В тази тема искам да се обърна към хората които са се справили с тези думи и са преодолели тази болка, чули са тези думи осъзнали са ги и са ги приели.
Как се справихте с болката като разбрахте че никога няма да сте биологична майка или баща какво решение взехте. Аз не мога
Толкова много се измъчвам!
Мисля че няма много теми в тази насока може би хората не искат да говорят за това - и аз не искам но не издържам вече мога само анонимно да споделя- така сме решили с мъжа ми   

Много трудно, Мечтателка. Повече от половин година бях в дупка и плачех по цяла нощ. Не зная дали го приех, по-скоро си направихме план, и да го следваме, а каквото е трябвало да става - дали ще успеем със собствени, дали с донорски, дали ще осиновим. Иначе трудно се преглъща. Най-тъжното е, че тогава нямаше никой, с когото да споделя, много отдавна беше.
Имахме същата диагноза като вашата и никаква алтернатива да се подобрят нещата. Четох те в мъжката тема и съм оптимист, че скоро и при вас всичко ще изглежда съвсем различно! Прегръщам те и можеш да ми пишеш когато ти потрябва и съвет и опора!

Болката е голяма, но се преодолява. Не се отчайвай. След три неуспешни опита ин-витро, просто решихме да си починем от процедури и лекари, но не и от действия за реализаране на мечтата ни да имаме дете. Буквално първите дни след последния неуспешен опит подадохме документи за осиновяване.Вярно, че го бяхме обсъждали по-рано като принципна възможност  След по-малко от година вече имахме най-прекрасното момченце на света,което понякога сякаш всички забравят, че не съм го родила аз -  търсят и обсъждат някакви прилики в характера и външния ни вид, както между всеки родител и дете.Щастливи сме. Това е. Не казвам, че това е единствената "рецепта", но знам, че има начин всеки да намери своя път и своето решение на проблема. Успех!

Трудно се приема т.е. Не се приема .Просто тябва да свикнеш с това и да си казваш оная дума с голямо М .Ние имаме собствен генетичен материал обаче пак неможем да имаме собствено дете. И аз мъчно и трудно свикнах с тази мисъл. Няма да е лесно ,минава много време само внимавай да не се очуждите със съпругат ти.
Избягвай ситуациите при които се чувстваш зле поради този факт. Има много начини ,незнам точно какво те тормози!

Здравейте мили момичета...Искам да ви подкрепя изцяло,да ви прегърна и да ви дам сила и надежда,и най важното да ви споделя една история на моя приятелка,на която лекарите казаха категорично,че е стерилна....Забременя момичета,а уж беше стерилна...Не се отчайвайте,спрете да мислите за това НИКОГА защото никога не се казва никога...Аз също доста години нямам дете....Сега за първи път в Петък ще отида на 4д ехограф дано той покаже нещо...Ще направя каквото трябва но вече ще разбера каква е причината....Лошото е че моя партньор не ме подкрепя и е склонен да ме остави заради това нещо,но аз ще се боря със зъби и нокти както се казва,и съм твърдо решена да разбера какво става....Прегръщам ви и се моля на Бога на всички ни да даде дечица,защото ние сме жени и сме родени за да даваме живот и никой няма право да ни отнема това....Стискайте ми палци момичета в Петък да излезне нещо хубаво......Целувки за всички ви,и не плачете всички ще имаме дечица вярвам силно в това....

Ние така и не го приехме. Борихме се със стерилитета 10 години, имам 2 извънматочни бременности, в следствие на които загубих и двете си тръби, последваха опитите инвитро - с лоши отговори на стимулациите и без нито една имплантация, диагнозата ИЯР,съвети за донорство и осиновяване отстрана на лекари и близки...имах чувството че блъскам с глава в бетонна стена. Но всеки път намирах сили да продължа, когато си помислех, че единствения сигурен начин да не станем родители е като спрем да опитваме. Нашето чудо дойде след осмия опит инвитро, напук на всички лоши прогнози и съжалителни ооооо-та от страна на околните.  Не спирай да се бориш!!! Не вярвай на 100% на лющите прогнози! Мечтай за това и вярвай, че ще стане!

