Здравейте момичета,предварително се извинявам, защото сигурно ще се получи дълъг пост, но това ще е само този път! От много месеци насам чета форумите в "Зачатие" и сега реших да се регистрирам специално заради "НАДЕЖДА" (Вени) и Теди. Първо на всички искам да пожелая сбъдване на най-красивата мечта - детенце и то здраво! По-нататък ще се обърна и към Вени и Теди конкретно. Преди това искам да ви споделя защо се стигна дотук да чета тези форуми, като се има пред вид, че имам 6 нормални естествени забременявания, 3 аборта по желание и 3 нормално родени здрави деца. Двамата ми сина са големи - 20 - 22 годишни, през 2005 родих и здраво момиченце, което растеше здраво, щастливо, весело, умно и много обичано. Лятото на 2010 хвана вирус, от който започна едно безкрайно повръщане и в 3 варненски болници не можаха да го спрат. Накрая лежахме 10 дни в интензивно, където също лекарите не можаха да овладеят положението. Оказа се, че от обезводняването и от изтощение (след 22 дни повръщане и гладуване) са засегнати бъбречетата на моето момиченце и не успяват да задържат важните за организма бикарбонати, в следствие на което кръвта й стана наситено киселинна. Няма да навлизам в повече подробности, нито ще обвинявам някого. В крайна сметка моето слънчице не издържа и .... вече я няма. Няма да ви разказвам за ужаса, който изживях, ...... , и учудващо и за мен самата, когато се посъвзех от шока, преди още да съм осъзнала какво се е случило, първото нещо, което изрекох на глас беше: "Пак ще я родя!" Това спонтанно обещание пред мен самата и пред душата на моето скъпо момиченце, ме доведе тук. Преди съм забременявала само докато си го помисля, не съм имала и нямам и до ден днешен никакъв гинекологичен проблем, всичко ми е като по учебник. Лекарите в АГ не намират никаква причина да не мога да забременея. Но вече 1 година откакто загубихме момиченцето си правим опити с мъжа ми и не се получава. През февруари т.г. забременях пак нормално, но не успях да го задържа, радостта ни трая само 10 дни. И накрая и аз като всички вас се реших да пробвам с инвитро, защото при всеки неуспех имам чувството, че губя отново моето момиченце, а по някакъв начин вярвам, че ще се прероди точно тя. И затова няма да се откажа ... до последната си яйцеклетка ще опитвам и вярвам, че ще успея да върна детенцето си.
А сега към Вени. Сигурно ме позна, Вени, бяхме заедно и на пункцията и на трансфера. На мен ми върнаха два перфектни ембриона. Вчера и аз си направих кръвен тест и резултатът беше плачевен 0.100. И аз си поплаках, после вдигнах глава и си казах, че продължавам напред, докато стане. Утре и в понеделник отново ще направя тестове, защото често стават и лабораторни грешки, а освен това при малките ембриончета (само на 2 дни), които ни върнаха, е възможна по-трудна и по-късна имплантация, така че напълно е възможно след седмица резултатът да е положителен. Обикновено по-точен резултат има 14 дни след трансфер, когато ембриончетата са били на 5 дни. А когато са само на 2 дни, като нашите, логично е да се прави тест малко по-късно. Доц. Маркова ме посъветва да продължа до понеделник Утрогестана и Естрофема и ако в понеделник уринарния тест е "-" , да ги спра. Пепоръчвам ти дигитален тест за бременност "Клиър блу", защото той отчита дори нива на ЧХГ под 25, а всички стандартни тестове отчитат над 50 ЧХГ. Февруари, когато бях забременяла Клиър блу ми отчете "+" при ЧХГ в кръвта 19. Това не би го отчело никой стандартен тест. Малко по-скъпи са с няколко лева,но пък си заслужава. Искам да ти кажа, че място за отчаяние няма! Щом аз мога да се изправя след всичко и да продължа напред, не ти позволявам ти да се отчайваш и да падаш духом. Видях радостта ти в очите, когато ти върнаха 3-те ембриончета и съм сигурна, че с мъжа ти ще си имате свое детенце! Искам по закона на привличането да вярваш в успешния резултат и той ще дойде. Същото казвам и на Теди, бях в коридора на 7-я етаж, когато й правиха последната пункция и чух, че Малена я попита: как си Теди /така случайно разбрах коя е Теди /, а мен ме очакваше същото след няколко дни. Когато те изведоха с количката,Теди, толкова ми дожаля, че се разплаках... помислих си колко много жени страдат незаслужено, а колко много други жени не могат да оценят какво богатство имат със своите деца. И им се ядосвам много, включително и на мои приятелки, които се държат грубо с децата си, обиждат ги, казват им, че не могат да ги понасят, бият ги, пушат цигари пред тях .... ужас. И се питам къде изчезна тази "СПРАВЕДЛИВОСТ" и не знам отговора.
Приключвам, момичета, че сигурно ви отегчих жестоко. Но ви писах всичко това, макар че не исках никой да знае моята история и с мъжа ми се опитваме доколкото е възможно да живеем нормално без случилото се с нас да натоварва и притеснява нашите приятели, близки и познати, защото аз съм на 42 години и няма да се откажа никога, не искам и никоя от вас да пада духом, ще се борим заедно и ви обещавам, че ще успеем! Защото всичко, което не ни убива ни прави по-силни!
Извинявам се отново за дългия пост!
