От кога те чакам да пишеш, КЪДИ! Много се радвам, че всичко е минало леко физически и психически за теб и бебка! Цяло геройство е да избереш Шейново след всичко, което се изписа. Не че другите сме застраховани, но и мен тия медийни глупости си ме притесниха. Дано има повече такива лекари като д-р Диков! Весело посрещане на Коледа ти пожелавам! 

Цяло геройство е да избереш Шейново след всичко, което се изписа.

Момичето от трагедията в Шейново не е избрало екип .

Цитат на: Мишле82 в Декември 22, 2011, 09:52:54 am

Цяло геройство е да избереш Шейново след всичко, което се изписа.

Момичето от трагедията в Шейново не е избрало екип .

Да, зная. Въпреки всичко за мен, а и за много бременни е достатъчно стресиращо да знаят, че това е определящо за грижите, които ще получат. Аз също няма да избера екип.

[[/quote]
 Аз също няма да избера екип.
[/quote]

Мишле, не го прави.

Дълга история....
Дано си тръгна с положителни спомени от раждането като теб
Все ми се ще да вярвам, че сме хора и че доброто е във всеки от нас. Или поне по празниците да сме добри.

Мишле, дано всичко мине добре и  раждането бъде най-хубавия ден в живота ти.

П.П. Което ме подсеща, че аз не съм писала как мина моето раждане

Цитат на: Bobbie в Декември 22, 2011, 09:58:13 am

Цитат на: Мишле82 в Декември 22, 2011, 09:52:54 am

Цяло геройство е да избереш Шейново след всичко, което се изписа.

Момичето от трагедията в Шейново не е избрало екип .

Да, зная. Въпреки всичко за мен, а и за много бременни е достатъчно стресиращо да знаят, че това е определящо за грижите, които ще получат. Аз също няма да избера екип.

Напълно съм съгласна с теб , че е стресиращо. Стискам палци раждането ти да мине възможно най-леко, че то почти не е останало време.

Боби

Дълга история....
Дано си тръгна с положителни спомени от раждането като теб
Все ми се ще да вярвам, че сме хора и че доброто е във всеки от нас. Или поне по празниците да сме добри.

Сигурна съм че това ще е едно от най-незабравимите ти преживявания!

Да разкажа и аз за второто си раждане
То за мен беше като първо, защото първото беше съвсем различно.
Този път избрах друга болница в града, не защото не бях доволна от предишната, а просто защото лекарите при които реших да раждам са сменили болницата.
Родих второто си детенце в АГ Селена Пловдив с планово секцио на 20-ти декември 2011г.
Останах много доволна от грижите преди и след раждането, както и от обстановката в болницата. Персонала-предимно млади и добре образовани акушерки се отнасяха много спокойно и добре с всички полудели от хормоните родилки
Та за раждането - ще кажа че е изключително важно да се запази спокойствие, колкото и трудно и невъзможно да изглежда. Аз този път раждах със спинална упойка, нещо което беше чисто ново за мен, защото първото ми раждане беше спешно секцио с пълна упойка. Та секциото беше насрочено за около 12 часа и моя лекар - д-р Михнев ме взе някъде към 12.20 и ме качиха в операционната. Честно казано изобщо не се усещах притеснена, обстановката в операционната беше много непринудена, а това допълнително облекчава цялата процедура. Обясниха ми подробно как трябва да протече анестезията, след това ме наместиха на масата и анестезиолога беше неотлъчно до мен, бяха пуснали музика и всичко започна. Много бързо извадиха бебо и го видях малко след това - целия лилав, но казаха, че всички бебета били такива като се родят Тук е момента да кажа, че емоцията е неповторима след това него го заведоха да го измият и облекат, пък мен ме зашиха. Упойката ме държа няколко часа след операцията, като през целия ден и нощ след операцията почти на всеки половин час идваше някоя акушерка да ни наглежда и да оправя по нещо по нас. Бебо го доведоха на следващия ден след като ме раздвижиха и започнахме опити да се кърмим. Честно казано в сравнение с първото секцио сега сякаш ме боля повече операцията, освен това имаше разлика в начина на затваряне на операцията - сега ми бяха сложили аграфи(метални скоби-нещо като телбод), но след като ги махнаха(7дни след операцията) вече не усещах почти никаква болка или дискомфорт. Изписаха ни на 23-ти декември и така за Коледа имахме най-прекрасния подарък под елхата

