Ама тема сте заформили...За моята свекърва ще кажа само едно - колкото по-далече, толкова по-добре! Ми не мога да им свикна на манталитета на тия хора и това е! Като я виждам, обаче, две-три пъти в годината и си трая. Преди да се роди детето това ми беше един от най-големите страхове - че ще се налага по-често да се виждаме и няма да ги изтрая, но се оказа, че не е чак толкова зле. Аз определям кога ще си ходим и ще ги виждаме, те почти не идват в нас и слава Богу. Мъчно ми е понякога, че няма кой да ми помогне ама грам за Дара, и особено, когато е болна и няма кой да я гледа, но предпочитам да се гърчим сами тук, отколкото тяхната "помощ".
Гане, дано всичко е наред с Мила.

Оф, явно винаги е така със свекървите! От моята по-мила и внимателна нямаше, докато не се роди детето.И като се започна едно повдигане на вежди, оспорване на всичко, което правя, иронизиране, цупене, липса на интерес...абе, пълна програма. Започнах работа за по два дни в седмицата само и единстено с изричната уговорка, че тя ще поеме ангажимента да гледа детето тогава. Сега вече горко съжалявам...
Май необръщането на внимание ще да е отговорът- за който може да го практикува. Пък е единствената баба на сина ми!
Дайте да зарежем тая вечна тема!
Помогнете ми- кажете ми или ме насочете къде да прочета как се организира прощъпулник.Какво се слага, готви, кой се кани и т.н.

При нас пък свекър ми е такъв-изкукал.Понеже са разведени със свекървата и ходим рядко при него все се муси че не вижда децата често.Като го поканя-не могъл дойде,а като му ги заведа им хвърля по един поглед и през цялото време зяпа в телевизора.Сега на Коледа даже ме пита Митко защо не ходи при него .Ми казвам му "Щото не те познава".Иначе все ме пита дали му чета книжки и дали му пея и ми изнася някакви лекции как се възпитавали децата .Абе,изтрещела работа.

парси, ако е изкукал, това обяснява всичко.

Аз не мога да се оплача от моите. Сравнително възрастни са (на 77 г.), но още се държат, като бабата е по-болнава. Живеят на 900 км, но за празници винаги се събираме. През лятото имат две бунгала и прекарваме там една седмица. Това лято дори ги накарах да отидем заедно на море. Е, те си имат недостатъци. Чат-пат бабата даваше по някой акъл, като беше детето по-малко, но аз не обръщах много внимание. А като се оженихме с мъжа ми, нямаше по-щастливи от тях. Като цяло, мисля, че и културата им е друга - немците не се месят толкова в живота на децата си колкото българите. Това си има и недостатъци - семействата не са толкова сплотени.
Единствено не мога да разчитам на помощ от тях. Бабата не вижда почти, а и не мога да ги накарам на тези години да търчат след моето перпетуум мобиле. 

Всъщност се включих, за да споделя, че нещата с яслата стават бавно, но сигурно. За момента е там през цялото време с изключение на обедния сън, за който си го водим вкъщи. Реве, като тръгвам, но след 10 минути се успокоявал. Днес специално ми се обадиха, за да ми кажат, че бил спрял да реве и в момента играел. Другата седмица смятам да опитам да спи там и да си го взема веднага след това. На другия ден ще го оставя още малко по-дълго (ако всичко е било наред на предния) и така. Иначе не мога да се оплача от двете възпитателки - имат около 15 деца и се грижат добре за тях. Ако се наложи, взимат и някое детенце да го погушкат, докато се успокои. Само дето ми се струва, че на моя ламтурник количеството на храната му идва малко. Май ще трябва да му нося по някое кисело мляко допълнително. 

