Ами Еми и двата пъти става след като съм се скарала или съм я плеснала. Рядко ми се случва да се карам, батко й е по-палав. Просто от плач се захласва и спира да диша.

Ох..това със "захласването" и аз съм го чувала...Явно се проявява при свърхемоционални деца. Мога само да се радвам, че моето ми проглушава ушите с писъци, но поне не прави такива неща....Чувала съм дори, че могат да си глътнат езика при такава ситуаця

Мила вече два пъти ми прави пристъпи, при който се задушава и спира да диша от рев.

това се нарича "захласване" и го правят повечето бебета и малки деца. не са пристъпи и не е страшно. рефлексът за дишане побеждава в крайна сметка. така ми обясни педиатърът. даже не е нужно да правиш нещо, макар че и аз много се шашках, когато Мартин правеше такива неща като бебе.

Гане, мойта дъщеря ги прави същите изпълнения - започва силен плач, изведнъж спира да има звук, посинява устата и около нея, духам лекичко и след малко си поема дъх. Е, верно до припадък не е стигала де. Аз като дете много често съм си гълтала езика при рев. Явно е нормално при деца.

Ние само езика не сме си гълтали. Тръшка се на земята, реве като магаре с часове и изкарва баща си извън равновесие. А той като му се развика и писъците стават още по-силни. Имам чувството, че изпада в истерия и започва да хвърля всичко, което му е пред погледа, да троши и така се самонавива. Опитвам се да му говоря спокойно, но строго, че при мен тези номера не минават. Страх ме е в такъв момента да не посегне към бебето.
Някой има ли си на идея на каква възраст се израстват тези неща? Понякога помага като го гушна и му обяснявам какво изпитва, но друг път в яростта си започва да ме удря в корема. Интересното е, че тези неща стават вечер.
Най-интензивни са при зъбоникнене. В този случай давам Панадол и поне през нощта спи спокойно. Проблема е, че когато не ни никне зъбче пак ги прави.

Иначе от яслите съм много доволна. Много си ги гледат и не допускат болни деца.
И при нас групичките в ДЯ и ЦДГ са големи, но поне я няма тази истерия като в София. Тук децата навършили 2г. до 1юни се изписват на 1юни, като от следващия ден се поимат от ЦДГ, а тези, които навършват 2г. след това се изписват на 14-ти септември и от 15-ти вече са на градина. Няма нито един ден прекъсване за детето, което е много удобно при работещи родители. 

Ох това със спирането на дишането и безсъзнанието звучи страшно. Слава богу, не ми се е случвало такова нещо.
При Алекс е различно обаче. Тя при силна уплаха започва веднага да плаче и след секунда две вече е с давеща кашлица, която я задушава и цялата почервенява. Веднъж даже след такова състояние цялото й лице беше със ситни спукани капиляри. И старата, и новата педиатърка са на мнение, че това са астматични пристъпи. Но ще я заведа и при специалист.

И при нас е било, минало и заминало  . До годинка, не съм я оставяла. И сега като се сетя и започвам да треперя.

