За кръщене се чудя дали да правя. Не сме религиозни и затова се чудя до колко е уместно да налагам на децата си източното православие или те сами да си изберат религията осъзнато някой ден.

ох аз пък не съм толкоз бяла и добра   нямам търпение да го направа

Моника я кръстихме на манастира в Кремиковци. Слънчево, спокойно. Много ми хареса. Живи и здрави, ако се наложи второ кръщане, пак там бих отишла. Племенника също го кръстихме там. 
За мен това е един хубав празник. Ние сме вярващи, ама по един такъв начин. Само и дълбоко в сърцата ни. Иначе, самите ритуали, много не ги спазвам. На църква рядко ходя. Според мен е важно какво чувстваш, не как го показваш. Важно е, вътре в теб да запазиш един добър човек. 

А, lidia, това е моя начин на вярване. Решихме, че искаме да я кръстим може би по-скоро заради традицията. Аз си имах и подмолни причини де  - така спокойно можех да отбивам нелепите за мен предложения за връзване на конци и други дивотии по бебето против уруки. Отговорът ми беше - "кръстена е, Бог си я пази". И верно си я пази де - не е хващала уроки (щото мама не вярва).
А църквата в която я кръщавахме, освен дето много ни харесва, аз свързвам с 3, точно 3 неща за които много, ама много се бях помолила. Да оцелее бебчето на едни приятели, да задържи поне едно ембрионче друга приятелка и да дойде моето бебе. И трите се сбъднаха.Въпреки, че имаше няколко кръщенки за деня, всички се водеха поотделно. Не ни притупаха, свещеника беше много любезен и много мил с малката. Прескочи часта с "взех ти го.... - връщам ти го ....", защото малката се разплака след преобличането и той ми предложи да си я гушна. После ни остави да се нащракаме вътре с всички гости които пожелаха, въпреки че вече чакаха хората за друга кръщенка. След това ни изпрати навън и ни поговори още малко, на нас родителите и кръстниците. Изобщо много спокойно и неприпряно мина всичко.

aditoo, не го знаех това за Драгалевския манастир (родителите - също), но, според мен, наистина трябваше да ни предупредят... Това бяха и единствените кръщенета за деня, та не знам какво му пречеше на попа да свърши работата два пъти (то и без това толкова чакахме втората група, че таман щеше да стигне времето ). Както и да е - може би, ако организирате кръщене на църковен празник е добре да се уточните с попа дали ще сте единствени или ще е групово кръщене...? Ако има много желаещи...
Лично аз няма да кръщавам Борис - има си глава на раменете, да си прави избора сам, като стане достатъчно голям. И аз се кръстих на 18 години, по собтвено желание. Не сме религиозни, обичаите се спазват вкъщи, но не всички и, ако мога така да се изразя - в рамките на санитарния минимум.

Ние кръстихме Йоана в една църква, където са ни чели много пъти молитва за рожба. Бяхме си обещали, ако имаме дете, там да го кръстим. Кръщенето беше на 21.11.- Въведение Богородично. На този ден беше пункцията ми.

Боже Кремче, вече сте я кръстили. Аз си се мотая и мисля, че има много време.Мислех около годинка, а виж наборите вече кръстени

Кремкарамел и на мен ми се върти такава идея в главата за църквата в Асеновград - там са ни чели молитва за рожба та се чудя дали да не идем там да я кръстим нашата бебка Трябва да звънна да питам дали кръщават деца в църквата Златната Ябълка

Да се включа, макар и в последния ден на седмичката...

Ние кръстихме Константин на именния му ден - беше на 7мес. тогава. И освен, че беше на този празник исках и църквата да носи същото име -"Св. Константин и Елена". Потърсих такава в моя роден край (Гоце Делчев) и открих - в едно гранично село в планината -с. Парил, което към момента беше с 18 жители. Самото село също имаше празник тогава. Нямате си представа колко ни се радваха бабичките - всички дойдоха да ни поздравят, последната кръщенка в тази църква била преди 19 г. Специално бяха дали купела, в който потапят бебето да се калайдиса наново, изобщо голяма еуфория беше настанала покрай нас.
Пък кръстниците ни дойдоха чак от Бургас, досега не бяха идвали в този край и останаха очаровани.
След това ходихме с няколко близки и роднини в "хоремага" в родното село на баща ми - Илинден. И там цялото село дойде да ни поздрави. Като се има предвид колко млади хора живеят в тези села - такива поводи съвсем липсват. Та освен нашите приятни емоции бяхме доволни и от това, че предизвикахме такива на доста хора на вече преклонна възраст. Така ни се радваха всички...

