Следя дискусията по темата с интерес.
Разказа на кармелина ме провокира да се включа. Това момиче само се е поставило в онази общо приета рамка на народопсихологията, че ето на възрастни родители и детето израства емоционално обременен човек. Всичко и е позволено, зощото родителите и са стари. Сега като голям човек има късмет в живота, защото родителите и са стари, и всички и правят едва ли не път заради което.
Когато, съм била на 1.5 години , брат ми току що роден, нашите се развели.
Майка ми на 23 години, с две деца, самата тя незряла за живота / та дори и днес
/, връчила на баба и дядо "втората реколта" както те се шегуваха. Така те да направят добро на детето си, да не взема болнични, да не изнемогва финансово, да не мисли всеки ден какво ще готви, се превръщат във родители на 51 и съответно 56 години. Майка ми си беше страничен наблюдател на нашето израстване, така и не осъзна, че тя е родител и има задължения.
Когато се учех да чета, сричах заедно с дядо. Таблицата я повтарях с баба.
Първата книга я четох заедно с дядо. Баба не беше чела книги, но знаеше кой е Ботев, Вазов, филма "Козият рог" знаеше всеки кадър, беше и любим. Прибираше се често с нова книга, интересуваше се какво е подходящо за възрастта ни. Така събуди интереса ни към книгите, изън тези за задължителен прочит,с който списък винаги се сдобиваше
, като се обаждаше на учител.
В училище бях добра ученичка, защото това в крайна сметка, ми беше задължението. Когато се е случвало да ходя без домашно, или без научен урок, и съответно съм получила лоша оценка, дядо ми обясняваше на дълго и широко теорията на моя мързел.
Беше голям психолог,уемееше да говори, анализира, да накара хората да го слушат.
Обясняваше ми с примери как на никой не му пука за мен, ако на мен самата не ми пука. Имало е моменти от тази негова откровеност, много да боли. Но беше прав, като отстояваше, че негов дълг е да се грижи за мен, а аз детето да полагам усилия, без да се оправдавам с обстоятелствата или както ме наричаше "малка хитра лисичка".
В къщи още от ранна тинейджърска възраст, всеки имаше задължения за нещо, което да свърши.
Започнах да готвя, помагайки на баба,после започнах да пробвам рецепти, така ми стана удоволствие.
Цигарите, ами никога не съм ги пробвала до ден днешен. Дядо беше мъж "канара", трябваше да подтичвам за да вървя с него, обикаляхме из Рила а той ми обясняваше ползата от свежия въздух, чисти дробове без цигарен дим.
На море ходех, на лагери от училище, по- късно с приятели.
Приятелите - винаги съм ги имала, не ме е било срам, да ги водя в къщи, да говоря за себе си. Та нали дядо и баба са двамата най- социални хора които имах пред себе си.Бохемската душа на дядо без гости и без приятели можеше само когато спи.
Когато започнах да закъснявам, заради гадже, а не както се измъквах с кино или приятелка, дядо ме застреля " я го доведи оня с мотора, да го черпя едно вино".
Когато ме приеха студентка, моите старци толкова бяха щастливи, още по-горди от себе си.
Започнах работа, много хора ми помагаха, не защото са ме гледали стари хора, а благодарение социалните контакти на дядо, доброто му име, уважението, което имаше.
Омъжих се, тези двамата нуморни старци, все едно не бяха посрещали зет
, а при това с две дъщери вече имаха двама.
През годините, когато питаха баба "къде ти е акъла, та си се нагърбила с две деца, ами ако умреш", тя най- уверено отговаряше, че първо ще ни изгледа и тогава ще мре.
И наистина така и стана, умряха от старост, набързо , без да има нужда някой да ги гледа.Господ ги възнагради за цалата добрина, която сториха.
Аз съм една голяма късметлийка, знам коя съм, от къде съм, щастлива съм.
Ако продължа да пиша край няма...
Така, че мили мои на 40+, вярвайте , искайте, ще се случи, хич да не ви пука.
Хубав ден