Подхванахте темата за зъбките. Аз вече бях забравила какво е. Преди седмица Моника се промени. Настана рев за всичко, инат, чудо.. Карах и се, наказвах я, но положението стана по зле. На третия ден вече започна да ми омръзва, човек е толерантен към изблиците на друг, но макар и дете, в един момент ти идва повечко. Та заех любимата ми поза на буквата главно Ф и тъпо я попитах: Кво ти стаа бе ? Застанала невярваща на вратата, че изрекох нещо подобно, се заслушах отчаяно в опитите да ми обясни нещо. Накрая ревна и започна да ми обяснява, че я болят зъбките два дни
. Така и не разбрах, това какво общо имаше с пластилина по мокета или разсипаните бойчки по дивана, ама...След едночасова лекция, че ми хленчи за всичко, включително и лъже, ама за зъбките не ми е казала, напипах един кътник и отидохме до аптеката. Взехме калгел и ефералган и истерията приключи. Мислех си, че вече е голяма, но май аз бързам да говоря с възрастен и да очаквам адекватно държание всеки ден. Е мнението на мъжа ми е, че въпреки всичко, колкото я стягам толкова я и лигавя. Може да се прегръщаме и целуваме с часове без да ни омръзне. В един момент целувките и направо са задушаващи, обаче им се наслаждавам докато ги дава. Още някоя и друга година и ще копнея за тях, а отсреща едва ли ще имат подобни мераци
Та в този момент на изблици на обич, той ме гледа назидаделно, но получава по една пухкава възглавница по главата, ако се обади, литва и детска книжка
Та така със зъбите при нас. Мисля си, че докато се прегръщаме а аз по между другото пускам по някоя муха от сорта на: държиш се неадекватно, правиш се на лошо дете, много се лигучкаш..по като че ли чува и се старае. Е пак се лигучка, ама в границите на търпимост
Не сме летяли, но ви признавам. Вие сте майки героини
. На Моника и става лошо в кола и се притеснявам да я кача все още в самолет. Пътуваме трудно и спираме често. Приклюение си е за нас.
Smaraidi идеята според мен е, да кръцкаш по мъничко от биберона, докато стане неудобен за употреба и детето започне да не го иска
А за лигавниците, когато започнаха да текат реките от устата, разбрах колко нужно нещо е това.
Спомнях си, че колкото дрешки имаше на простора, толкова и лигавчета висяха
Ние сме отново болни да напиша аз, бухаме, кашляме и сие. Пълна програма. Омръзна ми от този вирус и този студ. Искам топло и къс ръкав, бира скара и мезе под беседката и цветя и мирис на рози под носа си. Сега има само пушек от кумините
и вече започна хубавко да се отразява на нервната ми система