Момичета, доста кучета съм отгледала и проблеми с възпитание и поведение не съм имала с нито едно от тях. Първият ми каракачанец го взехме през 1995г. и го гледахме в апартамент от 50кв. м.
Към момента имаме 7 каракачанеца /не си ги гледаме в апартамента де/ и една немска овчарка, но грижи с поведението им също няма. Когато са извън двора на къщата, или двора на обекта в който живеят повечето – са като агънца, не като каракачанци. Там не е „територия, която се пази” и не ги интересува никой и нищо, подминават и хора и животни и коли – все едно не ги виждат. Виж, ако влезете сами на едно от двете места, които обитават и някой от нас не е там да изкомандва: „място”... абе до убийство няма да се стигне, ама да се окажете на земята с озъбена муцуна до лицето, докато някой „висш” не даде команда да бъдете пуснат – със сигурност.
Няма такова нещо като „агресивна порода”, „тъпо и проклето куче”, „ама то просто си е такова по характер”... Простата истина е, че за да се възпита куче правилно и добре, изисква не по-малко време, усилия и ЗНАНИЯ, от това да се възпита добре дете. Уточнявам,
че не приравнявам детето към куче, някой да не ме разбере погрешно сега. Общото е, че малкото дете и кучето ви „не разбират от дума”, а се държат според вашето поведение спрямо тях. Детето обаче расте, започва да разбира смисъла на думите ви в един момент и възпитателният процес, само може да стане по-успешен и лесен с времето. При кучето е точно обратното. Не му ли „набиете” овреме кое и как, все по-трудни за отстраняване стават поведенческите неизправности, а след един момент – просто не е и възможно да го промените като поведение.
Ако тепърва ще взимате куче и то от едра порода, нямате опит в отглеждане и възпитание, освен че е добре да изчетете поне няколко книги по въпроса, никак не е зле да посетите и „кучешко училище”, където да ви консултира специалист в областта. Казвам го, защото имам доста познати, които споделят същите неща като вас и са убедени, че просто „не са случили на куче”, а всъщност проблемът е, че „малкото мече” е пропуснало „първите 7”... И като стане „голямо мече” вече – кофтиии. Почва едно мятане, блъскане, мечешка радост, то си бяга нанякъде, а вие се веете като знаме от другия край на каишката му... Когато кучето е на годинка и отгоре, поведението му е доста по-трудно за корекция, но не е невъзможно все пак. В тази ситуация, наистина ви трябва кучешко училище и професионалист. Сами – трудно ще се справите. Принципно, когато кучето ви мине втората си година - малко, или много кротва, но това не го прави „по-възпитано”, а още по-непредвидимо. Те тогава излизат от пубертета и мятането и „гушкането” рязко намаляват, което заблуждава доста стопани, че „дзверо се е очовечил”, ама не.
В случай, че вече си имате едричък и възрастен непослушник, първото което можете да направите е да ползвате „строг нашийник”. При дългокосместите породи, въпросният не е проблем за кучето, не е „садизъм”, не му причинява болка и не може да го нарани, но ако се задърпа много – има нужното възпиращо действие. После се заредете с търпение, отделете време и започнете тренировките „как се ходи с повод” в двора на къщата си, или на някоя безлюдна полянка и алея. Движенията се съчетават с ясни и кратки команди, които повтаряте като развален грамофон, докато му се набият като звук в главата и ги сързва с определено действие. Не ползвайте никакви допълнения към дадена команда, това само обърква кучето. След всеки успех на кучето – следва награда разбира се. Лошата новина е, че тези упражнения изискват постоянство и да се отделят за тях поне 2 часа на ден, хайде минимум един, но това се прави всеки ден, поне 5 дни в седмицата. Когато кучето е бебе, за 2-3 месеца постигате перфектен резултат, когато вече е по-възрастно животно...по-бавничко стават нещата. На вашето куче трябва да му е безпределно ясно, че именно ВИЕ сте шефът и неподчинение не е допустимо по никакъв повод. Както и с децата, не може и за кучето едно и също нещо веднъж да се позволява, а друг път - не, така само го обърквате. „Не” и „не може”, винаги са „не” и „не може”, независимо каква е конкретната ситуация. Ако кучето ви все пак има по-агресивно поведение и игрите му включват хапане, не се колебайте да ползвате намордник, когато го извеждате в непозната среда и не знаете дали и кого ще срещнете. Едрите породи, имат нужда от мноооого движение и то ефективно. Вързано за тел на двора да трамбова – не е това, което му е нужно, а само допълнителна причина за неспокойно поведение и желание „да си излее енергията”. Специално каракачанецът, е порода селектирана, за да пази стадата и да изминава дълги разстояния /оттам е названието му, официално е: българско овчарско куче/ и когато имате такова животно – трябва да му осигурите адекватен заместител на движението, което би имало пазейки стадо.
Собственото ви голямо куче, дори недобре възпитано и палаво – не е заплаха за вас и децата ви. Т.е. не би проявило агресия към вас, да ви нападне и ухапе, по-скор ще нахапе някой, за когото реши, че е заплаха за вас лично, особено пък за детето ви. А това е доста сериозен проблем, особено при едри породи. Всеки, който повишава тон и разпалено ръкомаха край вас и някой член на семейството ви, се приема за агресор и кучето ви моментално решава, че трябва да го „неутрализира”, ако не е научено и свикнало, че подобно поведение е допустимо спрямо вас. За кучето - вашето семейство е неговата глутница и целта е то да знае, че в йерархията на тази глутница неговата позиция е най-ниската и тогава ще ви се подчинява. Моделът на поведение, наистина е аналогичен на вълчата глутница при кучетата /те все пак са си вид питомен вълк/, а в една глутница – винаги има борба за надмощие и вашето куче – винаги се стреми, да е „едно стъпало нагоре”. Ако реши, че може да е „на по-високо стъпало” – съответно се опитва да прояви своеволие и да се наложи над вас по неговия си начин. Добрата дисциплина – предотвратява именно това и последващите проблеми.
Може би така написано - изглежда сложно да се възпита куче, но всъщност не е. Просто е трудоемко и изисква наистина много време, поне в началото. Ако не сте в състояние да отделите такова време, по-добре просто не взимайте куче, защото ще тормозите и себе си и него в крайна сметка. Щом вече сте си взели и имате проблеми, единственият ви изход е да наваксвате сега пропуснатото в "ранната му детска възраст" и е важно да го направите, защото каракачанецът не е йоркширски териер все пак
П.П. Ако не ви се четат книги по темата, по "Нешънъл" върви едно предаване "Говорещият с кучета". Малко е лигавко и доста американизирано, но в почти всеки епизод, човекът обяснява и демонстрира разбираемо и смилаемо именно нещата, за които говоря и най-често показва справяне с поведенчески проблеми, точно при възрастни кучета с "добре усвоени лоши навици". "Метнете някое око" когато имате време и пробвайте да приложите напрактика спрямо вашето куче нещо от показаното. Не се отказвайте при първия провал, наистина не е невъзможно да се справите.
Щастлива нова година на всички ви!!!
