И аз бе Мише, нали виждаш че се шегувам, всеки си знае. Аз съм писала подробно и за двете как съм процедирала, защото така ги разбирам нещата.

Здравейте и от нас!

Леле, откога не съм писала тук...ама пък редовно ви чета, да знаете

Сега искам да ви питам нещо - плашите ли децата си с нещо или някой? Разни баби Меци или Торбалановци?
Вчера следобяд, след 40мин. премятане и скачане в леглото , казах на Коко, че, ако не легне да спи веднага - ще извикам "лошото куче". Тогава май подейства - кротна се и след малко заспа. Обаче... снощи и днес цял ден през 10 мин. повтаря "мамо, няма ЛО (лошо) куче?!" Усещам, че го е страх да отиде сам дори до другия край на стаята да си вземе някоя играчка. Повтарям непрекъснато, че няма да дойде, защото е послушен. След 10 мин. същото... Май стресирах детето

ох, май се налага да припомним някои основни положения от приучването към гърне. педиатрите разправят (тия, вносните), че контролът върху пикочния мехур става възможен тогава, когато мускулите в тазобедрената област придобият определена степен на сила. това се познава най-често по следния признак - когато детето започне само да изкачва стълби. тогава мускулите в таза са достатъчно силни, за да могат да контролират пикочния мехур и да осъществяват волево изпразване на мехура, а не самопроизволно (напикаване). обикновено това става към 2-годишна възраст.

хванете и прочетете коя да е преводна книга за отглеждане на бебета и малки деца. пуснете едно търсене в Гугъл за "potty training". ще видите, че никъде не се споменава за създаване на навици за ползване на гърне/тоалетна от крехките 8-9-10 месеца, та дори и до към 18 месеца минимум. този български патент да се бърза с гърнето има за мен две основни обяснения. първото е, че едно време, когато българката не е имала памперси и автоматични перални на разположение, жените са се стремяли възможно най-бързо да дресират пеленачетата, за да се отърват от преповиването и прането на ръка на десетки пелени дневно. о, да - свекърва ми разказва, че е прала до 40 броя всеки ден!
втората причина е, че в България е прието акъл за отглеждане на деца да не се черпи от специалистите, а от възрастните жени. те знаят само това, което се е случило с тях, съответно, това и казват на младите майки. сигурна съм, че Лиско попита за гърнетата, защото я мама, я свеки, я някой друг я е попитал - защо още не са на гърнето тия твоите??? какво са виновни нашите майки и баби, че в Щатите имат памперси от 60 години, а тук ги има от 15....

в заключение - не тормозете децата, не тормозете и себе си. наистина звучи абсрудно да се "създават навици" у 8-месечни, след като памперса така или иначе се сваля много по-късно. навикът, както обясних в началото, няма нищо общо с процеса на волевото уриниране. нее  до навик, а до възможности на анатомията...

Недда, сама си се уверила бързо, че не трябва да се плашат децата. много са чувствителни и не знаеш как, кога и колко силно ще им се отрази.

аз веднъж си позволих в пристъп на бяс да кажа на сина ми, тогава 2.5 годишен, че ще се обадя на леля Цеца в яслата и ако не е спал следобеда, няма да дойда да го взема. после 2 месеца си плащах с ежедневни истерии и повтаряне на "обади леля Цеца" по сто пъти на ден...

отговор си дала сама на въпроса си.

има и други аргументи, с които да го накараш да спре. пак един вид заплахи, но не от тоя род като лошото куче и торбалан. аз бих казала - "спри да скачаш или мама си излиза от стаята и ще спиш сам", примерно... пак не е супер педагогика, според учените книги, но без даване и вземане в тоя живот нищо не става...

Благодаря за всички споделени мнения:)

Неда, бях 3 или 4 клас когато повярвах, че торбалан е наистина измислен. Много ме плашеха с него и непрекъснато сънувах кошмари как някакъв човек с торба влиза, напъхва брат ми и го взема, и много по-страшни неща. Бях много палава наистина но такава травма ми бяха докарали с този торбалан, че сега само като се сетя и...
Наскоро майка, карайки се на някой от тримата (не помня вече на кого) я чух да говори за приятеля си торбалан:) Не, че те още разбират и по-добре, че я чух и я помолих да забрави за тези методи.

