе и на репродуктивните възможности на жената.
Да не говорим, че при силен стрес се повишава нивото на хормона Кортизол, а с повишени нива на този хормон зачеването е по-трудно.

Да ,обаче зависи какво предизвиква силния стрес а в статията точно това пише. Разбира се при всеки човек вероятно е различно . Но щом има световни иследвания в тази насока значи трябва малко да им повярваме.

Понякога невидимия стрес ,като начин на хранене ,което в първия момент човек въобще не обръща внимание на това защото няма мигновенни видими последствия е много по пагубен от нещо което за момент те е напрегнало или за няколко дни.
Аз не казвам въобще че АРТ процедурата е безобидна но не тя е първоизточника на стреса и напрежението тя идва отгоре на всичко което сме преживели като неуспехи в това начинание . И понеже предполагам повечето от нас са с над 3 неуспешни опита ни изчерпва допълнително търпението и вярата което още повече засилва вътрешното ни напрежение от провал. Това обаче никой не го е описал ката стрес N1.

Предполагам има и много допълнителни фактори които могат да утежнят психическото ни състояние. Като продължителност на стерилитета ,бр неуспешни опити, невъзможност бързо да се открие причината , дълги лечения и т.н. Може би мултиплицирано в годините и неуспехите това вече ще се равнява като стрес предизвикан еднократно от загубата на съпруг или съпруга .

И сега някой да дойде да ми каже вълшебната фраза... Успокой се и ще стане 

Все съм се чудила на това, как почти всеки мой познат има по една леля, вуйна или братовчедка, която е имала дългогодишен проблем със зачеването, който се е решил когато се е успокоила  Тази история съм я срещала в много вариации, но любимата ми е тази, в която леля (вуйна, кака и т.н.) си осиновява дете и чак тогава, вече спокойна, взима че забременява 

Тази история съм я срещала в много вариации, но любимата ми е тази, в която леля (вуйна, кака и т.н.) си осиновява дете и чак тогава, вече спокойна, взима че забременява 

Тоя довод се пръква под път и над път, като методът със зелката. Кулминацията по темата за мен достигна една потребителка, която посочи 6 (шест) двойки, все нейни роднини и познати, при които това е проработило. Не се задържа дълго във форума.

Да има някаква мистерия в тези забременявания след осиновяване или след някакво лечение и тя взела че забременяла .Е да ама е факт .Има нещо вярно ,защото за какво и е на една жена след като е осиновила едно дете и второ да осиновява ,най-вероятно второто е заченато естествено. В моя живот аз имам само един такъв пример ,обаче без да съм видяла че жената е БР . Но тази мистерия няма как да я разгадаем така или иначе това им се е случило на другите дано и на нас да ни споходи нещо мистериозно.

По-скоро колко повече човек мисли за нещо и наистина го превръща във фикс идея ,не говоря само за репродуктивните проблеми ,то толкова повече не се или не иска да се случи.

По-скоро колко повече човек мисли за нещо и наистина го превръща във фикс идея ,не говоря само за репродуктивните проблеми ,то толкова повече не се или не иска да се случи.

И какво трябва да направим -да се успокойм и да чакаме да стане ли?

Ами просто да не мислим за него натрапчиво .Какво ще стане или какво няма да стане по време на стимулацията. Защо като го мислим и се притесняваме да не би да е станало

Според мен си зависи от човека (съответно неговата психика и организъм). Аз при стрес вдигам андрогените, така че при мен стресът директно ми влияе на хормоналните нива. Върви после обяснявай как тестостерон от 2 пъти над горна граница сам е паднал в референтни стойности без лечение. Индивидуално е просто.

