Момичета, спокойно, всичко ще мине като по вода
На мен пункцията ми беше май най-приятното нещо. Лягаш, леко разкекерчен (сори за думата) и заспиваш най-сладкия сън.
И после вече се събуждаш в стаята, доволно размазан и щастлив, че си свършил своята част от работа и нещата вече са в ръцете на Док и на Бог! Последния път ме караха да броя - абе стигам аз до 16 и си викам, аз няма ли да заспивам вече, те хората още на 10 отнасят плувката.....Казах влачейки 17-ииии и ............нани.
А първия път екипа водеше много интересен разговор за най-красивите жени по света. Бяха и Малена, Анито, д-р Александров, д-р Кисьов, анестезиолога, проф. Козовски. Ама пусто, заспах и не чух края на разговора. После ми казаха, че като са ме будили, съм се хилила като ряпа....по коридора също.
Пиша ви това, да ви разсея, да не се страхувате и да ви пожелая много късмет на пункциите, трансферите и после положителни тестове, нали?!?
Аааа, аз лично предпочитах мъжо да не идва, че да не се притеснявам и за него. Само носих заветните "майсторчета" в чашката и повече мъжо не ми трябваше....
освен да ме прибере, де.
Хайде лека и успех утре, Станкова!