didon благодаря, но д-р Михова ми каза да не си записвам час, а да и се обадя по телефона. Права си за съмнението ми и понеже двама други лекари напълно отхвърлиха заключението и , затова искам и преглед при Сигридов. Все пак на мен докторката ми допада, но наистина в случая си ме е страх да не потвърди мнението си, а и по препоръка на доц. Томова, при проблемни случаи винаги трябва да се търси мнението на нов незапознат със случая лекар и тя ми препоръча-д-р Сигридов.

Marigri, за коя болница става въпрос, та са ти казали да не раждаш там?

ivanita, каквъв ти е резултата от БХС че трябва осторожно да се следиш на ехограф?

Здравейте мами
Два дни не съм влизала и съм затрупана с информация - не мога да ви изчета
Дидон, радвам се че всичко е минало добре дано така продължава и занапред.
Добре дошли и на новите мами  - Миленче - лека и безпроблемна бременност
 При мен вчера не се състоя БХС, защото бебчо е по-малък от седмицата в която предполага че съм. Иначе всичко си е ок с него  дано и занапред да сме така. Но аз още от миналия преглед от януари знам че съм с 1 седмица назад, и когато си записвах час й казах на сестрата, ама тя пак грешно изчислила. А аз хубаво си мислех за другата седмица да си запазя час. та затова другия петък сме пак в пловдив.
Чиспито - чудесно е кистичката се е махнала
Жбрул честито миличка. Според разказът ти  все едно си била на почивка 
Да ти е жив и здрав бебчо :

Здравейте, днес и аз бях при док, кистичката която имахме в главичката е изчезнала и сега бебо е наред.Много се радвам, че така се бях притеснила за тази киста, ама всичко сварши.Иначе си отговаряме на седмиците направихме му снимки и така.
Но моят корем е твърд, незнам при вас как е и дали е нормално.По принцип преди да забременея пак си имах коремче и пак беше твърдо.Сланинки нямам ама ми се подува.Споделете как е при вас?Особено като се нахраня така се издува.

аз милсля, че това са газове....що не взимаш по един еспумизан вечер след храна
иначе за кистичка браво, то се знаеше....че ще изчезне

Бина...ето ти пример, да не се притесняваш за твоето бебо дето му видели кистичка

Smaraidi  ...за АГ ВАРНА ставаше въпрос.....
 

didon благодаря, но д-р Михова ми каза да не си записвам час, а да и се обадя по телефона. Права си за съмнението ми и понеже двама други лекари напълно отхвърлиха заключението и , затова искам и преглед при Сигридов. Все пак на мен докторката ми допада, но наистина в случая си ме е страх да не потвърди мнението си, а и по препоръка на доц. Томова, при проблемни случаи винаги трябва да се търси мнението на нов незапознат със случая лекар и тя ми препоръча-д-р Сигридов.

 Абсолютно съм съгласна.Особено ако второто мнение е по-хубаво от първото,винаги търся и трето.Защото хората са склонни добрите новини да приемат за вярни,а това понякога може да ни изиграе лоша шега...

 Ели,е тя като ти е казала да не си записваш час,това се отнася за нея.Това не ти пречи да си запишеш за д-р Сигридов...или пък защо да не отидеш направо и да говориш с него...или пък вземи телефона му от секретарките и му се обади лично... Стискам палци всичко да се разреши по най-добрия за теб начин


 По повод твърдостта на корема,моя си е такъв от самото начало,а като се нахраня става направо тупанче Предполагам,че ще намеря разлика обаче в твърдостта му ако е от контракция...ще е по-различно от обичайното.Поне така си го представям

Здравейте момичета
Виждам доста нови мами: ЧЕСТИТО и много лека бременност ви желая!
Има и доста родени бебчета Ами то така ще е, като не съм влизала от седмица, две ...

Относно секциото, наистина нищо страшно няма, ама съвсем нищо. После има болка, но тя е съвсем поносима и е въпрос на раздвижване. Общо взето при подготовката за операцията мисля, че е много важен екипът. При мен всички бяха много мили, внимателни и усмихнати. Всичко ми се обясняваше преди да се направи каквато и да е процедура. Като започнеш от събличането и какво точно да облечеш, поставянето на катетър, абокат, система и т.н ... и свършиш до изписването. Никой не ме остави да гадая какво да направя или да се налага нещо да питам, защото всички ми беше предварително обяснено или предложено. Общо взето моето раждане ми остави хубав спомен. Единственото нещо което ме тормозеше е че раждах по време на грипната епидемия и всички свиждания бяха забранени. Таткото много ми липсваше ... това е! Но всичко си беше за здравето на бебоците разбира се!

