Поколенията се сменят, но явно номерата са си все едни и същи
С мое дете още "не съм го гледала този филм", но добре си спомням как го "прожектирах" на мама в един период. Установих, че ако съм болна, или поне ми е зле - следва пърхане и обикаляне около мен и се почна. Първо казвах, че имам температура. Да, ама се оказа неефективно, защото с термометъра бързо се доказваше обратното... После ми светна, че "боли ме корем" е много ефективно и трудно за доказване от мама, че не е така
Бях си будала естествено и като ме гушне мама и почне да ми обръща много внимание, забравях пък да симулирам "колко ми е зле" и тя бързо разгадаваше за какво е целия панаир, но никога не ми се е карала, че я лъжа. Опитваше се естествено и тя като вас, да ми обясни, че така не се прави, защото ако наистина ми стане лошо и тя няма да може да го разбере и пр., но с детинския си акълец - признавам, че този аргумент ми минаваше покрай ушите и заминаваше в графа "маловажни".
В нашия случай, тези симулации от моя страна се започнаха в един период, в който майка ми имаше много дежурства в "Бърза помощ" /беше още млад лекар/ и аз се чувствах тервожно, че не е в къщи през нощта. Когато тя започна да си сменя дежурствата с колеги и моята псевдоболнавост секна. Споделям го това, защото може би има конкретна причина вашето дете да прави така... А може да си е и просто период да си тества възможностите и влиянието върху вас. Сигурна съм, че всяка от вас е нпълно способна, да различи театрото от реално оплакване, така че не се ядосвайте и притеснявайте според мен, изачакайте да премине тази фаза и се заредете с търпение за следващата "атракция".