аз съжалявам,ама пак ще ви оплаквам, можете да ми се скарате, ако прекалявам. ей сега ме разрева мъжа ми (само дето не знае). Та не ми се полагат УЗ до края на раждането, може би една консултация, която е планирана от началото на бременност щото било ин витро бебе. аз ще съм си в лондон от средата на март. и като един зрял човек си намерих къде и колко струва да си го направя на частно и му казвам на мъжа си - намерила и да знаеш, че ще отида поне веднъж (щото е доста скъпо, но все пак). не се прави запис на тонове (акушерката ги слуша за около 2 мин). при което той не ми отказва разбира се, а доста разбиращо ми обяснява, че то според него това не било нужно, но след като аз ще се чувствам по-спокойна. и като обяснявам, че всъщност е нужно медицински и какви неща се гледат, той пак - то във всеки момент може нещо лошо да стане, то повече било за мое успокоение. като че ли аз съм някаква истерична жена, която много й е кеф да ходи по лекари. и така един час аз спокойно обяснявам различните неща, които се гледат в бебето, за плацентата, околоплодни води, и тн. резултатът е същия - много подкрепящ, но още по-обезценяващ и то тези работи можели да се случат и 20 мин след УЗ и тн. накрая го питах на какво е базирано мнението му - на опита му с бременни жени, които имат по два УЗ в бременността си и при повечето от които всичко си е наред, макара че да стават и ужасни бели.
Ужасно ме вбесява и натъжава това. аз наистина не смятам, че прекалявам и че се тревожа. мисля, че веднъж в месеца е напълно нормално и не разбирам защо да му се не види първо не се поинтересува малко и поне като не знае, вместо да ме отсвирва по този начин по да каже едно, ок ти знаеш, в края на краищата твоето тяло е и ти си майката. толково ли е трудно да уважават и лекари и партньори факта, че ние най-добре знаем, трябва ли да чакаме да спре бебето да мърда, за да почнем да се притесняваме. аз ли съм луда или света наоколо.
ох извинете, ама няма на кой друг да кажа, а ми е ужасно тъжно