аз бих казала - "спри да скачаш или мама си излиза от стаята и ще спиш сам", примерно...

jam, точно това ползвам обикновено. Не, че работи особено...Като видя, че не ми вярва - ставам и наистина излизам от стаята. Почва да реве и да вика с пълно гърло, започва да хълца, да се захласва. А сърце не ми дава да го оставя да плаче дълго. Особено, след като го оперираха от ингвинална херния. Не, че преди това съм го оставяла,де...

Lisko, наистина ли толкова дълго си се страхувала от Торбалан? Аз нямам такива спомени. Не вярвам да не са ме плашили с нищо.

Ясно, повече няма да се плашим. Дано по-бързо забрави за лошото куче.

Моля ви, не плашете децата си. Това е ужасно и абсурдно и е едно от нещата които ме вбесяват. В яслата в един момент се започна един рев през ноща и гушкане. Искаше да спи на лампа и тем подобни. И понеже аз категорично съм забранила да се слуша за баби меци и торбаланковци, ми стана много чудно и го отдадох на период в растежа. На 3-4 ден започна да говори, баба Меца ще дойде , баба меца ще дойде 
Тогава разбрах, че някой си е позволил и на сутринта в яслата говорих с едната госпожа. Увери ме, че в яслата не ги плашат. Положението стана по зле.  Вече бях сигурна, че е от там, но иди докажи. Така кривнах един хубав ден и вместо към яслата отидохме в зоопарка. Там 2 мечки бяха така добри да се припичат на слънце и да дъвчат нещо. Така Моника разбра какво е Мечка, вълк, лисица и т.н. Видя, че са като плюшени играчки и са просто животни и нещата придобиха нормален вид. Малко по малко се оспокояваше сама: Баба Меца е като Арес(кучето), не я галим, защото е голяма но не е страшна а пухкава. Минаха два месеца от случката и познайте другата госпожа от яслата какво направи. оставях я сутринта и част от дечицата бяха на вратата. Тя се обърна и каза: Аууу баба Меца идва, бягайте малки палавници. 
Ама направо я попитах: Как не я е срам!
Това за мен е адски грешно. Няма нужда едно дете да израства със страхове. Мама ще те изостави, ще хване гората и няма да се върне, ще те нашамари, баби Меци и торбаланковци, ще останем без пари, ще останем без дом. Това докарва на децата много тревожност. Те стават нервни и ревливи. По натам се склонни към депресии. По добре е, ела да те гушна, затвори очички и си представи едни агънца багънца които прескачат оградката. Хайде да бройм на глас. Колко агънца прескачат оградката, виждаш ли ги...Едно..Две..
Сега изцепки на моменти всеки има и му идва в повече, но според мен е важно да не се насаждат тези неща в главичките им. те са излишни и носят само вреда.
Аз си спомнян моите страхове и то много добре. Мога да кажа, че за всеки един от тях вина има определен човек или случка. Те са резултат от нечия грешка. Не мога да виня хората, за тях това е бил най-добрия начин. 

Памперси в България има от 18,6 години, ако трябва да сме точни  

да, мини, ама тогава са стрували колкото една заплата. по-възрастните ми колежки са ми разказвали как купували по 1-2 памперса само за много краен случай - примерно, на дълъг път.

Аз си спомнян моите страхове и то много добре. Мога да кажа, че за всеки един от тях вина има определен човек или случка. Те са резултат от нечия грешка. Не мога да виня хората, за тях това е бил най-добрия начин. 

Лиде, разсъжденията ти са много хубави и ги подкрепям. но все пак искам да кажа, че има и детски страхове, които не се дължат на целенасоченото въздействие на някой възрастен (тоест, някой да ги плаши нарочно с нещо). в детските умове нещата се възприемат по начин, който ние не можем да проумеем. аз самата също имах доста страхове като дете, някои от които си ми останаха и на зряла възраст, при това без някой да ме е плашил. не са ме заплашвали с нищо и с никого като дете, но продължавам да имам страх от влечуги, насекоми, от тъмно, самотно, неизвестно, от призраци и духове, ако щеш (въпреки, че като съм с акъла си, не вярвам в тези неща).

Цитат на: mini в Януари 11, 2011, 00:09:28 am

Памперси в България има от 18,6 години, ако трябва да сме точни  

да, мини, ама тогава са стрували колкото една заплата. по-възрастните ми колежки са ми разказвали как купували по 1-2 памперса само за много краен случай - примерно, на дълъг път.