julia_m да сте живи и здрави! Благодаря за разказа, много полезно е, още повече че ти си усетила и двата начина на раждане. Как се чувстваше по-добре - с пълна или със спиналната упойка? Би ли споделила по-нататък какъв белег остава след зашиването и след скобите, кое е за предпочитане? Моя съпруг беше опериран в чужбина и затвориха раната по същия начин със скоби, но сега има доста дебела линия на белега, зная че зависи и от кожата все пак.

julia_m да сте живи и здрави! Благодаря за разказа, много полезно е, още повече че ти си усетила и двата начина на раждане. Как се чувстваше по-добре - с пълна или със спиналната упойка? Би ли споделила по-нататък какъв белег остава след зашиването и след скобите, кое е за предпочитане? Моя съпруг беше опериран в чужбина и затвориха раната по същия начин със скоби, но сега има доста дебела линия на белега, зная че зависи и от кожата все пак.

Ами към момента - двайсетина дни след операцията белега ми не е никак дебел - просто една червена линия, все още се забелязват точици от скобите, но предполагам че с времето ще избледнеят и изчезнат. Док ми каза, че мога да ползвам препарати за заличаване на белези, но трябва да минат 30дни от операцията. Иначе като усещане и възстановяване след спиналната упойка се чуствах по-добре, все пак при пълна упойка те интубират и общо взето докато излезеш от упойката и се свестиш си минават около 24 часа, макар че не знам дали това не е индивидуално.  При спиналната упойка си виждаш дечицата веднага, след това си в съзнание и поне таткото предполагам може да те види почти веднага след раждането, както и дечицата стига болницата да го позволява Освен това самия анестезиолог с който правих консултация преди операцията ми каза, че спиналната упойка е масово практикувана, а пълната я използват предимно за спешни случаи, както беше при мен първия път.
Като възстановяване си спомням че предишния път по-малко ме опъваше и болеше операцията, за разлика от сега, но сега опъването продължи до момента в който махнаха аграфите, сега вече почти не усещам мястото на операцията. Предишната ми операция не беше шита, а само лепена и понеже сегашната е на същото място предполагам, че и затова ми е била по-болезнена. Ако с още нещо мога да съм полезна питай

julia_m, описала си почти на 100% моето раждане
Аз също раждах в Селена, но при д-р Даскалов.Останах много доволна от отношението към мен, както от докторите, така и от акушерките. Исках да родя естествено, но се наложи секцио, но не съжалявам. Обстановката в операционната както писа е непринудена, пускат си докторите музичка да им е приятно, даже анестезиолога се шегуваше с мен как така давам на докторите да ме режат   Добре че бях подочула че обича да се бъзика иначе щях да се напикая от страх ( е може и да съм щото катетъра не го усещах от спиналната и епидурална упойка  )
Почти нищо не усещах, бързо извадиха бебчо, раздвижването беше бързо, боля ме операцията 3-4 дни, и после си бях бомба 
Също така не е за пренебрегване че сервират вкусни манджи 
С две думи бих родила отново там, много съм доволна

Ivanita, да това с манджата е важен фактор за една току що родила или за една бременна. Аз тъй като прекарах 4 дни за задържане във ВМИ Пловдив, пък там яденето беше под всякаква критика направо не мога да си представя да си родила или да ти предстои раждане и в болницата да ти сервират помии които и прасе не би могло да яде  И тъй като мрънках много за това на моя мъж, той всеки ден от престоя ми в Селена ме питаше дали имам нужда от нещо - да ми носи нещо за ядене или нещо друго.
 А да, пропуснах да спомена, че не беше нужно да нося почти нищо - само тоалетни принадлежности, аз си носих и хавлия, но така и си я върнах без да я ползвам - от болницата осигуряват всичко и всичко мирише страхотно на чисто
Иначе анестезиолога голям майтапчия беше - мен ме пита кой щял да издевателства над корема ми но през цялото време беше неотлъчно до мен и ме питаше дали съм добре, пък и даваше кураж, защото преди да извадят бебето нали натискат корема доста силничко, при което направо ми изкарваха въздуха, но той ме успокои че щом извадят бебо ще ми олекне и беше точно така.

