Здравейте,
Реших да напиша за раждането ми чрез секцио в Майчин дом, пък дано се окаже полезна информацията на момичетата, които са се ориентирали за там.
Датата ми беше определена за 6.11. На 4-ти трябваше да отида на V етаж /там работи лекарката ми, в Патологична бременност/ и да ми се обясни какво да правя. Такаааа, отивам със свекървата в 8.30ч. Срещаме се с лекарката ми, казва ми се, че трябва да отида на 2-рия етаж първо през регистратура и там да си подам Направление за хоспитализация от Женската консултация, а после да чакам през 210 кабинет за прием. Така и направих, през Регистратура минах много бързо, но през 210 кабинет имаше огромна опашка. Е, след час и половина влязох, една женица записва на картона ми информация, пита разни неща и ми направи запис на тоновете /т.е. само пусна да чуе, че сърчицето бие - около 5-6 секунди/. Излязох и айде пак на V етаж. Там ми взеха документите и ми направиха "истински" запис на тоновете. После ми взеха кръв и урина, а след това една млада лекарка ми направи УЗ, всичко изглеждаше ОК и аз реших, че е време да си ходя - не ми се оставаше тази вечер. Подписах собственоръчно, че отказвам да остана и на собствена отговорност напускам болницата. После звъннах на моята лекарка да й кажа, че съм приключила, на което тя отговори, че иска лично да ме прегледа поизчаках я 10-ина минути, отново ме прегледа и ми каза, че трябва да се появя утре към 8.30, че ще има визитация. Аз отговорих ухилено "ОК" и с 300-та изхвърчах от там.
5.11. мъжът ми ме докара с огромния багаж - 3 нощници, пасти, четки, шампоани, чехли, хавлии, чорапи, чаши, вилици, лъжици, зарядни, превръзки, гащи, за бебето разни неща... А се оказа, че е трябвало да нося само нощница, превръзки, памперси и кърпички за бебето и за мен 4 бутилки по половин литър минерална вода и телефон - това дават да се внесе в реанимация след секциото... Нищо де, преразпределих багажа, а останалият багаж си остана в стаята в един шкаф - мъжът ми после го взе и ми го донесе след като ме качиха на 7-мия етаж. В 9.30 се появи една млада лекарка и ми обясни, че трябва да ме прегледа интернист, ЕКГ, анестезиолог и да се кача после с документите. Слязох отново на 2-рия етаж и о, чудо - преди анестезиологът, трябва да си вземеш нещо като номер от стаята където той преглежда, тогава отиваш на ЕКГ /на 4-ти етаж/, после пак слизаш на 2-ри етаж - преглед от интернист и най-накрая -анестезиолог /предполагам всеки си избира в какъв ред да го направи/. Е, пред всички кабинети имаше страшно много жени /бременни и небременни/, чакахме доста, но към 12.30 обиколих, каквото трябваше. Качих се отново в Патологията и предадох документите, пак тонове и "свободна си да правиш, каквото искаш" - аз отидох до заведението отсреща на МД и се отдадох на огромен бургер и шоколад, защото ми казаха, че след 16ч никаква храна, а до 18ч - мога да ям най-много едно кисело мляко. В стаята ми имаше още едно момиче, което също беше с планирано секцио и си говорихме с нея... Не усещах притеснение за утрешния ден. 6.11. В 6ч връхлита сестрата и изревава - Клизмааааа и да видя как си отдолу /в смисъл дали имам косми
/. След като се завлачих сънено към манипулационната, се замислих - ето, това е - дойде денят
Мина процедурата - не е толкова неприятна, колкото си мислех. В 8 часа идва и моята докторка и аааайде, долу в операционната. Аз по нощница и чехли само и малкото багаж чакам в предверието - идват сестри и анестезиолога и аз смело стъпвам към операционна. Лягам, слагат ми катетър - нищо не усетих, набучиха ми системи и ме накичиха с електроди да ми следят кръвно, пулс. Гледам към огромните лампи и тогава ме обзе някаква паника - реших, че ще си ходя и почти се изправих и заявих на всички, че си отивам вкъщи
Добре, че анестезиологът реагира - шибна ми нещо и моментално се почувствах, че летя, че ми е хуууубаво, абе - бях готова и цял ден да си лежа. След спиналната упойка, която почти не усетих, краката ми изтръпнаха и ми стана топло, топло. Аз съм си приказлива и реших, че трябва да го докажа това
Докато разправях нещо си, анестезиологът скочи и започна да ми бута корема, а аз докато попитам какво става, чух мощния и недоволен рев на сина ми. Не знаех как да реагирам, чух, че докторката каза, че всичко си има и го взеха да го почистят. След около 5 мин ми го донесоха, аз го целунах, запомних всяка черта на малкото му личице, сложиха ми лента на ръката - синя и показаха неговата - на крачето
После ме зашиха, прехвърлиха в подвижно легло и към реанимацията. Там условията, отношението и грижите са повече от перфектни - акушерките са строги, но супер отговорни към всяко охкане и оплакване - 24 часа минаха неусетно - не спах добре, защото постоянно вливаха нещо - антибиотик, системи, проверяваха кръвното на всеки час, промивки и т.н. А, да, позволяват на съпруга да те посети - за най-много 3 минути, но все пак... Телефони се ползват като се изключат уредите няколко пъти в денонощието за около половин час. И Идва 7.11.: кинезитерапевт, правим упражнения за раздвижване - болката е ужасна, аз като се изправих, ми причерня и малко припаднах, свестиха ме веднага, системи, още лежане и една любезна възрастна акушерка от 7-я етаж идва с количка, в която с много труд сядам. Качихме се на 7-ми етаж, добутаха ме в стаята, където щях да прекарам останалите 5 дни: пружинено легло, чувал с едно парче лигнин по средата и протъркано одеяло... Ееее, какво пък, не съм дошла на курорт. Имаше едно момиче, което е от предния ден - изглеждаше приятно. След като потънах в леглото буквално, момичето ми каза, че в 10 часа се вземат децата и ако искам да отида да си видя моето и да го взема
Даааа, исках много. С много зор се изправих и сгъната надве закуцуках към стаята, където държат бебета. Погледнах си моето номерче и открих моето съкровище, което току-що беше нахранено. Затътрих количката, в което лежеше в стаята и се любувах 1 час. Момичето ми каза, че децата се вземат да се хранят на всеки три часа - 7, 10, 13, 16, 19, 22. И после спим. Ми, добре ми звучеше. После докараха и третото момиче. Занизаха се часовете, взимахме децата, хранихме ги, опознахме се с момичетата, оказаха се страхотни
В 11ч всеки делничен ден педиатър дава сведения за децата. Закуска, обед и вечеря се сервират, но е силно казано, че можеш да се нахраниш с това, което предлагат. За съжаление хлебарки имаше, много, затова и спахме на светнати лампи. В делнични дни има визитация, предупреждават винаги преди да започне, влизат и студенти. Аз имах проблем с изхождането, но сестрите са любезни и дават 2 Бизалакса и на другия ден бях пречистена
. А за болки дават Парацетамол.
Организацията по изписването е - храниш бебето в 13ч, връщаш го с дрешките за изписване в 13.30, обличаш се, взимаш си документите /става бързо/ и в 14ч слизаш с акушерка на Партера. А там те очакват щастливите татко, баби, дядовци, приятели...
Извинете за дългия пост, има и още за разказване, но в общи линии е това
Майчин дом за мен е мястото с невероятни специалисти, прекрасни условия в реанимация и операционна, но не толкова добри на 7ми етаж. Все пак акушерките бяха достатъчно любезни и отзивчиви