отдавна не бях чела нещо толова съваршено.Благодаря за доставеният разказ на carmellina 

само мен, явно, този разказ ме отблъсна и ме раздразни.

не става дума за последната част, с благодарностите и оценката на родителите. тя си е наред.

става дума за средата, където се правят едни безумни изводи и твърдения. "аз съм прочела 5 книги през живота си, но се уредих с хубаво висше и хубава работа, щото родителите ми са възрастни"...
"всичко си е само за мен, щото съм едно дете, щото родителите ми са възрастни"

о, какви плюсове...

само мен, явно, този разказ ме отблъсна и ме раздразни.

не става дума за последната част, с благодарностите и оценката на родителите. тя си е наред.

става дума за средата, където се правят едни безумни изводи и твърдения. "аз съм прочела 5 книги през живота си, но се уредих с хубаво висше и хубава работа, щото родителите ми са възрастни"...
"всичко си е само за мен, щото съм едно дете, щото родителите ми са възрастни"

о, какви плюсове...

Не си само ти ,но се чудех дали изобщо да пиша .Аз съм на същото мнение .Звучи на моменти недодялано . Доста напарфюмирано . И аз съм благодарна на майка ми въпреки че не съм дете на по-възрастни родители .....

И според мен разказа е силно емоционален, много въздействащ! И аз се просълзих!

Изобщо не съм съгласна,че е "напарфюмирано".По-искрено нещо не съм чела скоро.Много от нас даже пред себе си не биха си признали нещата,които споделя момичето.Това е нейния живот,така тя ги е почувствала нещата и разбира се много от тях може да не ни харесат,но ние също не сме идеални и всичко в живота ни не е прекрасно.Според мене не бива да се хващаме за отделните думи,а по-важна е идеята като цяло.

само мен, явно, този разказ ме отблъсна и ме раздразни.

не само ... две сме. Няма никакъв начин подобна махленщина да ми хареса, да ме просълзи - хептен. Изброените предимства на късното родителство много точно си ти описала ... - А написаното злорадо откровение

Съседката, която ми втълпяваше, че съм осиновена, защото не била виждала майка ми бременна, погреба единственото си дете, което отгледа с обич и саможертви, без баща

е забележително ....  

Мда, ако тръгнем да му правим разбор дума по дума, е ясно че все има нещо което ни дразни или възмущава
Ако искате да направим есе, разбор на всяко изречение... Жената е откровена, а това че някой от нас се правят на много "праведни" и възвишени, и само наум си признават нещата които тя е написала е съвсем друг въпрос

Не говоря за абзаца с комшийката, това е гадно, да

Да, хората са различни,трогват ни и ни докосват различни неща. Лично не съм разпознала нито едно изречение, нито в тайните ми нито в явните ми мисли ... и в това не виждам нищо лошо

Нали не се налага извода, който не харесва написаното е лицемерен и фалшив? 

Аз неупреквам жената ,емоционално е . Нека не се засяга .Понякога написаното не точно отразява идеята която иска автора да пресъздаде в нас . Само че какво иска да ни каже с този разказ.От една страна в първата половина на разказа си тя потвърждава по -назад казаното от мен ,че са взимали родителите за нейни дядо и баба ,че се е срамувала по тази причина да си покани приятелки че е израстнала по-саможива,че никога не е ходила на кино театър с тях,/не че това е толкоеа важно ,но ако всички тези дребни неща се мултиплицират в годините си дават някакво отражение в начина на мислене на човека а това определя поведението и начина на живот. Да тя изтъква плюсовете на късното майчинство и
 е доволна но от позицията на порастналия и осъзнат човек ,но когато е била малко дете дали всичко това го е знаела и дали не се е чувствала внстрани от своите връстници .И тука става въпрос за точно този перид.

Моят мъж и неговата сестра са деца на млади родители .И двамата ,което е по-рядко срещано са на върха на кариерате си в момента и става въпрос за изключително престижни професии. Синът на моята приятелка,за която писах по-назад е едно страхотно момче с мислене на възрастен човек а майка му го роди само когато беше на 21 дали е имала тази рутина на зрелия човек за да му помогне да се изгради по този начин, едвали !

Слагам ръка на сърцето си че аз не съм със същото мислене така както преди преследвана от голяма доза прагматизъм , стахове ,изградени стереотипи , липса на емоционалност поради напрупания опит,които бих казала че по =скоро ми пречат от колкото да ми помагат . Което ме кара да мисля че късното майчинство не е избор на първа линия освен ако не е продиктувано от проблеми със стерилитета.
Ето мъжът ми и снощи ми напомни с мили думи че вече не се чуватва така активен и аз знам че е така нищо че изглежда супер за възраста си ,както и аз :lol:И не че няма да сме добри родители дай Боже .

