Отново да подкрепя
Zarina Точно за това смятам и аз, че става въпрос. Не за това какво ще кажат другите, не за това как ще изглеждаме в собствените си очи, а как ще ни възприемат децата ни, поне в определени периоди.
Да, ако има супер добра емоционална връзка, може би никога децата ни няма да ги осени чувство на неудобство или че не ги разбираме именно защото сме „доста” възрастни. Но въпросителните ни тук са дали можем да сме сигурни, че ще успеем да изградим такава емоционална връзка. Изглежда лесно преди да се е случило или в началото на пътя. Дано да запазим този си хъс до израстването на децата ни.
Съгласна съм, че едно дете може да се чувства неудобно и от млади родители, ако се бедни (според представите на детето), алкохолици, побойници и т.н. и т.н. Но ние сега говорим за аспекта възраст.
Когато стане на 20г сигурно няма на детето да му пука как изглежда майка му, защото няма да ходи с нея на дискотека, но на 12-13г., когато тя ще ходи на родителски срещи, изпращания на екскурзии и т.н. събития, може и да му пука на детето, защото все още личността му няма да е напълно формирана, за да е наясно кое е важно и кое - не. Особено ако се намери някой „приятел” да му подхвърля нещо. А дори и без.
Бабите си играят добре с внуците когато са малки (примерът на Jam), но дали винаги ги разбират, когато са на 13-14 години?
Та това са май и нашите въпросителни – дали ще разбираме децата си, когато са на 12-13-15г? Дали ще можем да създадем силната емоционална връзка? Дали ще усетим ако се чувстват неудобно от нас в някоя ситуация и дали ще успеем да им дадем сигурност?
А иначе, да, прекаленото мислене, не е най-добрия съветник. Но не е ли част от отговорното родителство това да не си затваряш очите пред евентуалните проблеми, а да си наясно с тях и да направиш осъзнат избор?
Никой не казва, че трябва да се отказваме от родителството, а да приемем, че родителството в различните възрастови групи си има различни особености и проблеми.