Здравейте!
Отдавна ви чета, намирала съм отговор на много мои въпроси тук, но чак сега се престрашавам да пиша. Свалям шапка на всички жени, които неистово и с всички въжможни средства преследват мечтата си да имат дете!
Искам да ви попитам как намирате време за всички изследвания и процедури? Как продължавате да намирате сили в себе си да продължавате....и как тази борба се отразява на връзката ви? Ние опитваме вече 2г., но ми е много трудно с тези изследвания на хормони, с чакането пред лекарските кабинети...и де факто не съм довършила нито едно изследване. Как успявате момичета?
Ако темата е коментирана, моля да ме извините!

На въпроса ти едва ли ще мога да отговоря, обаче ще те питам - за две години точно какви изследвания сте правили и къде? Защото ако не вървите по правилните стъпки, със сигурност сте изхабили и нерви и пари повече, отколкото трябва.

Здравейте и от мен.
Не стана много ясно от написаното какви точно методи сте изпробвали, но след като нямате завършени издследвания, приемам че всъщност не сте опитали нищо. Бих ви посъветвала да не губите време, а да се обърнете към специалист, който ще ви насочи към подходящи за вас методи за зачеване. А време се намира за всичко, стига да иска човек, и да преследва мечтата си. Не се отказвайте, начин винаги има. Успех ви желая!

Два месеца подред си пусках всички хормони, чието изследване ми предписа лекарката.
Установиха ми ПКЯ, ходих на ендокринолог.....Става въпрос, че работя по 12-14ч на ден, много често съм в командировки, няма никакъв начин да планирам отпуската си....а, ако напусна тази работа ще имам време, но няма да имам средства да "вършея по доктори и аптеки". Затова питах как се справяте. Но може би темата ми е за друг подфорум!

Аз, например, напуснах работа, защото ми отказаха отпуска за една оперативна хистероскопия, а лекарят не можеше да ми даде болничен. Никога не съм съжалявала за решението си. Въпрос на приоритет, според мен. Но е факт, че мъжът ми можеше да се грижи и за двама ни, впоследствие и за трима ни.

Аз също съм с ПКЯ, което е не малък проблем, за съжаление...
Не знам от кой град сте, в по-големите градове и през почивните дни могат да се правят изследвания, прегледи и т.н., но пък за определени процедури има точно определен ден, така че във вашия случай е наистина сложно. Аз напуснах работа, за да имам повече свободно време, което доведе до финансовия проблем, разбира се, но не мисля да се отказвам, ще намеря начин и искрено се надявам чакането на всички ни скоро да приключи.

Съгласна съм с момичетата, когато човек има желание - намира и начин! Успех и от мен!

Мдаааааа, май и аз клоня към напускане, да е жив и здрав мъжо.От Варна съм, но почивния ми ден е само неделя. Лошото е, че си харесвам работата, но от друга страна съм под голям стрес и според док. това също пречи на бебеправенето. Благодаря за отговорите ! Успех на всички бебеправещи!

То напускането е крайна мярка. Първо пробвай с отпуска.

Запиши си час в клиника за асистирана репродукция, чак тогава ще придобиеш ясна представа колко време и пари ти трябват. Стресът като тръгнеш по процедури и изследвания не е по-малък. Така сама, на парче да правиш изследвания, няма стане. Не че всички тук не сме пробвали, но просто така не става.

Напускането на работа според мен е краен вариант и не много  добър.
Прецени дали не е добре да говориш с работодателя си. Много е възможно той да не знае за твоя проблем и да ти предложи вариант  при който да работиш и да успееш да правиш всички изследвания. А според мен ако не иска да те загуби ще  намерите решение. Това, че си от Варна е също добре, защото там има специалисти на които  може да се довериш. Успех.

Както са ти писали и другите момичета - въпрос на приоритет.. Всяка стотинка отива в клиниката и по аптеките. Всяка минута или ден отпуска е предвиден за изследвания , прегледи и т.н. Всичко останало се отлага и се слага на второ място. Няма нови дрешки, няма нова кола, няма ремонт на апартамента.. това са подробности.
Напускане на работа е грешка. За мен правилното е да се опиташ да поговориш с този от когото зависи да ти дават почивни дни. Може да получиш разбиране дори изненадващо и за самата теб.
Аз също съм по цял ден на работа. Нямам време да се погледна,но стискам зъби и действам ,защото времето не чака... Желая ти успех !
Щом си от Варна имаш избор на добри лекари и клиники .Половината от успеха е да намериш ТВОЯ лекар - пожелавам ти успех и не се отчайвай !