Което ме кара да мисля че късното майчинство не е избор на първа линия освен ако не е продиктувано от проблеми със стерилитета.

да, в огромния брой случаи е точно така. това повтарям непрекъснато.

И на мен ми дойде твърде "поетичен", а и нещо напоследък нямам време и търпение да чета толкова дълги постинги, някак търся по-конкретна информация. Даже личните си трагедии нямам време да изживявам. Всъщност влезнах да ви прочета , защото вие сте ми останали последната обетована земя , където спокойно без да бъда нападана обсъждам теми с желание за майчинство на тази възраст. Вчера срещнах моя съученичка , както бях писала в по-преден постинг почти всички дечица в детската градина на синовете ми са деца на мои съученици. Та срещнах въпросната майка и споделих за неуспешния си опит, това което тя ми каза ме накара отново да се замисля "Не се отказвай , майка ми ме е родила на 45, а тогава инвитро не е имало, мислела си е че м.ц. й е спрял, а да виждаш нещо да не ми е наред. Родила е на 20 син в 8 месец , за който дошли  и й казали че е умрял, но не са й го показали и живееше с мисълта , че е откраднат. Сега щях да имам брат на 60г. Така че пробвай пак, тя ще има двама братя( защото си говорехме че искам момиченце)." Не се бях замисляла , дори не бях забелязала че родителите й са възрастни, а те са били пред очите ми , значи всичко е било наред  Сега изглежда прекрасно , защото буташе количката с месечната си дъщеря и отиваше да вземе 3год. си син от градината , възрастта й трудно може да се определи.

Следя дискусията по темата с интерес.
Разказа на кармелина ме провокира да се включа. Това момиче само се е поставило в онази общо приета рамка на народопсихологията, че ето на възрастни родители и детето израства емоционално обременен човек. Всичко и е позволено, зощото родителите и са стари. Сега като голям човек има късмет в живота, защото родителите и са стари, и всички и правят едва ли не път заради което.


Когато, съм била на 1.5 години , брат ми току що роден, нашите се развели.
Майка ми на 23 години, с две деца, самата тя незряла за живота / та дори и днес /, връчила на баба и дядо "втората реколта" както те се шегуваха. Така те да направят добро на детето си, да не взема болнични, да не изнемогва финансово, да не мисли всеки ден какво ще готви, се превръщат във родители на 51 и съответно 56 години. Майка ми си беше страничен наблюдател на нашето израстване, така и не осъзна, че тя е родител и има задължения.

Когато се учех да чета, сричах заедно с дядо. Таблицата я  повтарях с баба.
Първата книга я четох заедно с дядо. Баба не беше чела книги, но знаеше кой е Ботев, Вазов, филма "Козият рог" знаеше всеки кадър, беше и любим. Прибираше се често с нова книга, интересуваше се какво е подходящо за възрастта ни. Така събуди интереса ни към книгите, изън тези за задължителен прочит,с който списък винаги се сдобиваше , като се обаждаше на учител.

В училище бях добра ученичка, защото това в крайна сметка, ми беше задължението. Когато се е случвало да ходя без домашно, или без научен урок, и съответно съм получила лоша оценка, дядо ми обясняваше на дълго и широко теорията на моя мързел.
Беше голям психолог,уемееше да говори, анализира, да накара хората да го слушат.
Обясняваше ми с примери как на никой не му пука за мен, ако на мен самата не ми пука. Имало е моменти от тази негова откровеност, много да боли. Но беше прав, като отстояваше, че негов дълг е да се грижи за мен, а аз детето да полагам усилия, без да се оправдавам с обстоятелствата или както ме наричаше "малка хитра лисичка".
В къщи още от ранна тинейджърска възраст, всеки имаше задължения за нещо, което да свърши.
Започнах да готвя, помагайки на баба,после започнах да пробвам рецепти, така ми стана удоволствие.
Цигарите, ами никога не съм ги пробвала до ден днешен. Дядо беше мъж "канара", трябваше да подтичвам за да вървя с него, обикаляхме из Рила а той ми обясняваше ползата от свежия въздух, чисти дробове без цигарен дим.
На море ходех, на лагери от училище, по- късно с приятели.
Приятелите - винаги съм ги имала, не ме е било срам, да ги водя в къщи, да говоря за себе си. Та нали дядо и баба са двамата най- социални хора които имах пред себе си.Бохемската душа на дядо без гости и без приятели можеше само когато спи.

