Здравейте момичета!
От няколко дни се каня да пиша е все не успявам
Ние вече си влезнахме в ритъм с мъника.
Та обещах да опиша преживяното от нас.
На 27-ми февруари в 1.15ч. сутринта отидох до тоалетната и прокървих ярко червена кръв. Звъннах на док. си в Пловдив, и той каза спокойно да тръгвам към "Селена". Около 2.45 бяхме там. Прегледа ме и отсече - отлепена плацента, спешно секцио
Тъй като същият ден правех 35 седмици, трябваше да отида в УМБАЛ. До към 5-5.30 ме преглеждаха, пускаха изследвания и в 5.45 вече бях на магарето и с бита пълна упойка. Мъника Станислав е проплакал в 6.00ч.
Свестих се около 8.15ч, мисля беше, и професора и таткото бяха до мен
Таткото е видял синчето ни първи!
Казаха, че всичко му е наред.
Първият ден само лежах. На вторият ме преместиха в друга стая и от тогава започнах да се раздвижвам. На третият ден вече се изкъпах.
Мъника беше в кувиозче, а аз ходех към 12ч. да го виждам. На 8-ми март вече ми го донесоха при мен и на 10-ти ни изписаха.
За болницата мога да кажа, че всичко беше перфектно, с изключение на едни дребни хлебарки в банята
и храната, която опитах 2 пъти само!
Нищо не съм плащала!
Това е накратко от нас!
По въпроса с водата - аз си пълня от една чешма в града, и преварявам!
До днес, не съм имала проблем.
За гладенето - мама глади!
А като си тръгне, ще видим!