Ха и ние не се плашим от нищо, но пък страшно се натъжава ако някой му се скара. Лошото е, че започва на инат да дразни, ако някой му направи забележка. А ако го похвалят, му поникват крила. Даже все по често ми казва, мамо аз искам да ме похвалиш. Сега да не си помислите, че не го хваля,правя го при това твърде често, но съм на мнение, че не може за всяко нещо да се поощряваме. Например при цялостно обличане или пък самостоятелно изхождане /визирам светвне/изгасяне на лампа, бърсане,пускане на вода, обличане/ Моят син си има някакви си негови страхове, без да е плашен, даже до скоро му казвах на мама заешкото сърчице. Един път го е страх от тъмното, друг път не, общо взето според кефа му.