power, cambozzola наистина паля яко, като взема да слушам разни глупости за домашните любимци и бебетата, ама то не е от сега, че защото съм бременна. От край време съм така, просто се дразня от некомпетентни изказвания на неинформирани хора по каквато и да било тема. Бе като не знаеш нещо и не си наясно - трай си там да му се не види, какво ръсиш глупости, че само да дразниш?!
Все едно аз да говоря на някого за тубарен стерилитет примерно /въпреки, че имам теоритично инфо някакво/ и да убеждавам жената, която лично го преживява за какво иде реч, понеже отнякъде така съм била чула... Ей като го чуя този въпрос: "Ми котката сега какво ще я правите?" - така зададен се подразбира, че нещо трябва да я правим все пак и е немислимо да си седи при нас...трудно устисквам да запазя "добрия тон". Особено напоследък, като ме подбутват и хормонките явно
Една патка скоро, естествено с претенции за супер мама /те нямат котка разбира се/ надълго ми се оплаква как детето й на 1,5г. забило отвертка в новата им плазма - резултатът е ясен нали... Даже не се замисли колко е опасно и идиотско да допуска да има подобен предмет в ръцете на бебе и, че трябва да си пали свещ, че е заминала плазмата, а не примерно оченцето му
Та тая същата, ми заобяснява как котката ще легне на лицето на бебето да го души от ревност, или поне ще му нахапе лицето понеже миришело на мляко. Неделикатният намек беше, че явно ще съм кофти и безотговорна майка щом не смятам да изхвърля маца на улицата, или поне в някое село. После заяви, че тя би я удушила само защото развалила дамаската на диваните ни... И като ми падна пердето от този порой глупости, я попитах защо не вземе да си удуши детето, или да го изхвърли на улицата, заради съсипания телевизор - може да не е нарочно, ама все пак скъпа вещ си е
изгледа ме тъпо естествено.
cambozzola благородно завиждам за британеца. Мислехме да взимаме втора котка от тази порода и се колебахме между таби и лилавите, но за момента решихме да изчакаме, понеже с две бебета ще ми е трудно да се оправя в момента, плюс възрастната маца - сещай се. Живот и здраве малкия да стане на годинка поне - ще вземем и британче. Ауууу каква съм анти-майка а? Пу безобразие!
Ифи тези моменти със зацапването, или направо кървенето са адски неприятни и стресиращи за една бъдеща мама, съчувствам ти.
Знам, че колкото и някой да ти убеждава, че до 3-я, та дори 4-я месец се случва често и при много жени /което е факт/ и не е нещо хипер притеснително - това не те кара да се почувстваш по-добре и спокойно. Все си мисли човек, да ама ако точно при мен е признак за нещо по-лошо и постоянно се параноясва...ми неизбежно е за съжаление. Изходът е да правиш всичко, което се прави в такива случаи - пазене, хапчета и да дочакаш да мине този период. Дано скоро спре това нещо при теб. Иначе си се оплаквай, споделяй си то от това олеква - никого не притесняваш, всички добре разбираме и знаем какво е.
Дидонче, на мен дишането ми се обърква само като чуя израза: "естествено раждане", пази Боже да ми се наложи да го преживея - ще ми трябва апарат за командно дишане, че да улуча ритъма.
Мисля обаче, че мамите които искат да раждат естествено - непременно трябва да се запишат на такива курсове, където да ги научат на разните врътки и техники, знам че много помагали като настъпи момента.