В тази тема искам да се обърна към хората които са се справили с тези думи и са преодолели тази болка, чули са тези думи осъзнали са ги и са ги приели.
Как се справихте с болката като разбрахте че никога няма да сте биологична майка или баща какво решение взехте. Аз не мога
Толкова много се измъчвам!
Мисля че няма много теми в тази насока може би хората не искат да говорят за това - и аз не искам но не издържам вече мога само анонимно да споделя- така сме решили с мъжа ми   

когато една жена иска и силно желяе да стане майка то това е ВЪЗМОЖНО. дали си биологична майка или осиновителка в един момент няма значение. много е важно в този период / който често е години / двойката да е много сплотена и силна.
при нас решението беше и трудно и лесно. трудно защото е трудно да приемеш факта и лесно защото не останаха много възможности. преодолява се. когато силно искаш.
ние 5г се бориме и търсихме причина и отговори за да "не става". имаме 2 инсе-та и 3 ИКСИ и последното становище беше за донорска яйцеклетка. много мислихме и решихме да подадем документи за осиновяване. при нас стана много бързо. рабзбирай 2-3 месеца.
и ето вече водя дъщеря си на детска градина; празнуваме рожден ден, поръчваме торти; ходим на пързалка с шейна; вкъщи се прескачат детски играчки, велосипед и конче-люлка....и какво като не съм я родила. тя е моето дете и винаги ще бъде.
сега обмисляме за второ, но ще изчакаме малко да стане по-самостоятелна и със сигурност ще действаме.
не спирай да вярваш.

Много се възхищавам на жени които имат сили да продължат и вярват че това ще стане . като ви чета наистина набирам кураж а иначе вече почти две години несмея да се захвана .Нито да повторя инвитрото поради страха от следващ аборт нито да осиновя поради страха дали ще се справя .Мъжът ми и той също се умори .Иначе няма нощ в която да не заспивам с тази мисъл или сутрин с която да ставам с нея.
Много кураж на всички силни жени.

Благодаря на всички за подкрепата
И аз се възхищавам на жените които намират сили, моите са към края си ... остава само да приема това което се случва.

Понеже не вярвам в чудеса не съм съгласна:

...и най важното да ви споделя една история на моя приятелка,на която лекарите казаха категорично,че е стерилна....Забременя момичета,а уж беше стерилна...спрете да мислите за това НИКОГА защото никога не се казва никога...

Темата е такава защото има случаи за които не може да се направи нищо, след много опити АРТ без резултат или без дори 1 опит е доказано че НИКОГА съществува.
Това е равносилно жена без матка да се моли да забременее ..... или без яйчници да са моли.... е няма как да стане и затова НИКОГА може да се казва.
При тези случаи единственото което остава е осиновяване или донорство.

Възхищавам се на Луиза и напълно съм съгласна че генетичния материал не те прави добър родител ......... но това че съм го осъзнала не намаля болката ми, може би когато станем родители ще отмине........

Хм, не ми харесва думата "стерилна", момичета 21-ви век е използвайте съвременни изкази!
Мария, колкото и решана да бъдеш и каквито и изследвания да правиш тази борба е за двама, не че сама няма да се справиш, но 50% от причините може да са в мъжа.

офффффффф
явно темата няма да се получи такава каквато исках и каквато беше целта й, както и да е.........
ОК всички се надяваме и всички това искаме.

Мария доколкото разбрах вие дори не сте си направили изследвания/поправи ме ако греша/ и аз преди да знам така се надявах и аз така говорех.............
Но след като нещата са ясни всичко е по-различно затова озаглавих темата така и се надявах да има друга насока, но явно или няма хора с такива проблеми или не им се говори, изключвам тези които се включиха наистина по темата и им благодаря за откровеността!