Ех,да имах и аз такива спомени от раждането :oops:Моите не са много приятни,пускаха ми 3 системи с окситоцин,разкритието ставаше много бавно,но пък учудих целия екип с високия си праг на болка,усетих силни болки чак на 7 см разкритие :wink

Мони, напълно те разбирам - само дето до нормално раждане не стигнах... 27 часа с контракции на 1-2 мин., 2 системи с окцитоцин и 2 см. разкритие. Де що имаше лекари се изредиха да ме преглеждат... Оказах се някакъв патологичен случай, на 25-тия час решиха да пукат водите и да чакат още 2 часа, ако няма промяна секцио...
Та да кажа, че и това се преживява, не е болка за умиране В момента, в който ми показаха детето, забравих всичко и към ден днешен имам чувството, че са ми го разказвали и не съм го преживявала 
Това още не съм го споделяла, обаче като ми показаха детето въобще не успях да го огледам, да запомня как изглежда, но как мирише... сигурно цял живот ще го усещам - просто няма такова друго усещане, способно да заличи всякакви други емоции.
Някой беше писал да си опичате акъла при избор на болница и лекар (мисля Jbrul) аз съм на абсолютно същото мнение!
Ще прощавате, че пак прекалих с писанията...

marigri,когато прочетох за кистичката и точно това си помислих дано и ние като отидем следващия път да е изчезнала.И с подуване на стомахчетата направо ми прочетох те мислите защото на мен днес пак ми е подут и като се на обядвах като че ли не бях вижда ла храна понеже пропуснах закуската познайте едвам дишах.Не че ми е за първи път това с подуването но както е казала Елис мисля,че ще се почустава разликата ако има контракция

Момичета благодаря ви за успокоението,макар че, ако трябва да съм честна ,мисълта за предстоящото секцио ме плаши много ,ама какво да се прави ,не може вечно да съм бременна :lol:На 2 март имам час за преглед и сигурно ще определяме и дата тогава .На последния преглед термина ми излизаше на 4 април,единия юнак е малко по голям,но се надявам да се изравнят.При всички положения ще е след 22 март,че искам овенчета дано до тогава всичко да е ОК!Ние с Жбрул сме при един и същ лекар, на които имам огромно доверие!
 Днес ми дойдеха шишетата от Редута с подарък малки чаши, тип кашпи .Шишетата са от тези против колики, по жълтите.Много съм доволна!

Обещах да пиша подробно, когато имам време...ако ви идва твърде подробно - сърдете се на себе си 

Звучи ви разказът "все едно съм ходила на кафе", просто защото действително нещата протекоха така - леко и приятно. При мен моментът: "ама всичко се забравя като видиш бебето..." - липсва, понеже нямам нищо за забравяне, а точно напротив 
Предполагам, че в моя случай значение имат и следните неща. Първо - страх от секциото не съм имала - за мен беше желаният начин да се видим с бебо. Второ - бях добре имнформирана, до най-малки подробности какво предстои и как точно ще се случи т.е. - няма неизвестност - няма и страхове свързани с нея. Трето - внимателно избрани лекар и болница, като едното да не е за сметка на другото. Компромисите винаги осират крайния резултат, поне според мен.