Извинявам се, че почнах болната тема, но напоследък не се издържа. Jam откакто го проумях това, живота ми стана по лесен. Не и се ядосвам, но си държа някаква граница като обясявам и пак обяснявам. Понякога и с часове. Има ефект и то много добър, но на моменти нещо и става на тази жена. Аз си хващам компютъра, мъжа ми кучето и не я удостояваме изобщо с вниманието си, но детето го отнаса и я изнервя ужасно. Вместо през уикендите и почивните дни да си починем с детето, тя вечно е в нас на гости и непрекъснато изнервя обстановката. Като и кажеш да си остане и да си почине, почва едно тръшкане, че пречи и е нежелана. Като я награбя нарочно да свърши нещо и и оставя и детето, почва да умира и да реве , че няма почивка за нея. Въпреки всичко на другия ден пак е в нас. Ама незнам какво иска от нас тази жена   Като не и обръщаш внимание, пам зле. С две думи, нямам думи  
Моля, някой да ми напише, че е период и към 80 минава, ще заспя спокойно  
Все пак не е за цял живот нали? Звучи оптимистично  
Номерата с шоколадите зад гърба ми, отдавна ги преглътнах. Соковете също. Уча си детето да и отказва, няма спасение иначе. През период идва и започва да ми готви, ако има мусака ми прави супа, щото била полезна за детето. полезната супа и е пакетче маги с пилешко бутче, лук и фиде. разбирайте, на фона на моята мусака пращи от полезност. Повечето време и се смея и направо си и казвам, че не е добре, но нямам нищо против да ми сготви супа  Ако не ние, то кучето с удоволствие ще я унищожи.

Здравейте мами! Оффф, май по всяка тема мога да взема отношение, еле за свекървището,но ще се въздържа.
Моля ви за съвет, или по скоро успокоение. От известно време малката си набелязва по един човек, който да и обръща внимание и не признава никой друг. Баща й определено остава доволен когато е на вълна "мама", щото отпадат всички задължения като преобличане, миене, смяна на памперси,хранене, вообще всичко за което с е сетите. но аз направо откачам, когато е на вълна "тате". На моменти не съумявам да реагирам адекватно, изпадам в депресия и истерия дори от това че детето не ме иска.
Случвало ли се е и при вас подобно положение, или трябва да търся грешка във възпитанието, отношението...? Зная, че децата са непостоянни, ама чак пък толкова. Опитвам се да говоря много и все да обяснявам, понякога на по висок глас, но и това не помага. маниполира ни яко . Дайте съвет, моля Ви!

Лиде, минава, ама като умрат. Сори Аз съм рахатясала откакто мойта не е между живите. Тва е положението за спокойствието.

Лиде, минава, ама като умрат. Сори

Брр, викаш Гане от рано да се гътвам да не дразня снахата, а   

 

Цитат на: Ganka в Януари 07, 2011, 23:37:54 pm

Лиде, минава, ама като умрат. Сори

Брр, викаш Гане от рано да се гътвам да не дразня снахата, а   
 

извинете, не се сдържах.
Аз като една бъдеща тъща, ще съм доволна да не ми тормозят дъщерите, злите свекърви
Та по темата да се изкажа и аз, да не остана по-назад. Като цяло проблеми с нея нямам, но подхода с не слушането и не връзването на приказките й го практикувам отдавна и се чувствам в хармония със себе си Ноооо, голямото но, синът й, който има сериозен проблем с нея, и не може да разбере, че колкото и да му се иска няма да как да я промени, просто ми е жал за него

Големи сте ми веселуши посред нощите...
Честно, не мога да си представя Мишето или Лиско да повишат глас даже, изненадахте ме. Спокойствие и по-малко такива случки ви желая.

но аз направо откачам, когато е на вълна "тате".

а при нас няма вълна мама, вълна тате, все е тате. Убожава баща си пищи за него, ако го изпусне от поглед, понякога баща му до тоалетна не може да отиде, случвало се е с една ръка да го държи, с другата да върши работа. Често сутрин като ходи първа смяна, реве по половин час след него. А също така от време на време му вика и мами.
Ако ти кажа , че не ми е било криво, ще те излъжа. Но чак да изпадам в депресии и прочие - не. Сега подминавам ситуацията с усмивка, ми радвам се, че детето го обича и толкоз. Знаеш ли кога се промених аз, в момента в който се опитах да разбера какво мисли и чувства детето. поставих се на неговото място. Еми от неговата гледна точка  е така - аз се карам повече, повече неща забранявам, денонощно е с мен, с мен са задълженията, а с тате игрите. Вече уж се стреми и баща му да налага определени правила. Според мен ще отмине. Аз навремето също съм имала афинитет към баща ми.