доколкото разбирам, Mechtatelka очаква разказите на хора, които са се озовали в окончателна ситуация да нямат биологично дете. не ви пита как понасяхте мисълта за репродуктивните си проблеми, докато ги решавахте. доста по-различно е...

според мен, във форума за осиновяване ще намериш повече контакт с такива хора. а и не бързай, може тепърва да идват мнения...

Възхищавам се на Луиза и напълно съм съгласна че генетичния материал не те прави добър родител ......... но това че съм го осъзнала не намаля болката ми, може би когато станем родители ще отмине........

мила, не разчитай на това ... имам предвид, че осиновяването не бива да е лекарство. Добре е осиновяването, ако решиш подобно нещо за себе си, да е "на чисто". Изболи си болката, колкото имаш нужда и колкото ти е необходимо ... Да приемеш да осиновиш дете с надеждата "да ти мине", не е честно спрямо детето, което ще отглеждаш.

Твоята болка е дълбока, сериозна и заслужава да бъде изживяна и преработена. Как става това ... колко ще продължи, не мисля, че някой може да ти каже. Ние имаме осиновено момченце, дай боже скоро да имаме още едно детенце, отново осиновено, но аз подобна на твоята болка не съм изживявала ... В смисъл още след първия икси опит решихме, че този път не е нашия. Имаше болка от неуспеха, но бяхме пощадени от това, което ти описваш като емоционално състоние. Просто не съм имала драма с това, че няма лично да бременея и родя ... просто така се е случило, никой няма заслуга или вина за това.

Ние също можем да забременеем единствено чрез инвитро/ИКСИ и никакви молитви или вяра в чудеса не биха променили този факт... (Отстранени са ми тръбите и единия яйчник)... И на мене незапознати с проблема често са ми обяснявали, как щяло да се случи като се успокоим и как щяло да стане, когато най-малко очаквам... 

Моят начин да се справя беше да не задълбавам много-много, да не мисля... Иначе може мислите да се завъртят дотолкова, че проблемът с времето вместо на намалява, да нараства като претърколена снежна топка... Естествено, че първоначално страдах много. Но постепенно намерихме своето отношение към случващото се... Това беше процес, не стана изведнъж... И сега просто приемаме този път като предизвикателство... Знаем, че това е  нашата съдба и не искаме да се жалваме... "Бог дал - бог взел", както казват хората... Имаме много причини да сме щастливи...

Съпругът ми много ми помогна по този път. Тъй като сме с женски фактор, най-дълго ме измъчваше мисълта, че ще го лиша от биологични деца. Бях готова дори да се разделим по тази причина... Но той ме убеди, че за него има по-важни неща... Че е от значение не само да имаш деца, но и с кого точно ще ги имаш, дали ще си добър родител,... дали си намерил половинката си, дали си щастлив с нея...

Ние мислим евентуално да направим още един ИКСИ - опит, но едновременно с това искаме да осиновим. За нас това са просто два различни пътя... и ще сме щастливи, ако ги изживеем и двата... Ако ли не, здраве да има... (и това за здравето го мисля сериозно ) ...Мисълта, как скоро къщата ни ще бъде огласена от детски смях, ни прави щастливи... 

Мечтателка, мислех си, защо не пишеш в темата на професионалния психолог? Четейки представянето на г-жа Савова имам чувството, че тя може да даде много добри насоки и че въпросът ти ще е полезен на много момичета... Ето линка:
Консултации с психолог ТУК

Хубав ден!

