Теди
много съжалявам мила! Каквото и да кажа в момента, едва ли ще мога да те успокоя, но искрено се радвам, че ще продължиш да се бориш до сбъдване на мечтата ти, а аз съм сигурна, че това е най-правилното. Аз когато съм най-тъжна и отчаяна, обичам да си чета един от стиховете на Дамян Дамянов, който много ме успокоява, сега ти го пействам за теб, дано ти помогне, както на мен ми помага:
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Теди, въпреки житейските страдания, които имаме и двете и благодарение на това се запознахме, аз искам да ти кажа че много се радвам че се познаваме, макар и задочно и че си споделяме и подкрепяме в тези не така радостни моменти от живота ни. Ти си един много готин и добър човек и аз съм уверена, че ще успееш! Вярвам в това, моля те вярвай и ти и не спирай да се бориш!