Ако някой е мъж над 65 години, ако преди 4 години е претърпял операция от карцином на простатата, ако след нея е бил изключително внимателен към здравето си, ходил е на всеки 6м на пълни профилактични прегледи при ДжиПи-то си и е изпълнявал дословно всичко предписано му и си е правил до едно всички назначени изследвания. Ако след всичко това към днешна дата се окаже, че е със злокачествен тумор на дебелото черво, който вече е дал разсейки в черния дроб, а това би могло да бъде избегнато ако процесът беше хванат навреме.

Ако към днешна дата след всичко описано, лекуващите лекари ви кажат "Защо изпуснахте човека, защо не сте провеждали профилактика" ...

Как да постъпя сега, веднага ли да отида при въпросното ДжиПи и да я накарам да съжалява че сме родени в един град, жалба ли да пусна срещу нея, да плача ли, да оставя всичко така ли ... какво ... и с какво ще помогна така на моя свекър, който в момента лежи в Пирогов

Плаче ми се, ще ми се пръсне сърцето от мъка ... знам, че сигурно имам нужда да си излея негативната енергия от безсилието  някъде, ама ...

Сега мой любим човек, този който замести в живота ми собствения ми баща,този, който е единствения и незаменим дядо на сина ми,  е в риск заради нечие БЕЗОБРАЗНО БЕЗХАБЕРИЕ

От сърце ви моля, помолете с е с нас за този прекрасен човек:
http://www.facebook.com/album.php?aid=148211&id=696805348&l=03eaa67237

за протокола - в ЕС и САЩ колоноскопията е сред ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ проф прегледи, от тези, дето ако не ги провеждаш редовно не ти покриват застраховката ...

Фуска, какво да ти кажа, здравеопазването в България е изтъкано от безумни парадокси и води до това да се питаме, дали да убием някой или да го оставим да вирее мирно.
Съжалявам много съжалявам и се надявам, че има надежда за свекър ти. Само мога да кажа, че знам как се чувстваш и какво изпитваш в момента...

Fussii, иска ми се да ти кажа нещо успокоително или каквото и да било, а не намирам подходящи думи...
Разбирам и болката, и отчаянието и безсилието ти. За съжаление, в нашата мила родина е имало и ще има такива случаи, защото тук от хората с най-хуманната професия не може да се очаква непременно хуманност.
Мога единствено да се моля с вас и да ви изпратя цялата си морална подкрепа. Бог да е с вас! Прегръщам те!

Слава богу има надежда ... защо трябваше да се стигне дотам обаче. При положение, че човека е  положил съвестно всички усилия ...

Не е като лиглата Фани, дето 4 години не е отишла на проф. преглед ... не е да е клинчил, да се скътавал, да се е правил на интересен. Не

И да кожеш, че се изисква нещо извънмерно, или нещо суперавангардно или коооой знае какво. НЕ

Ако просто беше споменала за това проклето изследване, щяхме да го направим 100 пъти и не по каса... Тъпата колоноскопия струва 200 лева ... бих ги дала 1000 пъти боже ще се пръсна от яд и от мъка и от безсилие.

Фуси, много, много, много ти съчувствам и те прегръщам
За голям град ли става дума?
В града в който живееше дядо имаше само едно-две Джи-Пи и те дори профилактичните не са провеждали. Бих накарала майка ми да подаде жалба, но тогава тя при кое Джи- Пи да ходи?
Иди и говори с нея, накарай я да съжалява и ако се държи арогантно - тогава жалба.
Ако премълчиш и не се разчуе как ще знаят и другите пациенти, че трябва да си изискват това изследване? Доколкото разбрах - малък град. Един разговор с Джи-Пи-то и с две местни клюкарки и сте готови. Хората ще знаят какво да изискват и ще имат много наум за това Дж-пи.

Но имате ли алтернатива за друг лекар?