В тази тема искам да се обърна към хората които са се справили с тези думи и са преодолели тази болка, чули са тези думи осъзнали са ги и са ги приели.
Как се справихте с болката като разбрахте че никога няма да сте биологична майка или баща какво решение взехте. Аз не мога
Толкова много се измъчвам!
Мисля че няма много теми в тази насока може би хората не искат да говорят за това - и аз не искам но не издържам вече мога само анонимно да споделя- така сме решили с мъжа ми  

Как го приех ли - ами трудно!
КОлко време ми отне - няколко месеца.
Помогна ми факта, че пуснах една тема пак тук - в емоционални за донорската яйцеклетка и нашите страхове, получих много мъдри съвети, след което вече нямах никакви съмнения какво точно искам.
Главния довод ми беше, че децата не идват случайно при нас - ако едно дете иска да дойде при теб и не може да дойде чисто физиологичски ( в случая нямам вече качествени я. )трябва да му се даде и друг шанс - при мен решението беше донорска я - да, няма да носи моя генетичен материал, но аз и не мисля, че той е най-ценния на тази планета. Важно в любовта, важно е това да можеш да дадеш и получиш майчина любов, какво тук значи някакво си ДНК? Погледни някой братя и сестри колко са различни и като поведение и като външност, а са с идентичен генетичен материал. Всяко дете е уникално според мен и не идва случайно при един или друг родител, а факта че лично моето ДНК няма да участва в този процес едва ли е ще е чак такава трагедия.
НО разбира се бяха ми нужни няколко месеца, за да узрея и да приема така спокойно факта. Това беше преди първия трансфер на ембриони от донорска яйцеклетка.
В момета в който ми върнаха ембрионите, вече нямаше абсолютно никакво значение, че не са от моя яйцеклетка - те вече бяха мой деца.
За съжаление не се стигна до бременност, но аз вече нямах никакви терзания и съмнениея какво искам.
Успех и късмет!

Много е трудно  и тежко когато стигнеш до момента  , че никога няма да имаш биологично дете.Не си единствената която е стигнала до тук аз също като тебе "никога няма да  имам биологично дете" и да ли съм го преживяла на пълно не съм сигурна.Ревах тръщках се и си виках защо на мен каде съм сгрешила,боли страшно много боли трудно е да се преживее такова нещо нямаше ден в които да не съм плакала .Премирих се че няма да стана майка по естествения начин и се ориентирах към осиновяване съпруга ми ме подкрепи и беше заедно с мен въпреки че проблема е изцяло в мен. Подадохме документи  за осиновяване и макар че все още не съм осиновила аз се чувствам щастлива спрях да  плача и да се тръщкам просто обърнах друга страница и започнах да мечтая за детето което ще доиде в къщи . Горчивина все още има но има и нови надежди.А в интерес на истината дори не съм правила ин витро икси или там каквото и да било записах се в донорска програма за ин витро с донорска яйцеклетка и се бях навила поне веднаж да опитам е те така или иначе не са ме потарсили но не мечтая  да го направя това инвитро дори не го искам по скоро искам да ме потърсят да ми предложат дете може и аз самата да не съм на ред нещо но неискам да се подложа на нови страдния и разочарования  просто за себеси реших че моя път е осиновяването.

Тези мисли никога няма да си отидат, просто се примиряваш и свикваш защото няма какво друго да направиш. Гледаш да се залъгваш с работа и да си намираш други ангажименти само и само да ти минава времето.
Да и аз не държа на своя генетичен материал ,но просто винаги съм искала да видя как ще изглежда моята голяма любов/т.е. любовта между мен и мъжът ми/ от плът и кръв.
Не искам просто да осиновявам за да се запиша че имам дете ,аз се страхувам че не съм узряла за това ,понеже ми се струва че отговорноста е по-голяма .Незнам но така го чувствам.
Да и на психолог съм ходила ,чак голяма помощ кой знае каква не съм получила .Привидно да но не намерих своя вътрешен мир и за това ,когато ми стане много тъжно си казвам едно стихче.


"Когато си на дъното на пъкъла
когато си най-тъжен най-злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни...........

                  Дамян Дамянов

Много ми е тъжно в тази тема...
Случайно ми попаднаха координатите на една английска организация, която подкрепя хора, които се отказват от фертилно лечение поради изчерпване на медицинските похвати, поради поредица от неуспешни процедури и други подобни, както и хора, за които осиновяването не е решение или все още не са узрели за него. Надявам се да намерите нещо полезно за себе си в техния сайт: www.moretolife.co.uk