Знам , че е така.Знам , че всички сте прави , но като се дразня какво да направя
И честно казано ако финансовата част не ме притесняваше щях да им хвърля молбата си и да се спасяват ... Ама само като си помисля ,че ще дойде момента , в който опита ще е приключил ... и тогава тепърва да търся нова работа , интервюта , пък и в Търново не са се засилили често да търсят персонал.Все притеснения , все мисля , не знам.И стоя и трая и всичко това за сметка на моите нерви , здраве , за сметка на близките ми , които отнасят настроението ми и които нямат вина ...И всичко заради парите!Май с тези размисли съм за емоционалната тема
Сори ама да споделя.