Включвам се и аз в темата. Всеки път, когато си помисля за деня на раждането на децата, се връщам с умиление и едно тихичко обожание към хората, направили реалност появата на муцуните на бял свят.
Та... На 6 април постъпих в МД-Сф, на 5-я етаж, Д-р Дяволов. Преди това се помотах известно време /от 18-ти март/ в обичаната ни столица. Независимо от напредването на бременността ми, аз се чувствах добре и подвижна. С една приятелка, а по-късно и със съпруга ми обикаляхме Южния парк, кафета, сладкарници, магазини.
С Д-р Дяволов се свързах сравнително рано. Благодаря на страхотната Лисица още веднъж за информацията, за всичко, споделено от нея /Пете, целувам Ви/. Моят престой във вечно оплювания Майчин Дом бе почти като в санаториум. Никога не бих съжалявала, че избрах тази болница. Стаите в сектор "Д" наистина бяха сравнително добри. Аз бях май като портиер - настаниха ме в стъклената стая, леглото до прозореца, може би защото бях една от първите приети пациентки след празниците. Спално бельо си носех аз, но това не ме хвърли в тревоги. Пребивавала съм и на много по-добри места, но тях едва ли ще запомня така. По-важното от всичко бе, че аз се чувствах в сигурни ръце - първо за децата, второ за мен. Имаше достатъчно технологично време преди постъпването ми в МД за профилактика на дробчетата им, за няколко предварителни прегледа и уточнения за евентуална дата за секцио. Дните минаваха общо взето по един и същ начин. Сутрешното мерене на тонове бе най-неприятното нещо за деня - сковавах се на едно място. Визитацията на Д-р Дяволов и Д-р Марков бе едно най-забавните неща за деня - при мен беше: "Цветке, ти си ясна. Чакаме. " След 13 ч. обувах маратонките и изчезвах по разходки, не спирах да се движа. Не се чувствах болна, пазих се в рамките на нормалното. Настроението бе ведро - Кристи ще Ви го потвърди.
Раждането бе на 26 април с планово секцио. Очаквах този момент от 11 години. Станах доста по-рано от обичайното време, излязох на терасата на етажа и изпуших една /май две даже/ цигари, загледана във Витоша. Следваше тоалет, чакане отново, придвижване до операционна. Направи ми впечатление добрата анестезиологична сестра - тя ме пое, обясняваше ми всичко, което прави и какво предстои. Все още пред мен са образите на двете неонатоложки, стоящи до прозореца и изчакващи бебетата ми, анестезиологът, с който проведохме един задълбочен разговор за съзвездието Близнаци, пристигането в операционната на Д-р Дяволов. Стана весело, всички бяха в добро настроение, слушахме Радио 1.
Децата се родиха в 9.01, 9.02 и 9.03ч на Its my life на Bon Jovi. Д-р Радулова от Неонатология е казала накрая "Прекрасни са тризнаците".
Един месец по-късно се прибрахме вкъщи и ..... досещате се как е
Засега /чукам на дърво и се моля да е така/ сме здрави.
Споделих повече за емоционалната страна на нещата, случили се с мен, с моето раждане - къде и как. Доверих се на Д-р Дяволов и не сгреших.