Привет и от мен в последния ден 

Аз още не съм правила погача, въпреки, че вече сме на 2 месеца и половина, но не бързам. Мисля да правя април като се постопли и минат гриповете. То и как да направя на 40тия ден като тя беше 1 месец в болница и си я взехме 2,500 кг. Абсурд при толкова малко бебе и в това време да идват хора.  А иначе има доста нетактични хора, които ме питат няма ли да правя, че най-накрая да видят бебето.

За кръщенето много се чудя. Баща й е италианец и католик и незнам в каква църква да я кръстя, дали православна или католическа. Най-добре тя да си избере каква иска да бъде, но това може да стане чак като порасне.

За мен, кръщенето е малък семейно-религиозен празник. Вярваща съм, но по-скоро като Лидия, в църква влизам главно по големите празници. 
Вероника кръстихме когато беше на 6 месеца, Никола на 10. И в двата случая месецът беше август. Само църквите бяха различни - Никола в най-голямата старозагорска църква Св.Николай, Вероника в Мъглижкия манастир. И двете деца не са ревали, напротив - бяха много спокойни и всичко мина повече от добре!
За Руската църква имам впечатление само от четенето на Чиста молитва, останах доволна. Общото ми впечатление от всички тези религиозни действия е, че малките църквички и манастири предлагат много по-качествена услуга, защото в днешно време това е един продукт, а не акт на религиозност.

Пожелавам на всички ви хубав празник, независимо от избора ви на място.

Мишанта, добре заварила!   Права си, мерси за идеята за дата за кръщене...освен това единият дядо е Константин - идеално. Другият му дядо е Павел, мисля че пак по топлото му беше ИД, значи и тогава може. Не, че не може и по всяко друго време де. Хич не мога да обясня, защо ме подръчква да е на някакъв църковен празник, вероятно щото съм идиотка, но това не е тайна  
Иначе за религиозността. Аз лично правя разлика между вяра и религия. Вяра си имам. Религия, църква, ритуали - "все са човешка направа" както казваше баба ми и да не си по канона, това не ти отнема вярата и не те прави лош човек, или лош християнин.
Ако си гадина по душа и поведение и да не излизаш от църквата - по-читав няма да станеш. Както важи и обратното. Само споделям моето си виждане, не го налагам.
Хубава вечер!

мими, а що не донесе по едно парче погача на срещата?
Спомням си, че на другия ден се разболях и толкова се притесних да не съм заразила децата.

Приятна неделя от нашия отбор! 

Хаха, Деси, като ме гледаше с тези двамата тогава, как щях да направя погача? Освен с краката да я меся  Щеше да е мнооого вкусна 
И аз сега си спомних колко притеснена ми писа на другия ден. Спомени... стана ми много мило 
Сетих се и Фани как ми се търка цяла вечер 

мими, май добре сме ти се отъркали, защото доста се поувеличихме оттогава. Май има само една-две, на които със сигурност им предстои да станат майки. 

Виждам, че сте подхванали темата за кръщенетата. Аз съм кръстена, мъжът ми - не. Но не съм вярваща. Решили сме да не го кръщаваме малкия. Като стане пълнолетен, ако иска, да си избира сам религията. На майка ми все още й е иска да го кръстим. Все се надява жената, че ще си променим решението, но за момента няма изгледи. Е, поне се омъжих, макар и със закъснение.    

Другият му дядо е Павел, мисля че пак по топлото му беше ИД, значи и тогава може. Не, че не може и по всяко друго време де.

29-ти юни.

мими, май добре сме ти се отъркали, защото доста се поувеличихме оттогава. Май има само една-две, на които със сигурност им предстои да станат майки. 

Хихи, явно ще е било заради 40тия ден на малките 

Моите и двамата са си кръщавани на именните си дни. Елена на 21 май, а Стефан на 27 декември. Ели беше почти на 8 месеца, а Стефан на 11. И двамата ги кръщавахме в голямата църква в Търново, където се венчахме с баща им, а и аз там се кръстих ден преди сватбата и на моя имен ден . За реването ами поплакаха, нормално е чужд човек ги взема а и ги топи във вода, както се казва те и у дома като ги къпя ревът . Иначе и ние сме толкова религиозни, колкото мнозинството тук. Влизам в църква, когато изпитам остра нужда от това, а и ако Бог е навсякъде защо ми е да ходя в църква за да си "поговоря" с него.

Лека предстояща седмица на всички!

Лиско, радвам се че сте си у дома, пожелавам ви да не влизате в болница повече!