Когато започнах да закъснявам, заради гадже, а не както  се измъквах с кино или приятелка, дядо ме застреля " я го доведи оня с мотора, да го черпя едно вино".

Когато ме приеха студентка, моите старци толкова бяха щастливи, още по-горди от себе си.
Започнах работа, много хора ми помагаха, не защото са ме гледали стари хора, а благодарение социалните контакти на дядо, доброто му име, уважението, което имаше. 

Омъжих се, тези двамата нуморни старци, все едно не бяха посрещали зет , а при това с две дъщери вече имаха двама.

През годините, когато питаха баба "къде ти е акъла, та си се нагърбила с две деца, ами ако умреш", тя най- уверено отговаряше, че първо ще ни изгледа и тогава ще мре.
И наистина така и стана, умряха от старост, набързо , без да има нужда някой да ги гледа.Господ ги възнагради за цалата добрина, която сториха.

Аз съм една голяма късметлийка, знам коя съм, от къде съм, щастлива съм.
Ако продължа да пиша край няма...
Така, че мили мои на 40+, вярвайте , искайте, ще се случи, хич да не ви пука.

Хубав ден     

за какви плюсове и какви минуси говорите тук?Според мен всяко майчинство  по всяко време има си плюсови и минуси
Може би искате да говорите за възпитанието,което трябва да получи едно дете или повече,зависи кой колко му е дал Господ,а не за плусовете и минусите на майчинството...а възпитанието,което според мен е 80% или повече от значение при формирането на индивида е много сложна тема
Винаги и от всякакви възрасти се раждат деца желани или случайни и е въпрос на много сложни и заплетени "дантели"и "бродерии"направени от живота върху духовността и душевността на човека като отделен индивид
хайде сега да ви разказвам и аз нещо злобно .
Имаме жителка около нас,която е на 46г и е бременна в 8-ми месец,разбира се това не и е първа рожба ни и е от първият мъж ...Въпросната дама,която е българка, а не циганка живее на семейни начала с някъв дърт алкохоолик при това инвалид.И двамата почти не изтрезвяват никога ,докато не свършат парите от поредната продадена нива на дъртия ...имайте предвид,че жената не е местна и според нейните споделения седи с него докато онзи има пари....той работи нещо майсторлък,но парите са повече от продадените на безценица разни ниви  
За разлика от carmellina,която беше лично засeгната в деството от "добрата" съседка,която си позволи да и каже ,че била осиновена ....е,аз не съм лично засегната от случая,но не съм и толкоз добричка, че да лицемеря и да се радвам, че на такива им се ражда поредната рожба ....не разбирам защо това бебе е решило да идва при такива и ме боли още повече за себе си ....но, това е животът...той може за някой жесток,а за някой песен....нима животът е това което ние си го правиме или....трябва ти и грам късмет, за да не постигнеш всичко само по трудния начин?
Пуснахте ли фиш тези дни за големият джакпот?

Тара,

е, твоят разказ е нещо съвсем друго... много ми допадна и ме развълнува силно.

виждаме, че много сходна житейска ситуация е довела да формирането на съвсем различни човешки характери, съдби и преценки. не може да се обобщава...

една от най-близките ми приятелки е второ дете (бих казала леко изненадващо ) на късни родители. Е, нейната майка беше най-милия, нежен и прекрасен човек на света ... най-обгрижващата и закриляща майка. Не защото беше станала късна майка, а защото просто си беше такъв човек ...

Минусите на късното майчинство за менса повечето страхове и по-малкото енергия ... а това дали детето ми ще се срамува от мен, защото ще съм по-стара от майките на съучениците му е тооооолкова имагинерно и в бъдещето, че просто не може да ми е днешен топик.

Късното майчинство обаче въобще не е гаранция за зрялост и и добро родителство.

... не може да се обобщава...

ето това исках да кажа, не е редно да обобщаваме и съдим никой.  най-важното е да бъдем добри родители, а дали сме добри това само децата могат да кажат, защото както е ясно всеки го разбира по различен начин.

Тара, светла им памет на твоите баба и дядо.
Дано всички деца бъдат отглеждани с такава обич и грижа, без значение на каква възраст са родителите им.