Моника вече си спи на леглото и аз съм много доволна.
Подрежда си сама играчките и аз също съм много доволна. Много време и награди ми отне, вече изградихме нещо като навик и се надявам да е така и в бъдеще.
По празниците си имахме бабка бандитка, която всяка сутрин идваше в 8:45 да гледа детето. Понеже работих вечер до 4 сутринта и ми се щеше да поспя с детето сутрин, няколко пъти я помолих да идва след 11. Дами всеки божи ден включително и на 1 януари свекърва ми дойде в 8:45. Незнам какво да я правя тази жена. Не е лоша жена, но и тя не може да ми обясни защо го прави. Попитах я защо, тя каза, че къщата е на сина и и искала да си види внучето. Казах и, че съм я помолила не да не идва, просто да ни остави да се наспим, не виждам нищо лошо. На другия ден пак дойде в 8:45. Незнам какво и става. Преди и се ядосвах много, сега и се смея. Най-накрая ще и захлупя някой тиган на главата.
Цял ден по празниците ходи след детето и го дразни. Яж солети, ела обядвай, айде мляко, пии чай. То си реди или си пише, тя му прибира нещата в шкафа. Мони започва да се сърди и да и обяснява, че така не редим. Книжките на които пишем са в шкафа, тези от които четем и не драскаме с приказките са на рафта в секцията. Баба и не, та не. Слагай там да не е навън. Най-накрая Моника се разкрещя, последва 2 часа дуднене, колко е лоша и как трябва да я шамаря често за да не крещи. На 1 януари, след като ни събуди пак рано, седна в кухнята да си чете вестник, ние продължихме да спим. В 11 пак се събудихме, защото започна да ми мие чиниите и да бърше плочките в коридора. Започна да изхвърля кошчетата в кухнята и банята. След като станахме вече, поседя 1 час и реши, че ще си ходи, защото идвала всеки ден и била много изморена. Имала нужда от разходка и малко да поспи.....
Знаете ли, може да ми препоръчате и на мен психиятър, да вземе да ми обясни как да накарам тази жена да ни остави на мира. С лошо не става, с добро не става.  Незнам на какво се дължи неадекватното и поведение.  Не го разбирам. Пак казвам, не е лоша жена, но наистина не мога да си обясня държанието и. Баба ми се държи така, но тя е на 80...на нея и прощавам. Даже и тя се съобразява повече.
Как се справяте с тея баби. Варите ли ги, печете ли ги, заключвате и се правите че не сте си в къщи или не се прибирате изобщо  . аз обмислям последния варянт. 

Джам, знам, че е "захласване", но при нас се изрази в съвсем други неща, които се покриват с признаците на епилепсията. При нея се получава наистина спиране на дишането, тя се отпуска, става цялата синя, и има конвулсии, като губи съзнание. След това е отпусната и вяла и спи доста. Затова сега и ни дадоха направление да я изследваме, за да го отхвърлим.

Лидия, моите и двете баби са такива. Ни с добро, ни с лошо. Бях ги игнорирала за доста дълъг период от живота ни, както и на детето и това костваше загуба на работата ми.Да кажеш майната му на работата, детето е по важно, да обаче сметките и разходите си вървят. Как въобще не го мислиха, като им говорех, а чак сега когато буквално си броим стотинките, че и ти натякват каква съм била ...
Имам усещането, че това са избиване на комплекси от тяхна страна. В смисъл, че ти , аз и други се справят с живота доста по добре от тях, как ти, аз и други гледат синовете им доста по добре от тяхл. Въобще, не разбирам какво е това съревнование. Мъжката майка е ревнива жена, до някъде го разбирам /нали и аз съм такава  /, но аз виждам как непрекъснато и очевадно ми се показва при най удобният момент, как и какво могат да правят те, като игнорират всичко което правя аз. Аз също не мога да намеря път и към двете, просто са такива егоистки, че се плаша аз самата в какво мога да се превърна някой ден.
Като ги изгоних бях рахат, че не ми се бъркат и дуднат на главата, обаче признавам че ми беше ужасно трудно без никаква помощ. Сега ми е необходима тяхната помощ, за да работя, е какво да ви кажа, то са мрънканици ... иначе били готови да помагат.


Съжалявам, че стана дълго, но това ми е болната тема от години.

Да си пожелаем здраве и железни нерви и ще преживеем.

Гане, дано не е това.
Лиде, свекърва ми е същата, но ние се виждаме един път в годината и аз си трая.Но то идва от възрастта при нея и аз се старая да съм толерантна.На 75 години е все пак.
Мога само да те посъветвам да отстъпваш.С конфронтации нищо няма да постигнеш.Или със спокоен тон и казваш какво мислиш.И се правиш на разсеяна.
На нашата баба сто пъти и казвахме,съвсем внимателно, че баницата я прави много мазна, капе олио от нея, не се яде.Накрая успя да я погоди  , точно като си тръгвахме.
То аз със зълвата имах проблеми, че е на 45 години, като живя у нас 6 месеца.Никого не можеш да промениш.Слагаш си розовите очила,и  това е.
Бъди коол ))

Имам чувството, че изпада в истерия и започва да хвърля всичко, което му е пред погледа, да троши и така се самонавива. Опитвам се да му говоря спокойно, но строго, че при мен тези номера не минават. Страх ме е в такъв момента да не посегне към бебето.
Някой има ли си на идея на каква възраст се израстват тези неща?

