Колко много и интересни теми сте започнали, да се чудиш по коя да вземеш отношение най-напред!
За "ужасните две" - Да, всичко си е индивидуално! Аз не мога да се оплача, Ема е сговорчива и послушна, отстъпва лесно, но възрастта и си има някои екстри.
Кризите и истериите - тогава е нещастна без причина, все едно всичките и хормони са се разпилели да си търсят инструкциите и временно висят във въздуха неподредени. Обаче въпреки нещастието, с едното око все ме гледа какво правя и как реагирам. Не мога да и се карам, че полудява повече; за бой дума да не става; не мога да се отдалеча в другия край на стаята за две-три секунди да си гледам живота - изпада в ярост, че и пренебрегвам нещастието. Седя като вярно куче наблизо, кимам разбиращо, понякога пускам по някоя сълза театрално, понякога спира, както е започнала. Направо все едно гледам себе си отстрани понякога - как да не проявиш разбиране?!
Най мразя - По едно време се беше специализирала да ме шамаросва без предупреждение, при което започва веднага да казва механично "Сори, сори, мами" (на този език ги е запомнила); обаче си личи, че не съжалява грам. Обяснявам, че боли и т.н., а тя ехидно се подсмихва и усвоява умението "оцеляване в дива среда с подръчни средства". След това реши да се разнообразява и да опитва друг вид изкуство - щипене по лицето с малките пръстчета, като и харесваше да ме изненада, да е бързо и да има резултат. И пак след това механичното "Сори, сори, мами". Сутрин съм излизала с белези по лицето, които си стоят там дълго време.
За детската градина - И нас ни пускат вътре до стаята сутрин и вечер. Всеки ден им правят индивидуални дневници за деня - какво и колко са яли, от колко до колко са спали (спят на матрачета на пода), колко памперси са сменени, ако са забелязали нещо по нея ни го казват. До 2 годинки ни я даваха всеки ден тази иформация на един лист като формуляр. Дават им и стикери -за разни похвали, добър по математика (тя знае до десет числата), за добри маниери - знаем доста "вълшебни" думички и т.н. На първата и родителска среща и бяха подготвили цяла папка досие с наблюдения за нея, описани ситуации как е реагирала, какво по-интересно за деня са забелязали по развитието и. Имам чувството, че по цял ден и пишат тези "лелки-каки-млади баби". Иначе училище почват на 5 навършени.
За здравословното хранене - не съм маниачка на 100 %. Опитала е от всичко по малко, шоколад яде заедно с нас, но пък в градината отказва десерта и и дават плод. Вкъщи ядем и плодове много, но ние с баща и можем да омахаме и цял чийзкейк от магазина, а тя не го поглежда. Не купуваме много сладки неща обаче. Мисля, че е добре да ги познава, но да преобладават плодовете и зеленчуците и да се обработва, че другото не е полезно. Освен вода тя друго не пие. На периоди е и бързо и омръзват нещата. Връзката с килограмите някой ден и другите проблеми - сигурно и тя е индивидуална за всеки.