Интересна ми е темата,изчетох я цялата.Два примера и от мен.Майка ми ме е родила на 33,а сестра ми е родила на 19.За онова време са си я смятали за възрастна,но аз пък никога не съм го усетила това.Нито някой ми се е подигравал,нито съм страдала от това.Напротив,даже се гореех с това и все още е така.Днес майка ми е на 68година,още работи но намира време и за моите бандити и племеницата ми която е на 21.Весела банда с голяма разлика,но пък се получава интересно общуване.
Другият пример ми е съсвесм пресен.Мой колега -има три деца,най-голямото на 21,другото на 20,най-малкото на 16.Наскоро почина майка му и по същото време се оказа че жена му е бремена.Може би не е мястото да го напиша тук,все пак те не са имали репродуктивни проблеми,но мисълта ми е че човека е на 42 и чака 4то дете.И го чака с такава,радост и вълнение.Той самият е много енергична личност,много грижовен като баща,много общителен и положително настроен човек.Та така де,свят шарен,разни мирогледи.Но в крайна сметка за мен нещата опират и до това с каква нагласа са хората,защото както беше писал някой в по предните постове има и родители на 25 които са зрели,и родители на по 50 които все още не са.И важното е как се чувстваш,и ако даваш обич и грижа както бабата и дядото на Тара то това неминуемо се отразява.
Pitia успех ви желая

За мен интересното в разказа на  carmellina е представянето на теза – антитеза, това, което ТЯ е почувствала и смята за минуси и плюсове от факта, че е родена от възрастни родители. Това си е нейно виждане (което наистина може доста да са оспорва на места) и опит и е интересно, поне за мен, да се видят нещата от гледна точка на порасналите деца. И аз като zarina смятам, че положтелните страни carmellina успява да ги види вече като голям човек, а минусите по-скоро ги е чувствала в периода на детство и юношество.

Разбира се, би имало и други свидетелства и нещата при други деца да са се развили по друг начин. Хората и оттам родителите са различни

Колкото до отглеждането от баба и дядо, мисля, че все пак то е различно като нагласа. Общото е възрастта.
Малко по-различно е може би и конфигурацията когато детето на възрастни родители е второ, трето, четвърто. От това когато е само в къща с по-възрастни хора.

За някои от нас сигурно е по-лесно да не се замислят предварително какво би било в главите на децата им след време, други може би предпочитаме да помислим предварително. Всеки си е различен в това отношение и мисля няма по-прав и по-крив.

С интерес чета разказите на пораснали деца – родени от възрастни родители, осиновени, родени с помощта на донор и т.н. За мен тяхната гледна точка (без да я абсолютизирам) е важна, интересна и даваща нови измерения. Както по отношение на страховете ни или обратно, на мисълта ни, че нещата все ще се наредят, така и като възможност да се намерят ключове към бъдеща ситуация. Към която сме тръгнали

Здравейте моичета! Аз не знам в коя категория примери спадам като четиридесетгодишна майка на двугодишен син и бореща се със зъби и нокти той скоро да има братче или сестриче , но в тая тема се почувствах уютно
Заискала съм бебе още когато се омъжих на 24 години.Родих на 38 след четири опита ин витро.Имах най-прекрасната ,лека и безпроблемна бременност , която с гордост подчертавах всячески.Никога не съм се чувствала "стара" за късното майчинство , още повече , че година след като родих забременях изненадващо напълно естествено , за жалост чудото продължи твърде кратко.Това обаче ме окрили , че организмът ми все още може  и иска.Направих няколко по-леки АРТ процедури , но както изглежда отново ще прибягваме към тежката АРТилерия , само и само да стана мама за втори път
И да - за да изглеждаме добре и на тази възраст / щото в парка , сред двайсетгодишните мами е престъпление да изглеждаме като лелки / няма как да не помислим за тунинга  , но нещата са решими с добър фризьор , козметик , подтичване след децата и повечко салати  
Не се вълнувам от предразсъдъци и знам , че късното майчинство , когато е осъзнато и желано си е просто сбъднато вълшебство.Дано след години детето ми не намира поводи да се срамува , че на години / но едва ли и на акъл  / сме два пъти по -големи от родителите на връстниците му. Единственото , което понякога ме натъжава и разяжда е пропуснатите години ,в които не успях да стана майка. Но пък това мобилизира явно тялото и духа и сега наваксваме с бясни темпове
Както казва една приятелка " Докато има яйца / да се чете "яйцеклетки" /, ще има и пиленца!" И тайничко да си пожелаем / въпреки възрастта и окрилени от статията как след има- няма двайсетина години хората ще доживяват обичайно до сто години/ освен на деца , да доживеем да се радваме на внуци  и правнуци!