Ами не знам, Боби, възможно е. Когато ми изтекоха водите, нямах нито контракции, нито разкритие. След една система пътувах 400 км от Бургас до София, че ме беше страх да родя в Бургас  Почти цял ден изкарах без система и нямаше проблеми, към 10 сутринта ми я свалиха и към 5-6 ми включиха следващата в София вече. Добре че не изтекоха целите води, че имаше възможност да задържим 3 дни, за да сложим инжекциите за дробовете на бебето, то затова и бях на задържащи системи.
Относно болката - аз на моменти бая си повиквах, не се издържаше, колкото и да се опитвах да стискам зъби и да дишам дълбоко 

Сикс, може да е пък защото е станало толкова по-рано, не знам, не разбирам толкова.

П.П. Сега видях, че като съм добавяла към съобшението, съм добавила вътре в цитата от Цигу. Аз сума ти време се чудех къде ми изчезна написаното и ме домързя да го пиша наново, а то било по-нагоре .

Сикс, сигурно защото си била на системи. При мен и при двете раждания след като изтекоха водите мноо скоро след това започнаха контракции, които бяха доста силни. При първото раждане бях с 2см разкритие, когато стана, а при второто с 6см ( но там всичко вървеше страшно бързо). По принцип те нали затова ги пукат в болницата -когато искат да тръгне по-бързо.
 

На курса за бременни това ни обясняваха, че не е хубаво пукането на мехура от лекар, тъй като натискът върху шийката на матката се увеличава и контракциите стават по-болезнени - раждането се ускорява за сметка на комфорта на родилката. Иначе мехурът въздейства върху по-голяма площ и шийката се отваря по-лесно и безболезнено. Това - на теория. На мен мехурът ми се спука точно преди да започне същинското раждане, но с тези чести контракции на малко разкритие преди това, не знам колко съм "намазала" от тая ситуация

ivanita, аз не съм раждала (все още), но ходих на две училища и на двете първите теми, на които попаднах бяха "болки и контракции". Та ще ти споделя какво казаха там (или поне аз какво разбрах):

1. Подготвителните контракции обикновено започвали в деветия месец. Това са САМО контракции, без болка. Контракцията трябвало да се чувства, в горната част на матката или още казано отпред на корема. Те са хаотични, периодични и отзвучават.

2. Родилните контракции започват обикновено през 30 мин. (примерно) и с дължина на контракцията 15 секунди, като постепенно се увеличава времетраенето на контракцията и се скъсява периода между контракциите докато стигне между 5 и 7 мин. с дължина на контракцията до минута  В един момент трябва да се появи и болката (чувства се в кръста или ниско долу в корема. Родилните контракции могат да продължат и повечко часове (примерно 15-16 часа).

Самото раждане (което всички казват, че НЯМА как да не разбереш че започвало), е като се случат някои от следните неща (мисля, че е доста индивидуално): напр. ти изтекат водите (трябва да има раждане до 12 часа), почнеш да усещаш напъни за ходене до тоалетна по голяма нужда (но не трябва да напъваш, докато нямаш достатъчно разкритие, но тук вече ти ще си в болница и там ще ти казват.
Аз за себе си разбирам, че най-важното е да се разбере дали контракциите са лъжливи, т.е. подготвителни, или се скъсяват във времето и се удължават като времетраене, което означава, че са родови, и при честота на 10 мин. аз бих тръгнала към болницата.

Извинявам се за дългия пост, но понеже ми е свежо в главата и толкова много информация и ако мога да бъда полезна ... ако съм написала някоя глупост, моля мамите да ме поправят 

благодаря за информацията Tonita, Cambozzola
исках да знам защото все се чудя дали ще имам време като почнат контракциите да пътувам 100 км до Селена за да родя   Док казва че досега е нямал пациентка родила по пътищата    , ама пусти страх. Та искам да си направя горе долу сметка кога да тръгнем за да имаме време да стигнем. И дано няма големи изненади 

Ivanita, пожелавам ти едно прекрасно раждане, незабравима и вълшебна среща с бебчо и после да не забравиш да дойдеш тук и да разкажеш 

ivanita, просто тръгни за болницата, когато разбереш, че имаш контракции, не чакай да станат на 5 минути. Те по пътя ще зачестят Няма страшно, в добри ръце си, доколкото съм чувала 

Ivanita, обикновено при първо раждане нещата не се развиват много бързо, така че просто бъди спокойна и всичко ще бъде наред. Обикновено всяко раждане започва различно, но все си мисля, че ще имаш достатъчно време да стигнеш до болницата.
При мен всичко започна с изтичане на водите, нямах никакви контракции, затова като стигнахме в болницата, там ми сложиха система окситоцин и от там вече станаха доста на гъсто контракциите и доста силни, но това до 5-тия см. разкритие, когато м и сложиха упойката, тогава вече всичко си дойде на мястото
Успех и леко раждане!
P.s.: Аз имах много силно чувство в деня на раждането, че това е денят Станах в 5 сготвих и изчистих и като изпращах мъжът ми на работа му казах, че това е деня и чак когато седнах да си почина от ползотворната сутрин и ми се пукнаха водите, така че може би наистина е вярно, че няма как да сбъркаш кога започва раждането

ivanita, просто тръгни за болницата, когато разбереш, че имаш контракции, не чакай да станат на 5 минути. Те по пътя ще зачестят Няма страшно, в добри ръце си, доколкото съм чувала 