Преди 16 години си имаше и си ги ползвахме денонощно. Но е възможно да е имало семейства, които не са могли да си позволят. Аз само веднъж изпрах наакани гащи и се зарекох винаги да проверявам навреме пакета с памперси  

Но за цената си права. Моята дъщеря се роди през 95г - в края й доларът стана 500 лв, а в началото на 96 г - 3000 лв. Тогава майчинството ми беше 6000 лв, а един памперс 1000 лв. Не съм объркала нулите   Добре че не съм чакала на майчинство де или пък на каквото и да е от държавата, че щехме да загинем  

Елфи, застреля ме с тези цени
z22  писах ти на ЛС
За Торбалан - много ме беше страх да слизам в мазето заради тоя Торбалан :oops:Детските страхове са си в мен още и са ми доста изострени. Пробвайте ме с паяк в една стая - мога да излетя през прозорците направо. Много съм против тези заплахи към децата "ако не слушаш мама ще те остави, мама ще си тръгне защото си лош" и още по-против съм за шамар през лицето или мама и тати да се карат пред детето или по-лошо - да се бият (имаме такива съседи). Това ми е останало като спомен от ранното детство и се ужасявам и натъжавам дори и сега като го видя. Не знам какво ще стане ако видя паяк до Ники, страх ме е да си го помисля.

Моля не насаждайте страхове в децата си, поне не толкова безмислени като баба ви Меца или Торбалан, още повече към някои животни(куче, вълк). Не знаете с какво те ги асоциират. Ами ако свързват Торбалан с някой ваш близък? После иди обяснявай що детето крещи като види дядото на село или като види куче.

За гърнето - Фицхю Додсън пише това, което Джам е обяснила. Докато не навършат две годишна възраст няма смисъл да се учат насилсвено. Още повече, че според него, ако го "дресираш" преди да е готово, в даден момент започва нощно напикаване към 5-6 годишна възраст.

Щях да пиша нещо хубаво, но забравих какво.

Детските страхове са си в мен още и са ми доста изострени. Пробвайте ме с паяк в една стая - мога да излетя през прозорците направо. ... Не знам какво ще стане ако видя паяк до Ники, страх ме е да си го помисля.

И аз имам панически ужас от насекоми, буби и всякакви такива пълзящи. Но видя ли ги до Виктор и забравям за страха - хващам ги, та и окото ми не мига.  В други случаи пищя и викам мъжа ми да се саморазправи с тях, не смея и да ги гледам даже - женска му работа 

Прословутата тема за гърнето!
Мине се, не мине някой месец и я нищим.
Чела съм преди две години мненията на Джам и на Стефи, в последствие на Бърди и книгата на Додсън и реших, че ще следвам точно тези инструкции. Изчаках Михаела да стане на 2 години и тогава я запознах с този уред (гърнето). За по-малко от два месеца я приучих да го ползва и отказахме и дневните и нощните пелени едновременно. И след още два-три месеца отказа и гърнето и си ползва тоалетната.

От майка ми знам, как е процедирала с мен. И тя използва думата на Джам "дресирала". Още от най-ранните ми месеци всеки ден по обед принудително ме изхождала, чрез свиване на краката на бебето в коленете и вдигане нагоре. Това с цел - да не пере наакани пелени. не съм сигурна, но май около годинката вече съм ползвала гърне. Е, да, но си имах нощно напикаване до 6-годишна възраст! Не искам да причинявам това на децата си.

Не помня, кой пита за дете, което не иска да спи нощем. И при мен бебето е така. Спасение няма. Събужда се по някое време през нощта (към 2-3-4часа) и се започва едно разнасяне на ръце по нощите. Спи изправен в мен, но ако опитам да го сложа да легне, се започва рев. Не знам на какво да го отдам. Приемам съвети.

За плашенето на децата - не използвам подобни методи.

И аз имам панически ужас от насекоми, буби и всякакви такива пълзящи. Но видя ли ги до Виктор и забравям за страха - хващам ги, та и окото ми не мига.  В други случаи пищя и викам мъжа ми да се саморазправи с тях, не смея и да ги гледам даже - женска му работа 

И аз - така.
Изпадам в ужас и истерия от вида на подобни инсекти!

