Аз като се замисля, още не съм чула "да" от Кристина. Съгласие или желание се изразява с нещо подобно на "ъхъм". Това е например като я питам дали ще ходим да се къпем/обожава да виси в банята/ или дали иска вода,храна, сок и т.н. Виж, "НЕ"-то не и излиза от устата. Пък по отношение на тръшкането сме пълна програма - мятане на пода, сядане в локви, крещене, дране... абе всички екстри.Днес например, докато се опитвах да я изкарам от банята/защото не беше време за къпане/, а пък тя си отваря всички врати, така ме плясна,че изпуснах чашата с вода която държах и тя се счупи на сто парчета.
Забелязала съм, че като й кажа "не", вече напук прави точно това. Елхата е цялата опоскана,счупи държачите на всички топки.
Честно казано, доста често ми иде да и крещя, но успявам да се въздържам.
Един единствен път си изпуснах тотално нервите, и дори я наплясках, но излизайки от тоалетната я заварих качена на един стол/който си беше придърпала/ и гледаше през отворения прозорец. То естествено аз бях виновна, че съм оставила отворен прозореца,но така ми причерня, че и загрях памперса с няколко шамарчета. На нея и мина след половин час, а мен ме тресе гузна съвест 1 седмица.
Децата просто са различни, едни са спокойни и уравновесени, други темерутести, трети емоционални. Просто всеки трябва да намери пътя към детето/децата си.
А най ме дразнят майки като почнат: ама то мойто най -буйното, най-палавото, най-непослушното, все едно всички други деца са по-добри от нейното собствено, и сигурно очаква съжаление каква съдба я е сполетяла.