аз така и мисля да направя. Като усетя че контракциите са "истински" палим колата и тръгваме.
Благодаря за окуражителните думи момичета. Дано всичко бъде наред )

ivanita, виж сега няма да се плашиш. Ще ти цитирам една култова реплика на мини, по повод придвижването от Ст.Загора до "Селена":
"за има-няма 10 контракции и бяхме там".
Успешно пристигане и страхотна среща с малкото човече!

ivanita не се притеснявай, няма как да не разбереш че това е деня . и все си мисля че ще имаш време.на мен болките ми почнаха в 5ч сутринта. боли все едно ти се ходи на тоалетна. в нячалото незнам точно през колко време ми бяха , към обяд станаха на половин час. и аз нали не ме свърташе вече казах на мъжо да излезнем на разходка,излезнахме, пихме даже и кафенце ( какво спокойствие съм била ) прибрахме се и следобяд към 16 коннтракциите станаха на 20мин и аз се обадих на док той ми каза че е още много рано да се обадя като стнат на 5 мин. към 19 ч вече зачестиха, пооправих си багажа, един душ и хайде към болницата. приеха ме в 21 ч с 4 см разкритие и в 21.30 ми включиха система окситоцин.  болките ми станаха вече много силни и аз си потърсих епидурална.съветвам ви да не се измъчвате ,а да си търсите упойка, за да сте по - адекватни по време на раждането и да изпълнявате това което ви казва док.а и да не ви боли.
след като  ми сложиха упойката уцсетих само една контракция и повече болка не усетих. усещах само натиска на бебето .и така в 23.20ч се роди моя син. това е най- щастливия момент в живота ми. няма думи с които да опиша как съм се чувствала в този момент. няма болка, всичко се забравя в  момента в който ти го сложат на корема да си го водиш и целунеш.  ето така мина моето раждане . пожелавам на всички ви леко и безпроблемно раждане

Мерси за окуражителните думи момичета.  голям кураж ми вдъхвате. То не остана. И съм в очакване. Днес даже имам рожден ден - ставам на 30  

Утре имам среща с док ако не съм "получила някой факс" до тогава  
за сега нищо не ме боли, но като седя ме болят ребрата и гърба от време на време. Но се трае.
Гледам Azlea се губи, сигурно вече се е срещнала с бебчо

Добре че не изтекоха целите води, че имаше възможност да задържим 3 дни, за да сложим инжекциите за дробовете на бебето, то затова и бях на задържащи системи.
Относно болката - аз на моменти бая си повиквах, не се издържаше, колкото и да се опитвах да стискам зъби и да дишам дълбоко  

Sixsense, в коя седмица си родила че са искали да слагат инжекции за бебето??

Ivanita, родих в 33 седмица 

Гледам Azlea се губи, сигурно вече се е срещнала с бебчо

Тук съм и аз Няма новини.
Вече ходя на тонове всеки ден, но по време на записа момата основно спи. Днес напр. даде между 125 - 135 (до 140) и докторът каза, че много права била чертата. Иначе от прегледа не установи нищо обезпокоително. Каза, че ще ме чака до петък и ако не родя - щял да пусне една система и да види дали тоновете падали под 120. Ако да - спешно секцио. Ако не - ще чакаме 7 дни и после индукция.
Ух, почвам да губя търпение и ме наляга притеснение всичко ли е наред, защо вече не излиза...
Иванита, стискам палци за добри новини и честито за рождения ден

Браво Азалеа,а мен док от ЖК миналата седмица не ми следи тоновете, само със слушалките от 2 световна война.    И нищо не каза за следене на тонове 
Утре поне като отида в Пловдив ще ги проверят

Здравейте,

Някой има ли наблюдения или информация за д-р Димитров от Токуда(предполагам че е един, поне аз прочетох за един в страницата на болницата Бойко Димитров).
Имам преглед при него следващата седмица.Насочих се за раждане към Токуда, има страхотни отзиви за всички лекари от тази болница както и за самата нея. Само все още не знам как, предполагам че доктора ще каже. Аз забременях от ЗЕТ при д-р Владимиров, но през цялата бременност взимам аспирин протект, а от отскоро и фраксипарин инжекции и за това не знам как ще раждам.

