Благодаря ви, момичета!
Ще се дисциплинирам поне в тази тема и в темите на Бърди да влизам редовно. А и с историите, и с проблемите, и с радостите на пишещите в тях да се запозная. Като родителка с някои неща се справям, а с други не толкова, та те ще са ми най от полза за момента.
С махането на памперса например се оказах направо неспособна да се справя все още. Но с говора има огромен напредък детето - говори постоянно, знае много думи, сглобява словосъчетания, смесва думи от езици. Когато ми омръзва да я слушам, защото не всичко разбирам, тя ме хваща за главата, обръща я към нея и ми заповядва: "Слушай, мама"! В детската и градина все казват колко говорела по цял ден, та се наложи веднъж да им кажа, че по това прилича на баща си, който може да говори постоянно и да се слуша, даже и публиката през това време да е изпозаспала от досада. Те се смеят и на другия път пак ми казват, че много говорела. За себе си признания не съм правела все още пред тях.
Но с памперса/гърнето, капризното хранене, ужасните навици за заспиване и честото събуждане е виновна майка и, че не може да се справи!
Благодаря ви и за добрите думи за моите писания тук! Ако някой е любопитен и иска да прочете нещо повече и в свързан по-голям текст от ДиваРоза, може да го намери ето тук:
http://www.helikon.bg/books/118/152015_prikazki-za-edno-patuvane-kam-sebe-si.htmlТова е книжка за пътя към майчинството и е вдъхновена от моя собствен опит, от престоя ми на това място, а и от всички вас. Засега, който ми е споделил отзив, все казва, че е плакал. Може и вас да разплача. Даже една позната ми сподели, че благодарение на тази непретенциозна книжка си запазила втора късна бременност и сега си има второ момченце. Направо не е за вярване каква сила могат да имат думите понякога. Някои от фейсбуковците знаят за нея, тя излезе миналата година юни месец.
Ако преценят модераторите, че не е редно да го пускам линка, да го махнат!
Пак ще пиша! Поздрави!