Оф, явно винаги е така със свекървите! От моята по-мила и внимателна нямаше, докато не се роди детето.
=====
Помогнете ми- кажете ми или ме насочете къде да прочета как се организира прощъпулник.Какво се слага, готви, кой се кани и т.н.
Инке-Тинке, все едно аз съм го писала. Допреди да родя, не знаех, че свекърва ми е такова чудовище и бях готова да се закълна, че е леко простовата, но по-скоро готина. От август насам се почнаха нахални опити да се определя цветът на детското легло (червено не било за момче!), цветът на чорапите (отново не може червени, трябва задължително да са сини), да се проверява колко му е стегнато панталончето, защото може да искам да го удуша, да ми се оглежда къщата под лупа (нищо, че за 11 години е стъпила 3 пъти у нас), да се дава тон как да си правя погачата... Затова, ако въобще правя прощъпулник, ще е без нея. Както и всички останали празници. В името на това детето да има баба (защото моята майка почина и тази ще му е единствена), трябва да продължим да пазим дистанция.
Интересното е, че навремето тя буквално е зарязала сина си да го гледат родителите й, защото е създала втори път семейство след смъртта на съпруга си. Слава Богу, поради тази причина, не са много близки с мъжа ми и той отдавна е "отбит"
- негова е инициативата да поддържаме формални, не крайно близки отношения с нея и старателно я държи на разстояние. Никога не е настоял да я приобщаваме повече от минимално необходимото.
И аз мисля, че това, което казва Джам е наистина КЛЮЧЪТ към спокойния живот. За да разпусна, като ме нервира, се оплаквам на приятелки, попсувам, помрънкям, па ми мине. Ако искам подкрепа от него по някакъв въпрос (примерно да не ходим у тях, защото преди 2 минути ми е казала, че още кашля, но на него му твърди, че вече е добре) - гледам да е максимално лишена от емоции молба.
В последните дни много мислих по въпроса защо винаги така се получава, че свекървите са дразнители (от сега не ми се иска да съм такава
), статията ми даде някои отговори