 Да разкажа и аз за моето раждане. От Малинов ми препоръчаха Тина Киркова, Токуда и Шейново (мисля) със съответните екипи. Аз обаче бях едноплодна бременност без показания за секцио и така и не се обърнах към препоръчаните болници, което по късно осъзнах като голяма не по скоро като огромна грешка. Беше ми трудно да си представя как в августовските жеги ще се прибираме с бебка до Благоевград, и как няма да си "овършея" къщата точно преди раждането. И така понеже свекито беше категорично против родилното в Благоевград, а пък аз не исках София се спрях по средата - частната болница на Лефтеров в Дупница. Само добри отзиви за нея, дори и сега още чувам. Но стандарта там е много далече от другите частни болници в София поне. Та така свързах се с д-р Динов завеждащ АГ отделението, по негово мнение щяло да бъде едно нормално и лесно раждане, за да не станели обаче изненади ми предложи предизвикано раждане на 15.08. Макар от Малинов да ме бяха предупредили да не се съгласявам на такъв вариант, като разбрах че след 2 дни мога вече да си гушкам бебето съвсем забравих за предупрежденията а то имало защо ама късно прочетох.
И така в ранните часове на 15.08 още в 3 през нощта обаче ми започнаха родилните контракции, толкова ли съм нямала търпение вече не знам. В 7 както се бяхме разбрали бях в отделението и от там се започна. Приеха ме в 8 - 8:15, вярно че контракциите си ми бяха на 30 мин но все пак. Към 9:25 ми включиха система окситоцин и всичко започна да се случва много бързо. За мой късмет обаче имаше планирано секцио, което беше започнало. В предродилна имаше още една жена за нормално, но по едно време започнаха да губят тоновете на бебето и да я подготвят и нея за секцио. Абе едно суетене се започна, а мен никой не ме поглежда, усештам аз че ще раждам не че съм знаела какво е но все пак напъните стават все по силно. Опитвах се да стискам зъби но по едно врема май съм се развикала защото дойде една акушерка да ми прави забележка да съм била по тиха, като и казах че раждам извика една лекарка, тя като ме погледа и вика главата се подава бързо. И така с три напъна в 10 и 25 вече всичко приключи или поне така си мислех.
Персонала са изключително намусени, да не посмее човек да ги попита нещо. За съвети за кърмене - абсурд. Запушен мръсен канал в банята, един душ като хората не можеш да си вземеш. Нямат система за охлаждане на стаите, август в стая с южно изложение - боже все едно бях в ада. И за да не ставам прекалено многословна изписаха ни на 4-ти ден, след 50 дни кървене на 5.10 ми направиха абразио в Благоевградската гинекология от д-р Митов или Митев все забравям как беше точно (завеждащия отделението), в резултата от хистологията пише некрозирали плацентарни части. И точно тогава мисля че беше случая с Деяна. Както и да е, позамислих се аз и върнах лентата назад спомням си аз че лекарката гледа някаква плацента и каза че всичко е ок, но пък си спомням също че санитарката я донесе тази плацента от операционната, а не си спомнях някой да я е носил моята на там. И така по мои изводи си мисля че са гледали плацентата на жената със секцио, може и да греша. В последствие разбрах защо са били ошашавени всички на същата тази при разреза са цепнали главичката на бебето. Шурнало е доста кръв и докато го зашият... В последствие от нея разбрах и друго потресаващо - те хубаво са зашили бебето но без да му обръснат косичката при раната, и така там е попаднал косъм! В последствие става нещо като киста и се налага операция на бебето!
Извинявам се за дългия пост, знам че има много жени които са доволни от частната болница в Дупница, може и аз да съм жертва на обстоятелствата но никога и по никакъв повод не бих препоръчала раждане там и не бих се върнала.