Предварително благодаря и успех на всички мами, на които им престои голямото събитие

Здравейте,

Някой има ли наблюдения или информация за д-р Димитров от Токуда(предполагам че е един, поне аз прочетох за един в страницата на болницата Бойко Димитров).
Имам преглед при него следващата седмица.Насочих се за раждане към Токуда, има страхотни отзиви за всички лекари от тази болница както и за самата нея. Само все още не знам как, предполагам че доктора ще каже. Аз забременях от ЗЕТ при д-р Владимиров, но през цялата бременност взимам аспирин протект, а от отскоро и фраксипарин инжекции и за това не знам как ще раждам.

Предварително благодаря и успех на всички мами, на които им престои голямото събитие

За д-р Димитров има много положителни отзиви, повечето от момичетата във форума са раждали при него. Препоръчват го и от Малинов като добър лекар. Аз също се бях насочила към него, но за жалост ще бъде в отпуск по мое време и затова се насочих към д-р Диков. Двамата навремето са работели заедно в Токуда.  Мисля, че изборът ти е добър.

Здравейте,

Някой има ли наблюдения или информация за д-р Димитров от Токуда(предполагам че е един, поне аз прочетох за един в страницата на болницата Бойко Димитров).
Имам преглед при него следващата седмица.Насочих се за раждане към Токуда, има страхотни отзиви за всички лекари от тази болница както и за самата нея. Само все още не знам как, предполагам че доктора ще каже. Аз забременях от ЗЕТ при д-р Владимиров, но през цялата бременност взимам аспирин протект, а от отскоро и фраксипарин инжекции и за това не знам как ще раждам.

Предварително благодаря и успех на всички мами, на които им престои голямото събитие

Аз бях при Илиев, но с Димитров имахме няколко срещи докато лежах; съответно не знам как изражда, но беше много бърз с процедурите, отговаряше на въпроси, ако имах такива, изобщо - направи ми много добро впечатление (подсилено и от издържания му външен вид, нали съм си един скромен естет ) 

С десет ръце препоръчвам д-р Димитров. Нашата Ева е родена благодарение на него. Аз лично съм много доволна.

Супер  ,

Благодаря ви момичета, сега съм много по спокойна.

Успех на всички

Дойде време и аз да пиша в тази тема.
Истина е, че дълго избирах болницата и екипа за раждането. Ходих на доста отворени врати, проучих мнения за лекари и накрая се насочих към Шейново. Лекарят, който избрах там ми беше препоръчан от клиниката, в която следих бременността си, а именно д-р Диков. Излишно е да споменавам, колко бях психирана от последните случай на починали родилки. Медийната атака допълнително утежни последният ми месец, това беше темата на деня и информацията, която се поднасяше с нищо не ми помагаше. След 33-та седмица започнах да ходя в Шейново за измерване на тонове, а до самият край на бременността следях бебето в клиниката.
Датата на секциото беше определена от проследяващият ме лекар и д-р Диков се съобрази с нея. Така на 14-ти декември в 10ч. сутринта постъпих в Шейново за планирано секцио. Разгледаха документите ми, дадоха ми нощница и се настаних в родилно отделение. Тук ми направиха всички необходими изследвания - УЗ, запис на тонове, ПКК, урина, консултация с анестезиолог. Сутринта в 6ч. акушерката ми направи необходимият тоалет и се отправих към операционната. Започна подготовка за операцията, дойде анестезиолога и подробно обясни кое как ще се случи и какво се иска от мен. Седнах на масата, заех необходимата поза, а той продължаваше да обяснява какво ще направи и аз какво ще почувствам. Убождането на упойката беше много леко, усетих топлина по краката си, легнах и в този момент те почнаха да ми изтръпват. Сложиха паравана, дойде д-р Диков усмихна се и каза "започваме" - беше след 8:30. През цялото време анестезиолозите стояха до главата ми и говорехме. Имаше момент, в който кръвното много ми падна и леко се замаях, но те го овладяха много бързо. После чух "хайде мила, бебето чука на вратата" и в 9ч. тя се появи. Наистина не беше красива, но за мен това беше и ще си остане най-вълнуващият миг в живота ми. Взеха я да я почистят, дадоха ми да я целуна, сложиха гривните и я отнесоха. Колко дълго продължи операцията не помня, но вече беше без значение. После ме преведоха в реанимация, където лежах 24ч. Не ме болеше кой знае колко, поносимо беше, непрекъснато вливаха някакви банки. Целият екип в реанимация беше невероятно добър. Сутринта всичко ме болеше от лежането, нямах търпение да махнат тръбите и да стана. Раздвижих се сама, веднага след като можех да стана, бавно, но славно. Качиха ме на 3ет. където бях взела самостоятелна стая. Повече нямах нужда от помощ, напълно сама се оправях. Бебето го носеха на всеки три часа, а когато ги помолех я оставяха при мен. Условията в стаята бяха добри, доволна съм. Колкото до д-р Диков и екип - невероятни хора, всичко мина перфектно, след това непрекъснато идваха и се интересуваха как съм и ми направиха всички след оперативни изследвания.
На петият ден ни изписаха и вече се радваме една на друга в къщи.