По учебници бебешкият пубертет е след втората година, по моят опит най-страшно е между 3 и 4 години. Нашият батко беше чудо невидяно, агресивен не е бил никога, но много се тръшкаше, за всичко. Сега е благ и разбран, почти изведнъж се получи около 4-тия рожден ден. Но малкото ми слънчево момиченце пък навлезе във фазата на вечните претенции. Хубавото е, че вече знам, че няма да са вечни . Търпение и съчувствие му е майката. И излизане от ситуацията, преди да набере страшна сила - или с разсейване, или с изолиране. Когато някой от двамата прекали, аз просто го пращам в другата стая "да си почине", да се успокои. Понякога се налага и да задържа вратата за половин минута, за да не излязат. Общо взето като нямат публика, бързо се успокояват.

На бебето едва ли ще посегне, но все пак не ги оставяй сами. Гледай да имаш лично време само с него, без бебето, може бебето да му донесе подарък от болницата, после го карай да помага с подаване на памперси и кърпички, хвали го... Ще се наместят нещата, не се тревожи, просто няма да стане изведнъж.

Здравейте момичета!

Много са сложни взаимоотношенията човешки. Аз също едва изтрайвам вече помощта на роднините.

Гане, дано наистина да не е епилепсия, че това е много тежко заболяване. Стискам палци много силно!

Моята Никол е много нервна тези дни. По цял ден иска да е на цицата и да суче. Явно е в една от онези кризи на растежа

Лиде, свекърва ми е поне 17 пъти по-зле от твоята и със сигурност не е добър човек. Държеше се по абсолютно същия начин и преди да ги има децата и особено след като се родиха. Живее на 100 метра от нас и идва на 10 дни веднъж за 15 мин. но обърква всичко а мен ме подлудява за следващите 10 дни. Любимо и е да ме издебва като изляза от стаята да прави нещо за което съм я помолила да не го прави(на децата). Все обяснявах, молих, питах я не разбира ли, че така вреди не на мен а на тях. Е, явно не искаше да разбере. На никулден чашата преля. Отидох да простирам и понеже зная какво прави зад гърба ми се върнах съвсем тихо в стаята. Тъпчеще шоколадови бисквити в устата им, при положение, че 7 мин. по-рано и казах, че като простра ще обядват. Няма подробно да ви разказвам какво последва но крещях (за съжаление пред децата) като истеричка. на 2 пъти се опита да каже нещо и и казах да мълчи и само да слуша. Нищо няма да им стане от 5 трохи шоколад (евентуално), но полудях заради начина по който го прави. Всеки път. Изгоних я. Не я помолих да си тръгне а я хванах за ръката и я заведох до вратата. 3 дни по късно съвсем спокойно и обясних как ще е оттук нататък и ако иска да е баба на тези деца и да я познават (защото аз искам да е така) да преосмисли поведението си и повече компромиси от мен няма да види.
При нас обаче е тежък случай защото аз 6 години събирам в себе си всяка нейна тъпотия. Е, вече няма да го правя и ми е все тая какво тя, мъжа ми, комшиите или нам си кой ще си мисли или говори. Помощ от нея никога не съм искала и не съм разчитала на такава защото знам, че ще ми излезе през... Добре, че приятелите ми се отзовават когато имам нужда от помощ.
Накрая я помолих да ми се разсърди поне за 5 години.
Изобщо не съжалявам за нито една казана и дума, а те не бяха много мили и красиви. Съжалявам, че се развиках пред децата и, че неможех да се позная това аз ли съм наистина.
И си признавам..., не искам да си слагам розови очила защото е за сметка на нервната ми система и спокойствието в дома ни.
Мъжа ми..., знае, че е такава и самият той не я изтрайва когато си е в БГ, но предвид други разни истории не ме и интересува дали ще е доволен или не от отношението ми към майка му. Може да си живее с нея ако иска:)
Пак ме хванаха лудите, по добре да сменя темата:))))))))))))
Нямам рецепта и не давам съвет, ама ми стана хубаво да си излея душата:))))))
Извинете за дългия пост:)
след малко ще питам нещо:)

момичета...

