С риск да ме мразите - мен не ме боля много, даже много малко. Постъпих с 5 см. разкритие и от както започнаха контракциите трамбовах из нас, къпах се, чистих, мих, правих си маски и се облягах на колене на дивана, така че той да поеме тежаста на гърба и да облекча кръста. ЗАболя ме малко когато бях на 6 см. в болницата и ми пуснаха епидурала. Повече не ме е боляло, само на най-силния напън стиснах зъби и направих физиономията, която Елена Василева ми беше показала. Започнах да си представям как мускулите ми изтласкват бебето и Ники се роди.
Виж после как ме боляха шевовете е друг въпрос. И мисля второто да го раждам със секцио. А катетъра цяла нощ ме побърка. Иначе три месеца седях на пояс и пръсках с Пантенол и още нещо докато успея спокойно да седна на Д-то си. Ама Ники много бързо изскачи, та много ме разкъса. Аз му бях обещала шоколадово мляко, затова (Мънки и Боби сигурно помнят как го примамвах ) Та си мисля второто да е секцио.

Жаси, добре че го каза, че аз веднъж споделих, че раждането ми е било безболезнено и ме изядоха с парцалките, че съм си измисляла. От какъв зор ще си измислям подобно нещо, не е ясно. Аз пък, ако дадат и сега,  пак така ще си родя. Ти като казваш, че заради болката от шевовете искаш втори я път да е секцио, та се зачудих да не смяташ някакво специално секцио без шевове да правиш ?

Ее Боби съвсем друго си е !
Какви ти 3 месеца и нещо ... аз 1 седмица след раждането все едно нищо не е било...бях си пъргава козичка 
1 месец след секциото започнах леко да спортувам и така...изобщо бях забравила операции и прочее.
Жаси има предвид ( предполагам ) че от разкъсванията има усложнения и би си го спестила следващият път.

Иначе аз, точно четейки вашите разкази мечтаех да родя така ! Толкова добре си ги спомням...с подробности...много исках така да родя - естествено с упойка . 
Шанс. 

Най-вече последствията
Няма да пиша тук, че ще уплаша бременните. Обаче при мен нещата с възстановяването не минаха гласко и м*мк* м* още ме боли при кекс.
 

Като ви чета и за пореден път осъзнавам, че моето раждане е било песен. 
Мн трудно взех решение естествено или секцио в крайна сметка родих секцио. Първото ми ставане беше след 12часа - трудно естествено, но болката си беше търпима. На петия ден т.е на изписването нямах никакви проблеми, нито болка, нито дискомфорт. Всичко вече беше зад гърба ми.
Мишле82 не се плаши. При всеки наистина е различно. Може пък и ти като мен да си от късметлиите с леко раждане. 

Жаси,явно при теб е било доста зле разкъсването и затова. При мен не разбрах колко е, защото лекарката като я попитах и ми каза, че не брояла колко шева, ама било средно - нито много, нито малко. Ей, голям зевзек беше тая - ми нали я питам докато ме шие, нищо не и пречеше да ги преброи, ама тя си беше такава и не ми се заяждаше точно в този момент. Та значи с това „средно“ разкъсване си станах веднага (като ми мина епидуралната) и проблеми с ходенето не съм имала въобще. Боля ме около ден, ден и половина, но не силно,  само като седях по определен начин. Секс позволиха след 6 седмици, но реално и тогава не се чувствах комфортно и мислех, че нещо ще ми стане, но след това мина и сега нямам разлика от преди.

Раиса, за какви 3 месеца става дума? Живот и здраве да мине и това раждане така, пак ще ви правя предаване „на живо“. Само ми стискай палци следващата седмица да кажат, че плацентата се е отдалечила от шийката, че ако си седи където е, ще трбява да правя секцио.

Ще стискам много палци и ще чакам предаването "на живо"  Беше много вълнуващо, дано пак така да мине ! Да родиш както желаеш !
Но и секцио да е - ще видиш и двете страни .
За 3те месеца, за които питаш. Жаси каза, че 3 м е сядала върху пояс. Това визирах.
Просто едно с едно раждане еднакво няма !
Та в този ред на мисли, това раждане Боби, би трябвало да ти е по-лесно 

Но и секцио да е - ще видиш и двете страни .

Хе хе -няма нужда. Аз там да не отивам на опознавателна мисия ? Никакви мераци нямам да имам  по-голям опит в медицинските процедури правени върху мен.
Благодаря за стиснатите палци и се надявам да си права и да е по-лесно. Ама ако тръгне по-бързо, както казват, че става с вторите раждания и няма време за епидурална, тогва ще ми се отели вола.