Напускане на работа е грешка. За мен правилното е да се опиташ да поговориш с този от когото зависи да ти дават почивни дни. Може да получиш разбиране дори изненадващо и за самата теб.

Факт е, че повечето работодатели не са очаровани, че служителите му отсъстват по такива причини. И е въпрос на късмет на попаднеш на човек срещу себе си. Аз поне нямах този късмет. След 2 спонтанни аборта, 47 дни болнични само при втория, имах нахалството да помоля за отпуска за операция. Как не ме беше срам. Фирмата да не е на баща ми? И те така ... Извиних се, че съм направила спонтанен аборт и обявих, че напускам. И пак казвам, че не смятам това за грешка. Седмица след като напуснах беше хистероскопията ми, а след още два бях бременна и макар че в началото не тръгна добре, всичко завърши благополучно за мен. Пожелавам го и на вас.
И дано не ви се налага да си напускате работата, борейки се за мечтата си.

Аз също почти половината от годината работя по 12 часа,включително и събота и неделя.На всичкото отгоре съм и студентка-ходя по очни и се подготвям за изпити.Но наистина,стигне ли се до репродуктивното здраве-няма по-важно от него.И аз съм и от малък град и за да отида на лекар,пътувам по 200км в едната посока.Ето как процедирах аз:най-напред се съобразявах с моята М,тъй като от нея зависи кога да ходя на преглед.Та,записвам си час и от там нататък всичко останало съобразявам с него.Като работя на смени-разбирам се с някоя колежка и си обръщам смяната,за да мога да не отсъствам от работа.Месеца,в който забременях,имах една седмица,в която буквално спях само по влаковете,защото нямаше как да се добера и до нас даже.Но всичко това си заслужава,вижда се и в подписа ми Желая успех на всички,поели по този труден път!

kuko Първо тези неща са въпрос на добра организация, едва после въпрос на време, пари и мноого здрави нерви. Докато с хаотични действия опитваш да постигнеш нещо - твърде вероятно е да не стигнеш до желания резултат. Както примерно в работата ти, без план и изрядна организация ще е калпав резултатът и тук така...

Ще ти предложа нещо простичко за старт. Във Варна си, има добри специалисти и лаборатории там, голямо предимство. Първо си избери репродуктивен специалист и си запиши час за първичен преглед при него. Предвид натовареността на тези лекари - час няма да имаш от днес за утре, което в твоя случай даже е добре, защото ще имаш време да си планираш графика така, че да си свободна за въпросния преглед. Все някак ще успееш да си освободиш час-два в определен ден, ако знаеш месец по-рано кога ще е денят. На този преглед лекарят ти ще ти обясни подробно какви изследвания и кога трябва да направиш, за да започне изясняването на проблема ти и дали имаш такъв изобщо. Тези изследвания - също са относително лесни за планиране като време, защото се правят в определени дни, съобразно твоя МЦ т.е. ще знаеш по-рано горе-долу кога ще ти е нужно свободно време за тях. Това ще ти даде възможност да говориш с работодателя си овреме и да се договриш за някакви отсъствия от работа, или просто закъснения, които няма да са с дни и седмици все пак. За едни хормони да кажем - просто се иска да минеш през лабораторията преди работа и да дадеш кръв, което са 5 мин. и не ти пречи после да си работиш нормално. Една ЦС се планира като ден и час и максимум ден би ти се наложило да липсваш и то само ако се чувстваш зле после, което май е рядкост. За лапароскопия /ако се налага/ са 3 дни отсъствие максимум и пак предварително се знае кога ще е.
Когато направиш основните неща и вече имате яснота за какво става въпрос и какво ще трябва да се прави занапред, какво време ще ти коства, какви средства ще са ти нужни...тогава чак мисли да напускаш ли, или не. Преди това е безсмислено според мен поне. Ще се лишиш от средства, без да е наложително от гледна точка на изследвания и процедури, поне тези в началото. Ако пък се установи проблем, който е лесно решим, или поне не изисква "тежката артилерия" - можеш да си забременееш и ходейки на работа и изкарвайки си пари, да си излезеш в майчинство когато му дойде времето и пр.

Първо се организирайте с партньора си и вижте имате ли проблем, какъв е той, какви са потенциалните решения за него и тогава мисли за крайни мерки, като напускане на работа и тотална промяна на живота си. Може да се окаже съвсем безсмислено да го правиш в крайна сметка. Пак казвам, при една разумна организация и планиране - не е непосилно да си изясниш за какво става въпрос при теб здравословно, а другите неща зависят пряко от отговорите на точно този въпрос.

