Дидон - права е
Боби Мрънкаш да му писне и набиваш чувство за вина - все едното ще сработи, зависи от таткото. Не им се сърдете и на тях толкова, особено на мъжете, на които им е за първи път да стават бащи. Аз хем бременна бях, родих, повечето време аз съм с бебето и още не мога да кажа, че пълноценно се осъзнавам като майка, някак ми е "като на кино" все още, а за мъжете ни процесът е още по-труден. Не го правят нарочно, за да ни дразнят и защото са нечувствителни и едва ли не дебили.
Смея да кажа, че съпругът ми е много отговорен и грижовен и като съпруг и като татко, много чете за бебето, не е да не е информиран, или незаинтересован и пак има "издънки", които ме влудяват. Пример: Къпем бебето на чешмата, той ще го държи, ама все на терсене го държи и аз почвам да кипвам, давам указания... И тати в този момент започва да ми философства по въпроса коя позиция би следвало да е "правилна и неправилна" за къпане, бавно, спокойно, все едно имаме поне час да обсъдим този въпрос. Това, че мокро и голо бебе му църка из ръцете и не е сега момента да спори и да "мисли" - някак му убягна, добре че моите ръце бяха заети, че щях да го ударя сигурно - така яхнах метлата.
Разказвам ви го, като илюстрация, че мъжете ни просто по-трудно и бавно свикват с нуждите на малкото човече, не им хрумват някои неща "рефлекторно", както на нас...не е защото не са загрижени, не им пука и пр. неща които си мислим заради бременни и следродилни хормони, които бушуват.
Дръж си на своето
Дидон, повтаряй си аргументите и то наблягай на рационалните такива, не на емоционалните /на този етап мъжете приемат емоциите ни като "бременна лудост" и не ги отразяват особено/ и ще си имаш най-хубавата, топла, голяма, южна детска стая накрая и ще качиш снимки.
Най-много след някой месец мъжа ти да разправя как той измислил там да е детската стая. Всичко е въпрос на тактика.