Ммм да, по този повод да разкажа за жената, която роди в предродилна зала...на леглото до мен.
Дойде през нощта, жена на около 30-35, сложиха я в моята стая . Още докато я настаняваха тя каза нещо за упойка... не си спомням точно думите й, но каза че иска ! Акушерката, която я преглеждаше се направи че не я е чула и продължи да говори нещо по прегледа ( разкритие, води и т.н. )
Аз направо се втрещих и много се ядосах  Бях готова да хукна по коридора да търся анестезиолога . Тръгна да излиза акушерката, аз я попитах няма ли да викне някой за упойката, тя се направи пак на глуха 
Много се ядосах и притесних едновременно, защото и аз исках с упойка да раждам и си викам тази ако и на мен ми се направи така на луда ще скоча на война 
Дойде след 15тина минути и върза на жената колан за тоновете. А тя милата през цялото време, жената, гък не каза. Беше се свила на една страна и с ръце си държеше лицето ( за мен това беше адски неудобна поза, но ето че при всеки е различно...). Аз само следях няма ли да дойде анестезиолог - такъв не идваше ! След още 15 мин акушерката пак влезе, заедно с още една жена, започнаха пак да я преглеждат и казаха да не напъва много силно защото главата вече се показва.
  Аз като чух това пак попитах с упойката какво става ?! 
 В крайна сметка се оказа, че жената е дошла с 5 см разкритие, второ раждане и очевидно протичаше толкова бързо, че нямаше време да викат анестезиолог...
Акушерката това ми обясни, че докато слезе анестезиолога, докато види родилката, сложи упойката и тя подейства - отдавна ще е родила. Та явно не е била глуха жената, а просто не е искала да стряска родилката излишно.
Бебето излезе много бързо, жената беше воин  , нямаше разкъсвания ( или поне не чух за такива ) .

Въпреки всичко смятам, че е много по-добре да обясниш като човек и да успокоиш жената, отколкото да се правиш на недочула, за да не я "плашиш"

Ами не знам...хората имат опит и явно така са преценили, че е по-добре. И аз на първо четене си мисля, че е по-добре да обяснят, отколкото да се направят че не чуват. Но от друга страна, ако бях аз...друго си е да си в незнание и да си мислиш, че може би ей сега ще дойде анестезиолога...друго е да ми кжат - ми няма време ! Сигурно ще се притесня, изплаша, ядосам...Което не са добри емоции точно в този момент и са ненужни.
А родилката и тя май не ги чуваше много много, защото изобщо не реагира на тяхното "мълчание" . 

Днес разбрах, че при 5-6см. разкритие не слагат епидурална упойка и затова акушерката е била "глуха".

И аз като чета тук за нормални раждания, явно съм от малкото изключения. Родих много бързо и лесно, от първата болезнена контракция до раждането имаше най-много 40 мин. Аз смятах да раждам със секцио, защото ме бяха наплашили, че ми е много тесен таза, че съм много слаба и няма да мога да родя нормално или ще се разкъсам много. И при мен както при мацката при Раиска нямаше време за упойка, бях с 5 см разкритие, даже като ми казаха, че ще раждам нормално (аз си исках със секцио и започнах да рева, защото ме беше страх от нормалното) доктора ми каза да не рева много и да не се напъвам, че да не родя в стаята. Едвам ме закараха в родилната и бебето излезе на втория напън. Имах един много малък външен шев, който изобщо не съм усетила. Веднага след раждането си се разхождах, не съм имала никакви болки, изобщо все едно не съм раждала. Вярно, че и бебето беше малко-2 кг, та може и затова да съм родила толкова бързо, но определено си промених мнението за нормалното раждане, решила съм ако имам второ дете пак да раждам нормално. Контракциите болят, но мен например много повече ме е боляла бъбречна криза.

Днес разбрах, че при 5-6см. разкритие не слагат епидурална упойка и затова акушерката е била "глуха".

Защо да не слагат. Те обикновено чакат до 4 см.м че да не е фалшива тревога.  Да не би само на 4см да слагат и на никакви други? Не ми звучи много логично.

Б.

Ето Боби точно по тази тема чета в момента :
"Епидуралната упойка се поставя, когато разкритието на шийката е достигнало поне 3-4 см, но не повече от 6 см. Смята се, че ако анестезията се постави още в началото на раждането, това би могло да причини повече усложнения и носи голям риск от спешна операция с цезарово сечение. Ако упойката се постави по-рано, има реална опасност контракциите да спрат и раждането да се отложи. Затова в началото се поставя система с окситоцин, за да се регулират контракциите и едва тогава може да се сложи епидуралната упойка.
След 6-тия сантиметър рядко се прави епидурална упойка, защото раждането е в ход и се смята, че ще приключи до 1-2 часа. Ако болките станат нетърпими, в такива случаи се използват венозни упойки. "

Днес разбрах, че при 5-6см. разкритие не слагат епидурална упойка и затова акушерката е била "глуха".

Не. Аушерката беше "глуха", защото вижда че раждането протича бързо. Тоест - няма време да слезе анестезиолог от горния етаж, да разпита родилката за мерките й, да и направи "дозата", да й сложи упийката и тя да подейства. В смисъл, за цялото това време - тя ще е родила вече и е безмислено.
Аз знам, за БГ, или поне това което ми бяха казали в МД - упойка се слага при 4-5 см разкритие ( те казаха 5 см, но то ако е 4, лесно ще стане на 5 см...).
Но при второ раждане вероятността да протече бързо е много голяма...и да няма време за горните схеми.

