На мен май не ми е много работа да се изказвам по тази тема, поне предвид настоящата ми възраст, но все пак ще го направя.
Както
jam правилно отбеляза - тук не пишат "диви кариеристки" на по 25г. примерно, които да философстват за плюсовете и минусите на родителството на 40+
Всички мацки, достиганли тази възраст /и окло нея/ просто не са успели да станат родители по-рано не по своя воля и избор и поне от моя гледна точка - дебат в посока "за и против" изобщо не би следвало да има...
Ако нашето бебе не беше станало сега, нищо не би ме спряло да опитвам да стана родител, докато се получи - на 40, на 45, на 48... Дали на биологично свое дете, или на осиновено е съвсем отделна тема, но от родителство не бих се отказала по признак "напреднала възраст".
Определено не считам, че жените над някаква възраст в днешно време са "амортизета" и това им личи по "бабишкелския вид", пък децата им щели да се чувстват нещастни и неудобно пред другите деца...пълни глупости. Времената се менят и обществените нагласи по разни въпроси - също. Когато бях първокласничка, еди кой си съученик дето е "дете на разведени родители" го гледахме като заразно болен, защото така се набиваше в детските ни кратунки, че това е лошо. Сега вече не е така. Почти всички бяхме деца на малди родители, окло 20-те, сега в даден клас рядко има толкова млада мама, повечето са на 30+... Мисля си, че много от вас имат подобен род опасения, просто защото помнят какво е било общественото отношение към по-възрастните родители "едно време", но нещата отдавна не седят по този начин. Майка ми е на 52 в момента и доста нейни връстнички имат 2-ро, или 3-то детенце, понастоящем на 5-6 годинки, а е една е е с 3-годишно. Уверявам ви, че децата им се чувстват съвсем щастливи и нормално, никога не съм чувала да е имало подигравки спрямо тях, по отношение възрастта на родителите им. Даже едното е "обект на завист" от страна на съучениците понеже скоро стана вуйчо, а другите хлапета няма как да ги огрее подобна екстра
Добавям към картинката, че все пак аз съм в провинцията /Стара Загора/ и тук селяндурщината и закостенялото мислене са си на високо ниво, но пак няма никаква негативна нагласа към "късните родители". Респективно и по-младите родители не подтикват децата си да имат кофти отношение, спрямо децата на късните мами - всичко това знаете идва от семейството. Децата са като огледалце.
А що се отнася до това, колко ще е "близо" и "в час" с времето и детето си един по-възрастен родител - считам, че това е нещо строго индивидуално. Зависи какъв е самият човек, как е възпитан, отгледан, как е живял и как живее. Ако е млад по дух и иска да бъде в ритъм с времето - той Е, не само спрямо детето си, а спрямо всичко в живота си и заобикалящия го свят. При родителите и децата, между които има "пропаст" - причината не е в "огромна възрастова разлика", поне според моите наблюдения. Липсата на добра комуникация между тях, се дължи на съвсем други причини на ниво "втори етаж" в родителската глава, а не на ЕГН-то на родителя.
Ако ви запозная с моите племенници, деца на младички родители - повечето от вас ще изпаднат в потрес от резултата. Деца гледани от баба, защото на мама и тати просто им се живеело и им се ходело по дискотеки, ама пък всички се женели и имали деца и те да не са по-назад нали... После детето се хвърляше на компютъра, или пред телевизора, че иначе досажда. Сега пък не ги взимат на почивки и екскурзии, понеже им пречели да карат ски, или бързо се уморявали от обиколки на музеи и замъци и това пак не се нрави на родителите. За възпитание, предполагам е излишно да коментирам... Споделям го само като пример, че родителството на по-ранна възраст изобщо не е гаранция за добро и качествено отглеждане на дете. Всичко си е до човек/хора.
Аз искрено ви пожелавам да станете мами и хич да не ви пука на колко години ще ви се случи. Вие всички ще бъдете прекрасни родители и си избийте всякакви съмнения за това от главите!