Не съм спала в болницата вечерта преди операцията, считах че това би ме изнервило и сега съм на това мнение. Бях си у дома в Ст.Загора, в нощта срещу 17-и спрях прием на всякаква храна и вода и в 5.30 ч. сутринта тръгнахме към Пловдив. Между другото в болницата се самозакарах, возейки майка ми, а мъжа ми караше пред мен мамината кола. Шофирайки се разсейвах приятно, слушках си музика и така. Приеха ме в болницата и направо се качихме в стаята ми, там се преоблякох и там ми включиха системата, беше ми максимално комфортно и уютно. Клизма не са ми правили и това беше предварително уточнено с Док. Както вече казах, взех си и една бърза дрямка и една сестра ме свали на долния етаж за ЕКГ и консултация с интернист. После направо отидохме в операционната, която както вече казах е в приятни цветове, топла, озвучена и въобще няма вид на "дисекционна зала". Първо бяхме само аз, анестезиологът и една сестра, докато той ми поставяше упойките. Говорехме си за коли с Док и се шегувахме, той обясняваше какво прави и какво ще усетя - е освен два пъти "боц" - друго не усетих, но и това вече съм ви казала. Дотук - болка нямаше никаква както и сами виждате. Същинската операция съвсем не се усеща, нито пък се вижда и да искате. Разбирате, че нещо ви правят единствено по някакво движение на тялото ви и чувство за натиск чат-пат, но не и болка. После ви показват бебо. Когато Д-р Даскалов приключи и ми затвори коремчето, ме прехвърлиха на легло на колелца и хайде в реанимация. Реанимацията всъщност е приятна, просторна стая побираща 4 легла, в която на една плазма върви музикален канал. Постоянно околко вас има лекар, или сестра и постоянно някой ви пита как сте, дали нещо ви боли и ако е ДА - веднага се взимат мерки нищо да не ви боли. Там изкарах около 2 часа, предимно говорейки по телефона и шегувайки се я с моя Док, я с анестезиолога. След тези 2 часа "под наблюдение", ме заведоха окончателно в моята стая. Целия ден, буквално през 20 мин. идваше някой да ме провери, да пита как съм, имам ли нужда от нещо, дали ме боли и пр. Единственото неудобство на това внимание и загриженост беше, че не можех да се наспя  Категорично не съм съгласна с мнения, че понеже все пак било операция - не можело да не боли. Може, може, стига някой да иска да не ви боли и да си разбира от работата. При мен обезболяването, до днес следобед беше, през епидурален катетър, не съм усетила грам болка, въпреки че на 7-я час от операцията вече бях станала, ходила и яла. Спах блажено като пън Днес сутринта Д-р Даскалов ми свали лепенката от разреза, /силно казано разрез де, то е дна чертичка залепена, с две възелчета по краищата/ и ми каза да си се изкъпя спокойно. Повече превръзки не сме слагали, ходя си с нормални дрехи, ставам, сядам, лягам, преядох вече 2 пъти, разнасям бебето...еми не, не ме боли нищо. Даже следобяд анестезиологът ми свали епидуралния катетър, понеже очевидно се чувствах добре /по принцип щеше да стои 48 часа/ и от близо 8 часа съм обезболена с две таблетки, едната от които обикновен парацетамол  Естествено, ако нещо ми стане зле - веднага могат да ми сложат и по-сериозно обезболяващо. Единственият дискомфорт в момента, подчертавам дискомфорт - не болка е при ставане и лягане, когато се напряга коремната мускулатура, но усещането е като при силна мускулна треска. Не по-болезнено и само при напрежение т.е. употреба на точно тези мускули.
Днес цял ден бебо беше при мен. Аз си го храних, сменях памперси, гушках го и въпреки че мама е с мен - не се е налагало да помага, понеже аз не съм в състояние да се справя. Ей това е "ужасното секцио" от което толкова се страхувате - предполагам виждате, че няма от какво да се страхувате всъщност. Не "хвърчат кръв и черва", нито има адски мъки и болки, или пък бавно възстановяване...нито неспособност да си гледате сами бебето.

Да ви призная, мен ме втриса от това, което Мони споделя като преживяване и не виждам никаква причина да си причинявам подобно нещо доброволно. НО, ако личното убеждение е, че искате естествено раждане - най-добре е така да стане. Просто, ако все пак се наложи другото - не се страхувайте Здрави майки и бебета да има накрая - това е най-важното, подчертавам за пореден път, а детайлите при мен ги споделям, за да имате максимум инфо по въпроса. Ако все пак съм пропуснала нещо, което ви интересува - питайте.

Засега чао и хубава вечер!

 Браво Жбрул!
 Страхотно е ,че си от хората които точно по този начин приемат нещата.Това много ми напомня на моите две коремни операции, които са със същия разрез, на същото място като секциото ,само че с около 5 см по-дълъг...
 Наистина,дискомфорта е единствено при ставане от леглото.При мен усещането беше сякаш изведнъж въздуха ми изчезва за миг,но не и болка.Разхождах се из етажите и непрекъснато успокоявах момичетата,че няма нищо страшно и всички искаха да си говорят с мен, като ме гледаха така усмихната и свежа.Но,за съжаление имаше такива,които въпреки моя оптимизъм си се страхуваха,прага на болка им беше по-нисък ииииии изживяваха нещата доста по-различно от мен...

 Така,че успех на всички ,независимо от това което решат.

 
 Ааааа,сещам се нещо полезно,което ще е от полза на вече оперираните.Дръжте гърба максимално изправен - това е срещу сраствания , казано от хирурзите и е истина. След втората операция ми казаха,че не съм имала сраствания от първата...
 Второто нещо е,че газовете предизвикват доста неприятно усещане , а движението разнася именно газовете. При среща с приятели ги предупреждавах,че може да има бомби,но задържането на газове е наистина болезнено...Таааа,движение мацки
 