Jam според мен страховете винаги са провокирани от нещо. Приказките също водят до страхове, нищо че винаги са с щастлив край. Зависи кое точно ще направи впечатление на детето. Разказите също. Страх ме е от змии, защото не ги познавам, не съм ги срещала и съм слушала ужасни неща за тях. Страх ме е от паяци поради същата причина. Страх ме е от призраци поради същата причина. Ние не ги познаваме и не знаем как да се предпазим. Страх ни е да не ни нападнат, защо не го е страх някой каратист ? Защото познава видовете противници и знае как да се справи с тях.
Според мен страха основно идва от: На Пена или във филма стана така, а аз не мога да се преборя с това. Ами ако ми се случи? (Да видя призрак, да остана сама, да се срешна със змия, да видя тарантула) Според мен страховете са по голями при неуверените хора. А неуверени хора са хора, които са имали трудно детство, плашени са, оставяни са, удряни са, крещяно им е, тъпкани са и т.н. Тези деца в пубертета и дори като възрастни стават депресивни и неконтролируеми. Имат проблеми с общуването и т.н. Те са израстнали със: много си смотан, няма да се справиш, писна ми от тебе, нищо не става от тебе, станала си сто кила, като свиня си..
Ако детето се поошрява, има любовта и сигурността, има нагласата че ще стане страхотен и стойностен човек, той израства уверен в себе си. Мисли трезво и реално. Няма проблем с общуването. Той знае и е уверен, че може и ще го постигне. Знае, че другите не са с нищо повече от него и ги дели само упоритостта и труда.
 Тогава приема страховете по различен начин. Хм справих се с толкова неща, пък с една тарантула ли няма да се справя. Ами ако ми падне на главата? Ее все ще измисля нещо, ще се справя. Или.
Ужас, не ми се получават нещата, ама нали съм смотана. Всички мислят така, дори собствената ми майка. Винаги съм била такава. Та аз не мога едни чинии да измия правилно, как да се справя с призрак, змия, тарантула. Те хората масово бягат от тях и не могат. Затова мисля факторите семейство, алкохол, цигари, крещане, бой, подтискане и подигравка, плашене... и още хиляди такива са жизнено и основно важни. Изключения винаги има разбира се, но основно мисля е така.
Както винаги казвам, това са мой размисли и страсти. Не съм идеална или перфектна и не укорявам никого. И аз съм пляскала в нерви и аз съм викала и аз съм се изпускала, но водена от тези мой разсъждения правя всичко възможно да ги спазвам с което съм на 100% обедена, че за детето ми това е строго положително.

jasmin_veni с паяка и аз съм така, но гледам да не го показвам на Моника. Вече се изпуснах, че не ям каймак на прясно мляко и ме видя, че го прецедих. Сега е убедена, че каймака е най-ужасното нещо на света и се цеди. Е ако ме види как крещя за един паяк, със сигурност ще закрещим следващия път дружно. Тя е дете, попива и поема чувствата. Така според мен се получават нещата със страха. за нея паяка е нещо непознато и от там нещата се нанизват на верижка. Пак се отплеснах.  та мисълта ми беше, че всичко е в главите ни и го прехвърляме на децата си. А така не им помагаме. нека им прехвърляме хубавите неща. Като видим паяк и детето е в стаята, няма нужда от циркове. Можем тихичко да повикаме някой да го изнесе, не е гърмяща змия нали 
Отивам да работя, че деня си мина с тия паяци. Отново нацелихте една от любимите ми теми  Ще гледам да не пиша повече 

Синьо кокиче, аз съм с неспящото бебе  . При нас заспиването вечер е много трудна работа. Заспива за 20-30 минути и след това се събужда свежа и ухилена все едно е спала 10 часа. Това се повтаря 2 или 3 пъти през нощта и най-накрая исктинското заспиване е към 4-5-6 часа. Една сутрин и до 7 откарахме. И като заспи сутринта, логично после спи до обяд. Въртим се в един порочен кръг.

Дани, пробвала ли си следобяд да не я слагаш да спи късно. В смисъл след 16-17 часа. Моята щерка също от новородена не е фен на съня. Откарвали сме до 3-4 часа и ние та и до по късно. Чак към 2 години започна да спи нощно време що-годе като хората.  Но пък заспива късно. Също така не спи наобяд от около 3-4 месеца.