във великата София сме ... Джипито е с претенЗии, лекар в централно ДКЦ ...
не ща да вредя никому, ама ми се ще да си събере акъла и да не мисли, че когато някой е на 74 години, си е поживял достатъчно и нЕма нужда да се хаби за него

Фуси,много съжалявам за това което ви се случва.Подкрепям Жаси по отношение на джи пи-то.Стига сме си мълчали особено що се отнася до здраве и човешки живот.Трябва да има някакъв начин да си плати за това безхаберие.
Иначе свекър ти изглежда прекрасен човек.Искренно ме трогнаха тези снимки.Дано се оправи...

Fussii, минах наскоро по този път и ме боли много за това, което преживявате и което ви предстои.

Баща ми претърпя спешна операция на стомаха заради спукана язва и перитонит. Една година по-късно се оказа с карцином на стомаха в четвърти стадий, с разсейки в черния дроб. Нито един профилактичен преглед от личния лекар, нито едно изследване, въпреки оплакванията за затруднено хранене и болки.

Когато в последните дни отидох да взема от същия този личен лекар болничен за майка ми, видях едно безхаберно същество по джапанки, без престилка, завряно в кабинет в кварталната поликлиника поради факта, че е получило медицинска диплома преди години. Всеки път като чуя за протести на лекарите срещу ниското заплащане, се питам колко от тях са точно такива, и само искат, искат, искат пари от правителството и пациентите си, без да могат да дадат нито грижа, нито съпричастност, нито знания и умения.

Мен системата просто ме смаза. И сега се разтрепервам като сетя за дебненето на лекари по коридорите и вечно заключените кабинети, недоумението кой чака подкуп и кой наистина мисли, че няма начин, абсурдните постановки на клиничните пътеки, неуредиците покрай рутинни изследвания, и цинизма и дебелоочието на лекарите.

Ако гневът ти може да доведе до нещо добро като наказание за лекарско нехайство, по-стриктни грижи за други пациенти в бъдеще или просто лично удовлетворение, подай жалба.

Но ви предстои голяма борба за оцеляването на близкия човек. Колко битки на колко фронта можете да водите ще решите ти и твоето семейство.

Искрено ви желая кураж и късмет!

Мен системата просто ме смаза. И сега се разтрепервам като сетя за дебненето на лекари по коридорите и вечно заключените кабинети, недоумението кой чака подкуп и кой наистина мисли, че няма начин, абсурдните постановки на клиничните пътеки, неуредиците покрай рутинни изследвания, и цинизма и дебелоочието на лекарите.

минах по този път и аз, думите ти точно предават и моето състояние.

колкото до невидяните диагнози - на баща ми дори му отвориха корема, огледаха вътрешностите и казаха - няма тумор, чисто е. 2 месеца по-късно, друг хирург го отвори отново и каза - тумор колкото юмрук. и си отиде след още 3 месеца.

Всъщност и аз стигнах до тоя извод ...ако не намериш връзки АМА ДЕБЕЛИ, най-хуманно е да те застрелят. Просто не си струва да се мъчиш, а и да досаждаш на хората.

Благодаря на Господ, че имам приятели и се моля да ми даде шанс да върна жеста ...

Утре - пак Бог да е с нас!!!

Утре - пак Бог да е с нас!!!

Фаничка, много съжалявам за това, което ти се случва!
От сърце се моля дядото на Колето да оздравее бързо!
Имаш ли нужда от нещо? В най-трудните ми моменти ти беше до мен, мога ли сега аз да направя нещо за теб?

Фани, историята на свекър ти за съжаление е позната в някакъв вариант на всички ни. Снимките ти истински ме развълнуваха. Вярвам че всичко ще се оправи. Стискам ви палци!

 
Започвам да се убеждавам че добри лични лекари и онкоспециалисти в БГ няма.
Моя близка преди 4 години се оперира от рак на гърдата,след това се следи постоянно както свекър ти, хранеше се здравословно, пускаше изследвания.
Миналата година се оказа че въпреки усилията й има метастази в черния дроб и костите. Как става това питам? Като я гледали на ехограф на черния дроб се е виждало някакво петно, но никой нищо не направил. Защо? От немарливост? От некомпетентност?
За съжаление вече е късно при нея да се направи каквото и да било.
Надявам се при вас нещата да са хванати по навреме и свекър ти да се оправи. 