Успех ти желая!

Благодаря за съветите!
Незнам дали ще повярвате, но във фирмата в която работя няма планиране!От днес за утре ти казват, че заминаваш в командировка за 1 седмица, или че сега е момента да си вземеш отпуска....А разбиране от шефката има ....на думи!
Но ще постъпя както ме посъветвахте! Ще отидем с моя човек в специализирана клиника, пък ще му мислим после.
А на всички тук - сбъдване на мечтите!

Отговора на този въпрос е ТРУДНО.
Можеш да си планираш времето ако работиш планирано от 8 до 17.30 вечерта .Обаче ако си на работа с ненормирано работно време е доста трудно .Така че аз разбирам Куко.
Не че не се намират и свободни дни но си е приключение да си свободен и това да съвпадне с деня на твое иследване или посещение при лекар.
Но се намира начин . Първо наистина както другите момичета пишат тябва клиника която да те поеме като пациент- и те ти изготврт план за действие. Не са чак толкова нещата които трябва да се направят. А от там започваш да си правиш лични уговорки с лекарите .ККога е удобно и за теб и тях и дадената манипулация. Поне аз така правя и намирам разбиране от лекари .
Относно отсъствия от работа единственния начин да си взимаш болничен от предходен ден.или да помолиш работодателя да отсъстваш за малко. По твоя преценка можеш да му споделиш или да му кажеш че имаш час за заболекар... Аз предпочитам да му кажа второто ,защото е по разбираемо и можеш с  поне 5,6 пъти да го използваш.После имаш и отпуска ,която ще планираш за по-важни прегледи и процедури чиято дата ще знаеш далеч по-рано.Горе главата не е толкова страшно ще му намериш цаката
И дано нещата станат по най-бързия начин .Докато на твоя работодател не му писне.

Още нищо не сте направили, а ти вече се отказваш. Изследването на хормони и консултация с ендокринолог е нищо пред безкрайните прегледи, пък ако започнете инсеминация дори е отсъстване, за ин ивтро да не говоря.
Избирате добра клиника, може да помагаме със съвети и вместо обедна почивка се ходи на преглед. Ако има огромен проблем с отсъствията наистина ще трябва да помислиш за смяна на работата, че пък процедурите какъв стрес са. Начин винаги има, не се отчайвай.

Здравейте!
Отдавна ви чета, намирала съм отговор на много мои въпроси тук, но чак сега се престрашавам да пиша. Свалям шапка на всички жени, които неистово и с всички въжможни средства преследват мечтата си да имат дете!
Искам да ви попитам как намирате време за всички изследвания и процедури? Как продължавате да намирате сили в себе си да продължавате....и как тази борба се отразява на връзката ви? Ние опитваме вече 2г., но ми е много трудно с тези изследвания на хормони, с чакането пред лекарските кабинети...и де факто не съм довършила нито едно изследване. Как успявате момичета?
Ако темата е коментирана, моля да ме извините!

Видях,че темата е от януари ,но въпреки това реших да отговоря с цел ако мога да помогна на вас или др.момичета,които са решили да имат детенце.
накратко ще разкажа това което аз предприех.Първите стъпки направих града в който живея при гинеколог който уж работи в клиника за стерилитет.Но няколкото прегледа ми подсказаха ,че целта му не е да разрешим проблема а размотаване и проточващи прегледи.И реших да се насоча към клиника по стерилитет където започнах изследвания от февруари 2011г  приблизително отиване 7-8 пъти /със сигурност предстоят още/колкото до средства да лиших се от доста неща,но бих се лишавала от много други като знам какво искам,но естествено ако работиш иначе невиждам как може да се справи която и да е от нас.Колкото до сили неведнъж съм изпадала в отчайващи състояния като се има предвид,че на всички изследвания ходех сама,защото съпругът ми по трудно може да отсъства от работа.Но ако желанието е по силно от отчаянието успяваш да се конкретизираш.Приблизителната сума до сега която съм изразходвала е 700 лв.предстои лапароскопия около 1000лв  и с това на този етап приключвам подавайки документите за ин витро.Оттук нататъче със сигурност ще има още процедури отивания въпроси ,безпокойства,но мисля че това е най прекият път.Като чета др.жени колко път са извървяли в лутане между различни доктори затова бих казала прецизно обмислете и се насочете по ваш избор към специализирана клиника а не гинекологичен кабинет от вашия град.Надявам се  всички да намерят своето щастие.