Да разкажа и аз за моето раждане. От Малинов ми препоръчаха Тина Киркова, Токуда и Шейново (мисля) със съответните екипи. Аз обаче бях едноплодна бременност без показания за секцио и така и не се обърнах към препоръчаните болници, което по късно осъзнах като голяма не по скоро като огромна грешка. Беше ми трудно да си представя как в августовските жеги ще се прибираме с бебка до Благоевград, и как няма да си "овършея" къщата точно преди раждането. И така понеже свекито беше категорично против родилното в Благоевград, а пък аз не исках София се спрях по средата - частната болница на Лефтеров в Дупница. Само добри отзиви за нея, дори и сега още чувам. Но стандарта там е много далече от другите частни болници в София поне. Та така свързах се с д-р Динов завеждащ АГ отделението, по негово мнение щяло да бъде едно нормално и лесно раждане, за да не станели обаче изненади ми предложи предизвикано раждане на 15.08. Макар от Малинов да ме бяха предупредили да не се съгласявам на такъв вариант, като разбрах че след 2 дни мога вече да си гушкам бебето съвсем забравих за предупрежденията а то имало защо ама късно прочетох.
И така в ранните часове на 15.08 още в 3 през нощта обаче ми започнаха родилните контракции, толкова ли съм нямала търпение вече не знам. В 7 както се бяхме разбрали бях в отделението и от там се започна. Приеха ме в 8 - 8:15, вярно че контракциите си ми бяха на 30 мин но все пак. Към 9:25 ми включиха система окситоцин и всичко започна да се случва много бързо. За мой късмет обаче имаше планирано секцио, което беше започнало. В предродилна имаше още една жена за нормално, но по едно време започнаха да губят тоновете на бебето и да я подготвят и нея за секцио. Абе едно суетене се започна, а мен никой не ме поглежда, усештам аз че ще раждам не че съм знаела какво е но все пак напъните стават все по силно. Опитвах се да стискам зъби но по едно врема май съм се развикала защото дойде една акушерка да ми прави забележка да съм била по тиха, като и казах че раждам извика една лекарка, тя като ме погледа и вика главата се подава бързо. И така с три напъна в 10 и 25 вече всичко приключи или поне така си мислех.
Персонала са изключително намусени, да не посмее човек да ги попита нещо. За съвети за кърмене - абсурд. Запушен мръсен канал в банята, един душ като хората не можеш да си вземеш. Нямат система за охлаждане на стаите, август в стая с южно изложение - боже все едно бях в ада. И за да не ставам прекалено многословна изписаха ни на 4-ти ден, след 50 дни кървене на 5.10 ми направиха абразио в Благоевградската гинекология от д-р Митов или Митев все забравям как беше точно (завеждащия отделението), в резултата от хистологията пише некрозирали плацентарни части. И точно тогава мисля че беше случая с Деяна. Както и да е, позамислих се аз и върнах лентата назад спомням си аз че лекарката гледа някаква плацента и каза че всичко е ок, но пък си спомням също че санитарката я донесе тази плацента от операционната, а не си спомнях някой да я е носил моята на там. И така по мои изводи си мисля че са гледали плацентата на жената със секцио, може и да греша. В последствие разбрах защо са били ошашавени всички на същата тази при разреза са цепнали главичката на бебето. Шурнало е доста кръв и докато го зашият... В последствие от нея разбрах и друго потресаващо - те хубаво са зашили бебето но без да му обръснат косичката при раната, и така там е попаднал косъм! В последствие става нещо като киста и се налага операция на бебето!
Извинявам се за дългия пост, знам че има много жени които са доволни от частната болница в Дупница, може и аз да съм жертва на обстоятелствата но никога и по никакъв повод не бих препоръчала раждане там и не бих се върнала.