Лелее, ketybg, това, което пишеш е страшно!!! Дано никоя мама не се сблъсква с подобно нещо

Лелее, ketybg, това, което пишеш е страшно!!! Дано никоя мама не се сблъсква с подобно нещо

Вероятно има мами които са изживели доста по страшно раждане. Просто исках да споделя как едно нормално и според трима лекари леко раждане можеше да завърши фатално. Поне през миналата година имаше доста (за съжаление) примери за това. Да споделя как от бързане забравяме ценни съвети и то от добри специалисти. Пак ще кажа може да съм била жертва на обстоятелствата, има много жени които са родили там и са доволни и вероятно ще има още толкова, но за мен престоя ми там беше меко казано неприятен а и се оказа че направиха месеците след това кошмарни.

 момичета, понеже изключително рядко, май аз съм единствената, а и Жаси, които са писали за Окръжна болница в София... само искам да кажа, да не го прескачате като възможност.
 Не съм PR на болницата. Просто условията се прекрасни. Цените такива, че мисля всеки може да си позволи избор на екип, което там май е без значение, защото екипа е много малък и е най-вероятно да ви се падне точно който трябва.
 Тук, от нашата страна на София, а именно Мусагеница, Младост, явно болницата е по-известна и раждат доста девойки. От след ремонта, и откакто аз съм по детските градинки вече 8 месеца, няма недоволни...

момичета, понеже изключително рядко, май аз съм единствената, а и Жаси, които са писали за Окръжна болница в София... само искам да кажа, да не го прескачате като възможност.
 Не съм PR на болницата. Просто условията се прекрасни. Цените такива, че мисля всеки може да си позволи избор на екип, което там май е без значение, защото екипа е много малък и е най-вероятно да ви се падне точно който трябва.
 Тук, от нашата страна на София, а именно Мусагеница, Младост, явно болницата е по-известна и раждат доста девойки. От след ремонта, и откакто аз съм по детските градинки вече 8 месеца, няма недоволни...

Дидонче, обаче при мен са се получили усложнения в последствие.
През лятото трима лекари независими един от друг казаха, че имам силно лацерирала шийка. Знам за още едно момиче, на което ЕПЗ е изпуснала и в последствие нея я презашиваха. Раждахме при една и съща лекарка. Просто или тъканите са късливи, или конците са им били кофти, но е можело да се види на 40 ден, като отидохме на преглед.
Та съвет от мен - ако избирате Окръжна, избирайте по-малко зает лекар, защото моята наистина явно е претоварена и понякога от преумора човек не вижда някои неща.

Нооо, неонатологията им е страхотна!

 Съгласна съм Жаси. Именно са това всеки  си проверява...
 Това, което ни каза доктора в Тина Киркова, по този въпрос е,че когато преди раждането бременната е имала не добра микробиология /и въобще през бременността/ , а това е редовен проблем. Трябва задължително и то стриктно да се лекува, да се поддържа без гъби, бактерии, точно защото тъканта става "къслива" така да се изразя, и често се стига до подобни проблеми... Още помня думите му " ако забележите, а товае при всяка, че имате течение, миризма и т.н, моля ви, лекувайте се, особено преди раждане. Не за това, че няма да ми миришете неприятно, а защото..." префразираното от мен горе

 Това го пиша,не за да влизам в спор, а момичетата да го имат предвид, като стана въпрос.

Да, това беше другото.

Микробиологията ми беше добра, отлична цялата бременност. Но дори и моята зъболекарка потвърди, че имам проблем с тъканите и тя се препотява 50 пъти докато ме шие.
За следващо раждане бий търсила отличен хирург. Защото бебетоизлиза - секцио, естествено, с викове, с аромотерапия, с дула - излиза. Обаче е важно кой ще те зашие.

Да споделите нещо за Щерев и Св.Лазар? Снаха ми в момента обикаля болниците и се колебае между Щерев и Св.Лазар?