Раиса, у нас след раждането на малката, беше като Войната на семейство Роуз.
Кристина беше на 3 месеца, когато му събрах багажа и го изгоних.
Тогава аз не спах изобщо и чистих цяла нощ, а той спал в колата долу/ако недай си боже стане нещо с бебето-беше откачил на тази тема/.
На другия ден се прибра все едно нищо не се е случило и от този момент нещата започнаха да се оправят. Беше ни доста тежко, защото за 10 години преди това, не се бяхме карали толкова, колкото за тези 3 месеца.
Ако трябва да съм честна, аз имах основна вина, ако изобщо може да се нарече така, защото се впечатлявах от неща, които не са имали значение преди, и човека не знаеше как да се държи с мен.Той си имаше неговите страхове/постоянно се будеше нощем и ходеше да проверява дали малкото диша/, а аз не обърнах достатъчно внимание на това. Важното е, че сега всичко е наред.
Спокойно, всичко ще си дойде на мястото.
Вени, и ние сме си вкъщи на НГ. Естествено сами, по същата причина като Вас.Повечето ни познати заминават някъде, а тези които остават, не искат у нас щото не се пуши