като дългогодишен потърпевш от свекърва-дразнител съм минала през какви ли не фази. последната фаза е на примирението и осъзнаването.
вижте, вашите мъже си ги знаят какви са. но те са им майки. и вие вече сте майки, започвате да усещате каква е връзката между майка и дете, нали? повечето мъже няма да кажат гък на майките си, макар много добре да виждат и разбират всичките им недостатъци и дивотии. и това е добре за нас, в качеството ни на бъдещи свекърви... (и нашите синове вероятно ще се държат така с нас). много съм се дразнила, докато проумея тази простичка истина.

приемате ги каквито са, ако са силно дразнещи - ги игнорирате и не се занимавате с тях. не се опитвате да ги превъзпитавате, да обяснявате, да спорите. слагате си бариерите, правилата, бабите отвън, ако не слушат, и оставяте мъжете си да се оправят с тях.

останалото е плюене срещу вятъра.

приемате ги каквито са, ако са силно дразнещи - ги игнорирате и не се занимавате с тях. не се опитвате да ги превъзпитавате, да обяснявате, да спорите. слагате си бариерите, правилата, бабите отвън, ако не слушат, и оставяте мъжете си да се оправят с тях.

останалото е плюене срещу вятъра.

Е, това е истината за мен:)

Лисе, Лиде, поклон! Аз не бих ги издържала, честно

Яж солети, ела обядвай, айде мляко, пии чай.

ей тва най-много го мразя от дете. И до днес се нервя, защото и моите свекър и свекърва само вървят след мен с храна и се опитват да ми я натикат в устата. Ако ги слушам тях 100 кила да съм. Казала съм, че ако ги пипна да дават на Ники нещо, което не съм разрешила, скандала на Коледа ще им се стори песен.

Най-накрая Моника се разкрещя, последва 2 часа дуднене, колко е лоша и как трябва да я шамаря често за да не крещи.

А шамар за нея? Най-лесно е да ошамариш едно дете, а после то какво помни и какъв страх може да му насадиш е друг въпрос, нали? В крайна сметка, детето е било право - тя е нарушавала реда.
Мъж ми и до днес има белег от един шамар, който му е разцепил шев на лицето и много добре си спомня как е получил шамара и след това белега. Майка му обаче не го помни. За нея е бил един от многото шамари.

За психиатър - аз намерих цаката. Пускам турските сериали или Ана и Кралят и не ни закача.


Лисе 6 години и чак сега си се разкрещяла...Ти имаш не лисичо, а слонско търпение.

jam,  

това е ключа към запазване на психичното ни здраве и нормални отношения

Лиско, браво мила! Аз наскоро бях близко до развикването, но се стърпях. Не зная дали нямаше да е по-добре да го бях направила. Лошото е, че освен свеки и майка ми ги прави едни номера- нямам думи. Да са живи и здарви и двете и дано им дойе акъла. 

За шамарите - абсолютно съм против. Не понасям родители, които бият децата си!

Лека вечер приятелки!

Съгласна съм, че най-лесно е да се изпокарате, всеки да се врътне и точка.
Но аз лично не мога...просто не мога. Кофти човек съм, нетърпелива, трудно правя компромиси, трудно си затварям очите, трудно си държа езика зад зъбите...просто си е до човек. Аз не съм за тази работа.
Лиско, Лиде, Евала...аз не бих могла.

С майка ми се познаваме твърде добре и проблеми нямам. Тя просто за нищо не ми се бърка, пита ме...и така. Смята, че всеки човек гледа децата си по свое усмотрение и се съобразява.
Свекървата...имахме доста сблъсъци докато бях бременна, но не се дадох. По мое наблюдение позволиш ли веднъж - постоянно ще ти се качват на главата. Аз показах, че съм серт и жената се кротна. Сега, да не ме чуе дявола, много съм доволна! Мислех че ще имам доста проблеми с нея след като родя, но не!
Не идва вкъщи, аз ходя на гости в тях. Не прави нещо преди да ме пита и така. Пу-пу, все така да сме!
Имаме леки търкания с прабабата и лелята - педиатър, но това се получи след като родих! Понеже винаги съм била добра, решиха че ще могат да се налагат. Е, започнах да показвам лошата страна, та и там нещата си идват по местата.