През 2008 г. през няколко месеца загубихме моя дядо (75г. рак на бял дроб), дядовците на мъжа ми - 74 г. рак на дебелото черво и на простата, и баба ми - 77г. рак на панкреаса. И в четирите случая профилактика не е имало никаква, лечение също нямаше абсолютно никакво. Само единия дядо на мъжа ми го отвориха и затвориха във Военна и го изписаха без никакво лечение.

Знам за близък на моя колежка на подобна възраст, на когото сина му му плащаше химиотерапия в Истанбул, но цените бяха немислими за БГ стандарта.

От преживените 4 случая, останах с твърдото убеждение, че в България раково болни над 65 г. просто не се лекуват.

Преди 2 години загубих баща си от рядка форма на рак на 60 години - 5 месеца ходехме по прегледи, изследвания и всякакви лекари всеки божи ден! Когато на 5-ия месец най-накрая откриха какво му има отказаха да го приемат в болница! Трябваха ни връзки за да го приемат за лечение  Това сигурно го няма никъде по света! 2 месеца след диагнозата си отиде... Не пожелавам на никого да гледа как обичан човек си отива и да знае, че е неспособен да помогне!

дядо почина от метастази в белите дробове. Два месеца не открили рака лекарите и седя без правилните лекарства. Не му стигаше въздух, плачеше и искаше въздух. Два месеца, няколко транспортирания до Варна и обратно с обещетението 240лв. на майка ми, 300 лв. за скенер за да му кажат "Има метастази, но не знаем къде е рака". Имаше метастази в цялото тяло. Морфин без поставена диагноза не отпускат. Последната седмица на декември мисля, община Каварна закупи най-модерноя скенер в БГ и веднага се видя рака - на легена на бъбречето. Трябваше да отпуснат лекарства от онкологията във Варна на 31.01. Той почина два дни преди това от колабас на белите дробове.
Джи -пи-то си направи ПР-а на нейната фармацефтична фирма, би му инжекции за 120лв. на месец и той по-скоро се влоши от тях.

Когато започнаха сериозните проблеми в края на декември не искаха да го приемат в болница, защото видите ли идвали празници, пък и нямало смисъл за него.


Дааа, раково болните или трябва да имат дебели връзки или не си поглеждат.

фуси, дано се пребори човека, ще се моля за него.
Аз преди няколко години имах проблеми с дебелото черво.Отидох за направление и спорих 30 мин. с личната, че ми трябва направление за гастроентеролог, а тя не за хирург е направо побеснях. Като ми направиха колоноскопия се оказа, че имам някакви образования нетипични и веднага ме пратиха в болница. Добре, че се оказаха доброкачествени. Оная от тогава не ми е лична лекарка.

и при нас е такава, не че е за успокоение
преди няколко години на Ник баба му започна постояно да се оплаква от болка под ребрата и лесна уморяемост, изследваха я, приеха я в хирургията, откриха причината- уголемен далак, прочетох аз тогава- далака "яде" кръвта, само операция е решение
да, ама не, докторите от отделението й напълнили главата колко сложна операция е това, нямало да я издържи, та много излседвания се правели и хиляди глупости
костваше ми една година да я убедя, че само това е решението
накрая я заведохме при хирурга, който оперира Ник от варикоцеле
човека с две думи й каза, че е ходеща бомби и не й трябва да знае ако падне някъде недай си Боже кво става с този далак
точно след две седмици се оперира, операцията мина леко, възстановителния период беше много бърз, далака вече бил 4,5 кг 
наскоро ходи пак за някакви изследвания в отделението, два месеца след тези изследвания се оказва, че има рак на яйчника, толкова бързо ли се разви този рак, че не го видяха 
този пътсе оперира на бързо, но като чета прогнозите при тази диагноза ... 

Фуси, успех- дано имате още време да се радвате едни други