Привет настоящи и бъдещи мами!
Не съм влизала във форума от една седмица и ми отне доста време да изчета всичко, което сте написали.
Жбрул честита рожба! Разказът ти ми подейства много успокояващо, а предполагам и на останалите момичета, които ги очаква секцио!
Да се отчета и аз какво успях да свърша през изминалата седмица:
 - записах се на ЖК и ми направиха всевъзможни изследвания (даже такива които според мен бяха излишни);
 - направих си късния БХС, тъй като резултата за риск от синдром на Даун при ранния БХС беше 1:940 (добър резултат ще кажете, но се оказа, че док от ЖК е педант);
 - ходих на преглед при моя д-р Александров от АГ-Варна, при който се видя пола на нашия бебо - мъжки. Имаме си запис от прегледа на CD на който пола ясно си личи.
Аз се надявах на момиченце, но важното е детето да е живо и здраво. Е, мацки то АГ-Варна -мъжката серия продължава.........................

Жбрул, защо не ти направиха клизма? Аз от нея се притеснявах, още повече че имах хемороид. Оказа че песен е .
А уринарния катетър и почистането на влагалището преди или след упойката ти ги правеха?

Аз пак се чудя защо само аз останах без дискове и въобще не видях бебо на 4Д, уж при различни специалисти ходя, но те не се занимават с такива подробности за тях. Въпреки че отказах късна ФМ, тъй като нямаше смисъл, но можеше поне за мен да го направя.. Иначе вчера при Илиев видяхме, че малкото не е напречно вече, но милото се е върнало в изходно положение с главата здраво на кръста ми  но какво да се прави.. продължава да е по-големичък и се съмнявам че ще успее в последното си салдо, така че ще трябва да се разчитам на разказите за секциото.
Жбрул, много се радвам че при теб всичко мина точно както го беше планирала, без никакви изненади и напрежение. Отчасти си била и късметлийка, защото не винаги става така. но най-вече доброто информиране и при двата начина е много ефикасно за протичането на раждането. За мен обаче раждането никога не е означавало "като да идеш на санаториум" и бих предпочела малко "екшън", тъй като съм чела, че това са фази на различни емоции, през които минава жената несравними с нищо друго и променящи я завинаги. Незнам дали е вярно, но звучи романтично  Освен това искам да се изненадам, че ми изтичат водите, че имам контракции /все пак има епидурална  /, преминаването на детето през родовите пътища, както знеате е плюс за него и разни други такива.
А и разреза при секцио не е ли по-голям обикновено, може би зависи от големината на плода, не слагат ли и катетър за пикане и други такива, от които изпитвам ужас  може би сравнявам с лапарото, което е две дупки, но с пълна упойка и ми беше много гадно след това.. В крайна сметка и звата начина за примливи стига резултата да е добър

Жбрул, защо не ти направиха клизма? Аз от нея се притеснявах, още повече че имах хемороид. Оказа че песен е .
А уринарния катетър и почистането на влагалището преди или след упойката ти ги правеха?

Жбрул ние те изтормозихме от въпроси ,но и аз исках да те попитам същото!И още нещо кърмиш ли юнака или се изцеждаш?Една приятелка  ражда там преди 3 години и каза,че имало консултант за кърменето при теб идва ли някой?

Аз пък не виждам за какво да и правят клизма на Жбрул, при положение, че е раждала със секцио. Нали се прави само при нормално раждане, че да не се случи някой сакатлък.

Боби

 Аз ще споделя от моя опит ,а Жбрул ще каже за нейния докторски екип.
 Та,от моя опит знам,че всеки екип си има стил на работа.Първия път при мен ми сложиха катетъра в съзнание.Ужасявах се от него,а се оказа че обучаващата се сестра я беше страх повече от мен .
 Втория път първо ме приспаха.Даже го коментираха и главната каза "нашия екип спестява това неудобство на пациентите и слагаме катетъра след упойката "
 Сами, не само то си останала без диск.Аз даже и не съм си искала,а няма и да го правя...
 Успех!

Боби аз бях със секцио и ми направиха клизма , може би зависи от болницата.
Но пък честно предпочитам клизма защото после 24 часа бях обездвижена и няма как да отида до тоалетна ако искам.
забравих Миркас честито добре дошла в отбора .Да ти кажа и аз винаги съм мислела че ще имам момиче , но сега ела да го видиш моя Емо какво мамино синче е  .Важното дечица да има и да са ни живи и здрави.

Миркас, честити ти сини гащи и на теб! Както някой каза, щом сте в АГ Варна, направо боядисвайте детската стая синя .

Jbrul, твоето не е раждане, а песен!

Аз имам 1 лапаро, 1 коремна и 1 секцио и от трите най-гадното беше катетъра!
Е няма по-отвратително чувство! Все питах кога ще го махнат 
Иначе за клизмата не всички болници я практикуват, някъде дават разхлабителни или свещички.