А да не ви казвам аз как преживях 14 дни след като Деси се опъпчи, защото майка ми упорито твърди, че аз не съм карала нито една шарка, е явно съм карала поне варицела, защото не се заразих от двата "бацила" в къщи моята майка пък често повтаря, че аз и брат ми никога не сме ревали, не сме се разболявали и не сме правили бели
За подаръците темата при нас е сложна. Трябват подаръци за яслата, както и за другарско събиране с организиран Дядо Коледа, за всяко отделно гостуване при двете баби... Концентрирала съм се върху по-разумни подаръци. Единият е осигурен благодарение на 50%-то намаление в Reserved, като за 30лв. Вероника се сдоби с анорак, жилетка, плетена рокличка и памучна блузка. Ще подарим Басните на Лафонтен, намалени от 30 на 9,95 лв. Твърди корици, твърди страници, книгата определено изглежда по-добре на живо, отколкото в сайта:
http://www.helikon.bg/books/105/147019_basnite-na-lafonten-luksozno-izdanie.html. Една тематична,коледна книга:
http://www.book.store.bg/p47976/naj-hubavite-stihotvorenia-za-koleda.html . Както и коментираните вече карти за рисуване:
http://www.helikon.bg/games/16/153511_narisuvaj-100-zhivotni-aktivni-karti.htmlВ яслата ще занесем детски миксер, лелките ни казаха тактично, че ако искаме, играчката може да остане там. И сега, докато съм на тема ясла да ви разкажа, как щяхме да се сдобием с трето дете! Подчертавам, че по някаква причина лелките тази седмица са други! Та, отива мъжът ми да вземе Вероника, натиска звънеца, през прозорчето на вратата наднича Госпожата, кимва като че се е сетила кое детенце да изведе и пред мъжа ми застава чуждо момиченце. Обяснения, пояснения, водят му Ронката. Докато я облича, се сеща, че елечето и е останало вътре и звъни втори път, при което Госпожата повтаря действията си и води пак същото момиченце
При което мъжът ми тотално се е втрещил. Не стига, че един път са щели да пласират детето като стока на друг човек, ами и втори път са го извели, без изобщо да се усетят, че броени минути преди това въпросният мъж вече е разговарял с тях. И е "получил" вече едно дете. Последвали обяснения, че било време въпросното момиченце да бъде взето, помислили, че баща му вече е дошъл и още куп подобни, нелепи оправдания. Като се сетя как някои деца плачат при всяко позвъняване, в очакване да бъдат взети, дори ревът не може да бъде гаранция, че малкото човече не познава този, който го взема и свят ми се завива от мисълта какво би могло да се случи!
Та такива Приказки под шипковия храст при нас...добре, че не са попаднали на мен, че не ми се мисли какво щеше да се разрази...