Тара, разказът ти е страхотен. С удоволствие го прочетох, а за извода от него гласувам с две ръце.
Но за мен текста на carmellina продължава да е интересен точно с това, че е написан от първо лице на човек с възрастни родители. И аз като
anitza търся в него "ключа към бъдеща ситуация, към която съм тръгнала".
Точно защото не е идеален, има какво да се види в него - съмненията, колебанията, търсенето на отговор "кое в мен е предопределено от възрастта на родителите ми?"
И мен първо ме подразни изречението, което цитира
Jam - проява на безпричинно самочувствие, и леко ме шокира това, което цитира
Fussii - прозвуча ми грозно
. Но в контекста има просто обяснение на тези неща - от една страна carmellina се старае да бъде максимално директна и искрена и от друга, да подчертае това, че е нормален човек, като другите, с много недостатъци (тук добавете пушенето и друсането
), но и с качества.
Реакцията към съседката е към човек, който те е наранил. Не е оправдана в този вид, така груба и директна, но е обяснима. От друга страна, написаното е в смисъл "Човек никога не знае, не може да предвиди какво го чака в живота. Затова нека не поучава другите как да живеят."
Когато за първи път прочетох текста и аз доста почовърках детайлите. Има доста неща, които могат да се разглеждат от различни ъгли. Убедена съм, че ако carmellina трябваше просто да напише кратък разказ за себе си, той не би звучал точно така. Но този опит за самоанализ е провокиран от темата. И всичко, свързано с тази тема, тя го хиперболизира. Обяснимо е.
Но каквито и да са детайлите в текста, по-важно е общото му внушение - писан е от нормален човек, който не си мрази живота и не се срамува от себе си заради това, че е създаден от възрастни родители.
Чувствал се е различен в детството и това му е носило проблеми (като на всички различни хора, впрочем). Може би тези проблеми са оставили следа (според психолозите задължително е така
). Но дали факторът "възрастни родители" е понижил шансовете й за щастлив живот и успешна реализация? Или ги е повишил? Carmellina смята, че е по-скоро второто.
Дори да не е съвсем права, поне едно е ясно - не й е навредило
. Бях забелязала постовете й преди да напише този (сигурно затова приех по-скойно ръбатите неща в него). Изпъкваше над средното ниво с премерени коментари, грамотно написани, със спокоен, ведър тон. Личи си, че е мислещ човек, който е в мир със себе си и приема спокойно другите.
Колкото до изразената любов към родителите, не знам защо е подразнила някого. Естествено, всеки си обича родителите. Когато са млади, красиви и "стандартни" е много по-лесно да ги обичаш. Тук въпросът е дали и как ги обичаш, когато са различни.
И ако забелязвате, заключението е "аз оцелях и успях, защото имам възрастни родители", а не "въпреки, че ....." . Мен това ме интригува най-много. Първо, показва ясно, че възрастта на родителите е била значим фактор, който е трябвало да преодолее (установих го със съжаление). Второ, родителите са съумяли да изградят връзка с детето си така, че то да преодолява проблемите си заради, а не въпреки тях.
И... може да е леко преекспонирано (за това си има обяснение), но "напарфюмирано" определено не е.
_________
enigmata, обещавам при първа възможност да пиша на "лични"! Че днес попилях свободните 2-3 часа в тези дълбоки размисли