Ами просто да не мислим за него натрапчиво .Какво ще стане или какво няма да стане по време на стимулацията. Защо като го мислим и се притесняваме да не би да е станало

Според мен това е просто невъзможно  :)Няма как да не мислиш за нещо за което милееш и в което си вложил много средства и надежди.   Израза: Оспокой се и ще стане! ми е любим. Вече се питам ако взема, че се успокоя, дали тая кола няма сама да се измие?   Или проблемите с щитовидната жлеза или хормоните ще се стопят? Или ще се отпушат нечии тръби? Смешно ми е, защото обикновенно израза е средство за оспокоение, а така дразни   И да си кажа, освен ние тука, едва ли някой е прочел статията  . Така, че ще слушаме колко трябва да сме спокойни дълго време...
Иначе от мен едно голямо Благодаря на екипа за труда  

Да има някаква мистерия в тези забременявания след осиновяване или след някакво лечение и тя взела че забременяла .Е да ама е факт

за статистиката - факт е при около 4% от осиновителите. просто тези примери по-се запомнят, защото са малко като разкази с неочакван край. помнят ги особено добре тези, които обичат да дават съвети да се успокоим

Близките хора около нас за съжаление не са психоаналитици за да знаят че думата "Успокой се" ще има обратен ефект върху нас.Просто тези хора се опитват да ни помогнат по този начин и давайки ни тези примери .Те откъде да знаят какво ни е точно на нас.Така че аз вече необръщам внимание на тези думи.И гледам да отклонявам темата.
Дори вече не споделям с никого за това не защото неискам а защото знам че и да го направя освен да получа "успокоителните примери" ,това споделяне нама да ми помогне .
За това сме тук в този форум с индентичен общ проблем където това може да се сподели и знаещ че човекът отсреща те е разбрал.

Момичета,
знам, че е трудно да бъдеш спокоен и да запазваш самообладание в миговете, когато за пореден път надеждите ти са разбити.
Знам, че обикалянето по лекари, купищата изследвания, финансовото обременение, времето, което вече виждаш като пясъчен часовник, малко или много се отразяват на психиката. Трябва да си голям кон с капаци, за да останеш равнодушен, оптимистичен и ведър. Съвсем нормално е човек да стане изнервен и да го дразнят и най-малките неща, особено пък хората, които без да знаят какво точно става в изстрадалата му душа, с лека усмивка просто казват "Трябва да си спокойна.."
Но погледнете реално, тези хора не са виновни. Какво да ви кажат?! Нима да ви прегърнат страдалчески и да направят заключението, че запушените тръби наистина могат да ви лишат от щастието да бъдете майка? Или пък да ви кажат, че щом имате три неуспешни опита Ин витро, значи може би ви е писано да нямате деца..?!
Хората, които ви казват да се успокоите и че всичко ще бъде наред, ви обичат. Това не е незаинтересованост, липса на здравна култура или наивност. Просто човешкото отношение, от което имате нужда, колкото и да ви дразни всъщност, когато го чувате.
Заключенията на лекарите, поредните лоши резултати от изследванията, отново отрицателният тест и самото чувство "защо точно на мен?!" са достатъчно безкомпромисни и страшни. Нека поне има хора, които искат да ви дадат спокойствие и надежда в целия този хаос. Не им се сърдете.

Цитат на: zarina в Април 04, 2011, 18:05:01 pm

Да има някаква мистерия в тези забременявания след осиновяване или след някакво лечение и тя взела че забременяла .Е да ама е факт

за статистиката - факт е при около 4% от осиновителите. просто тези примери по-се запомнят, защото са малко като разкази с неочакван край. помнят ги особено добре тези, които обичат да дават съвети да се успокоим

И за тези 4% не съм убедена, че е свършило работа самото успокоение...


 

Благодаря на ollivia, че ни държи в течение на нови тенденции.
Според мен изследване върху 3583 жени е твърде малка извадка, за да можем ние да си направим категоричен извод влияе или не стреса. Реакцията на всеки човек към стрес е твърде индивидуална. Има жени с психологически бариери пред зачеването и за тях стреса е сериозен фактор.
Авторите също не се ангажират с категорично заключение. Фразата
"... докладът е окуражаващ и въпреки това стреса не е за подценяване" е ключовата за мен в това изследване. Харесва ми тая посока на разсъждение, че стреса не е чак такова страшилище, за каквото до сега и аз самата го смятах.