п.п. аз не мога се оплача от моята свекърва, то мога де, ама на фона на вашите, моята е ангелче. то няма и как друго да е, с тая змия дето е взел сина й
аз още от момента, в който се роди сина ми, психически се подготвям за времето когато ще ставам свекърва. моя мъж още от сега жали за момичето

Ааа, Кроки, то от теб зависи да не ставаш такава

Хората, като остаряват, стават по-проклети. Това са нормални неща. Така че, Лидия, ако чакаш да се оправи към 80, ще те разочаровам. 

Мери, и ние "умираме" за тати. 

Лека нощ!

Чета за тате и понякога ми се ще да прекарват повече време с детето заедно. вярно, че е на работа, става в 5 сутринта. Като се прибере иска да почине и да поспи, но тя има нужда от повече контакти с него. Омръзнало ми е всеки следобяд да дреме на дивана а тя да седи до него и да му се моли да излязат. Е най-накрая става разбира се, но е нервен и недоспал.Всичко това детето го усеща.. От година някъде обърнахме малко нещата, за да не се случват тези неща. Като се прибере в 3 следобяд, ляга веднага , за да може като я взема от градина и се приберем към 5 да излезем заедно. Получава се и нещата са по спокойни. Понякога се съгласява той да и чете приказка докато заспи, а аз да работя на компютъра. Това за мен е голяма помощ.

А свекърва ми си е свекърва ми. Днес пак дойде в 8:45, събуди ни и отиде в братовчетка и да пие кафе. Ще дойде за обяд да ни вдигне кръвното и ще си замине спокойна. А аз мисля да се пренесем за седмица поне в техния апартамент.  Чакам я да дойде, да седнем на обяд и ще и кажа да се приготвя. 

Оооо при нас от самото начало тати е на почит. И с Деси беше така и още е де, и с Ели е същото сега, когато тати е в къщи, никой друг не може да я облича, да я храни, да я води до тоалетната, да я приспива и т.н.
Ако трябва да съм честна обаче, не си спомням да съм се дразнила от това, може би в самото начало с Деси, но сега си признавам че чак се кефя, защото като си дойде баща им от работа и те се залепят като гербови марки за него и идва моето време докато започнем да вечеряме, къпем и лягаме 

Каква хубава и приятна тема сте подхванали - за любимите същества, без които неможем да живеем - свекитата
Аз без моето немога да "дишам" И понеже се очертавам да бъда двойна свеки /живот и здраве/ знам какво няма да правя
С моето свеки има многооо изцепки. Една от оследните - иска да научи тя Слави на немски защото видиш ли мечтата и била мъж ми да знае немски. Свеки знае две думи - ауфивързейн и щтееауф /довиждане и стани/ и подвиква на сина ми като куче. Ударих аз пак челото - нейните мечти няма да прилага на моя син - да ме прощава. Скоро беше в нас и говори на Слави, че като се появи бебето той ще е с баща си а аз ще съм само с бебето - нещо което ме влудява. По принцип Слави е много привързан към баща си и у нас няма друго по-важно същество от тати. Много има да пиша по темата но ще спра до тук. В крайна сметка тя е майка на мъжа ми и той я обича. Аз съм и благодарна за това, че го е отгледала здрав и прав дет се вика - но до тук.
Сега като се родило бебето сме можели да идем на море пък тя да го гледа...ей сега рекох аз. Като знам как искаше с пръста си да даде на Слави на 5м. торта с орехи си представям бебето като се върна от моря да ме чака със свинско ухо на врата

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3519651 

А свекърва ми си е свекърва ми. Днес пак дойде в 8:45, събуди ни и отиде в братовчетка и да пие кафе. Ще дойде за обяд да ни вдигне кръвното и ще си замине спокойна.

Като те чета имам чувството че нарочно го прави...и даже и доставя удоволствие да ти играе по нервите...Ужас направо!