Аз много добре си спомням раждането на Чери  толкова беше убедена че ще ражда със секцио  А то виж колко лесно станаха нещата !

Ето Боби точно по тази тема чета в момента :
"Епидуралната упойка се поставя, когато разкритието на шийката е достигнало поне 3-4 см, но не повече от 6 см. Смята се, че ако анестезията се постави още в началото на раждането, това би могло да причини повече усложнения и носи голям риск от спешна операция с цезарово сечение. Ако упойката се постави по-рано, има реална опасност контракциите да спрат и раждането да се отложи. Затова в началото се поставя система с окситоцин, за да се регулират контракциите и едва тогава може да се сложи епидуралната упойка.
След 6-тия сантиметър рядко се прави епидурална упойка, защото раждането е в ход и се смята, че ще приключи до 1-2 часа. Ако болките станат нетърпими, в такива случаи се използват венозни упойки. "

Много странно, че имат само 2 см за да я поставят. Не знам за къде е валидно това, но за тук знам, че не е така. Това, че раждането ше приключи до 1-2 часа хич не ме успокоява. 1-2 часа родилни мъки да не е малко? А тези венозни упойки нищо не ми помогнаха. Аз си поисках първоначално, да видя дали ще имам нужда от епидурална ( че и от нея ме беше страх) - ми това нещо ме дрогира като последна наркоманка, ама между контркациите. Започнеше ли контракция и нямаше ниаккъв ефект.  На мен ми сложиха епидуралната на 2 см, защото ми обясниха, че причината обикновено да не я слагат по-рано е че може да е фалшива тревога, но при мен знаят, че не е, защото водите се бяха спукали т.е щях да раждам и без това( ако се наложи с окситоцин) и ми сложиха епидуралната още тогава. И със сигурност знам, че на 6см слагат. Че то аз бях 6см в 6-7ч сутринта, а 10см в 10ч. Това са си три-четири часа дето щях да се мъча. Аз до колкото съм чувала разкритието при първескини е около сантиметър на час.
Ето тук пише, че докато не се покажа главата не  е прекалено късно. http://pregnancy.about.com/od/epidurals/qt/epiduralwindow.htm  И казват, че щом искаш не би трябвало да ти се отказва епидурална и че дори и да е по-трудно да се постави, пак би трябвало да го направят ако поискаш и на 8-9 см .

Раиса, аз пък не разбирам какво като ще протече бързо. То бързо за раждане е относително. Колко пък толкова ще му отнеме на този анастезиолог да дойде от горният етаж -2 минутки по стълбите. Вярно в този случай е била права, ама по принцип никой не може точно да каже след колко време ше родиш.

Момичета,
Чета колко и какво сте изписали за раждането и тръпки ме побиват...а доскоро очаквах този момент с нетърпение и трепет... разхождам се редовно понеже мои приятелки, които са се отдалу на разходки в 9ти месец са родили бързо и безпроблемно, и аз тайничко се надявам да нямам медицински показания за секцио. Ще разбера обаче чак средата на Юли, когато ми предстои съдбовната среща с чичо Док за очички...

Боби съгласна съм...ама ей на ! И аз не го разбирам, какво им пречи поне да опитат ?
Тя жената нали си плаща, 150 лв е епидуралната ( в МД, поне преди 8 месеца ).

И защо и на мен не ми сложиха епидурална, а ме мъчиха 12 часа за 1 см разкритие  Водите ми бяха изтекли...Друг е въпроса, че пак нищо нямаше да стане, но все пак за принципа говоря.
Не знам ...

Мацки, не че някога съм била фен на естественото раждане, но като ви изчетох - и да се бях замислила за подобна опция - одма ще ме откажете 

Но рационално погледнато, поне за БГ си правя следния извод. Като ще се ражда в БГ, особено в претоварена, голяма, държавна болница и искате епидурал...освен уговорки и плащания на лекар, избор на екип /или както се води/, срещнете се предварително и с анестезиолог. Т.е. обсъдете обезболяването предварително така, както ще обсъдите самото раждане. Кога ще се поставя упойката, при какви обстоятелства няма/не може да се сложи, кой е конкретният човек ангажиран с това, какъв е рискът да искате упойка, а просто да няма кой да ви я постави и в този ред.
Предварителната подготовка и то детайлна - не е за пренебрегване, особено в родни условия. Идеята, че някакви неща биха се случили, защото така би трябвало да се случват по принцип - също не е най-реалистичния вариант у нас, ако и да има приятни изключения... Допускането, че в топ-болница като МД, може да раждат едновременно 5 жени и още 3 да са за спешно секцио, а да има един анестезиолог "на линия", който няма как да огрее навсякъде...явно никак не е за подценяване.
Ясно, че и без анестезия ще родите, НО е излишно да ви се случват такива случки, защото просто нямало кой да ви обърне внимание по въпроса с обезболяването, точно когато е момента за това.

Успех на всички бъдещи мами!