Момичета, по повод упойките - естествено съм на мнение, че трябва да сме максимално информирани кое, как и защо. Ще си позволя обаче да кажа, че
лично според мен, за тези неща точно трябва да се разговаря с лекаря, който ни следи и с анестезиолога. Въпросите и опасенията си най-добре споделете с тези хора, само те са в състояние достъпно, разбираемо и без преувеличение на ползите и рисковете да ви обяснят за какво точно става дума.
Четенето на медицинска литература, или статии в нета и на други места, от лаици в областта като нас - си е "нож с две остриета" и не бива да го забравяме.
Колкото и да сме грамотни по разни въпроси и грамотността ни по темите "бременност" и "раждане", да надвишава тази на една средностатистическа жена, която не е имала репродуктивен проблем - все пак не сме достатъчно компетентни, за да можем да преценим обективно някои неща.
Предполагам доста от вас, докато са се опитвали да забременеят и са търсили причините за неуспеха си - са чели и в Зачатие и на други места. Предполагам, че и доста от вас /като мен/, четейки едно, или друго са се "самодиагностицирали", шашкали, казвали са си: "ей да, ето така е и при мен, ето с тези симптоми съм и аз, сигурно е СПКЯ, сигурно е инсулинова резистентност, сигурно щитовидната ми е заминала..."
А в крайна сметка се е оказало нещо съвсем друго... Докато изследванията и лекарят не установят за какво става въпрос - от многото четене полза няма, само шаш и излишна тревожност, най-често без основание.
Нека не забравяме също, че повечето статии /поне тези на които аз попадам/ за бременност и раждане, освен че се пишат на базата "по принцип еди какво си", по презумпция гласят - да не се прави нищо извън "природно установеното". Когато по тези въпроси се говори "общо" и "по принцип" - естествено, че никъде няма да прочетете за ползите от обезболено раждане примерно, ами ще се натърти на всеки негатив евентуален, ако ще той да е 0,0001% и най-малкият риск ще се изкара едва ли не нещо, което е закон и се случва всеки път и при всеки. Пък "надрусани бебета", пък ошеметени родилки и деца и пр. Само дето трудно ще намерите конкретна майка, която да сподели за такъв проблем при своето раждане.
Та...четете, информирайте се, но не забравяйте все пак, че специалистите са последна инстанция за тези неща и решенията си съобразете с тяхното мнение и опит, не с прочетеното тук и там. Аз съм изключително против "сляпото доверие в лекаря", но и другата крайност - не е опция за тези неща. Медицина не се завършва за ден-два, специалност също не се взима за ден-два, практиката на вашите лекари е нещо, което е в пъти по-ценно и достоверно от някоя статия някъде. Съчетайте двете неща разумно, с мярка и така решавайте. Не налагам мнение, само го споделям.
По темата обезщетения и майчинство - никъде не е идеално положението. В България имаме един вид привилегии, в други държави пък - нямат това, което ние имаме, ама имат друго, което на нас пък ни липсва... Между "по света и у нас" за мен има една единствена основна разлика. Ако в т.нар. "бели държави" се числиш към средната класа /каквато тук напрактика нямаме в класическия смисъл/, обикновено можеш да си позволиш, да посрещнеш всичките си битови нужди и да живееш нормално, дори оставайки си в къщи с детето година-две и само със заплатата на таткото. Да, няма да тънете в лукс, но зор от вида на как да си платим сметките за ток, парно, вода, телефон, колко струва храната в магазина, колко струват нещатата за бебето - просто ги няма. Може да се лишите от нова кола, почивка, придобиване на някоя по-луксозна вещ, но не й да кършите пръсти през ден къде памперси и пюрета били с лев-два по-евтини, колко е поскъпнало олиото, или килограм месо, колко струват пресните салати и пр. битовизми. Това - независимо дали съответната държава изплаща някакви помощи, или не дава и стотинка. Просто стандартът е друг. Ако пък наистина се окажете социално слаби там и в графа "под средна класа" - предвидени са финансови помощи и то реални, които да ви позволят нормален начин на живот.
При нас е "мижи да тЪ лажим" положението. Какво, не се знае, че с малко дете/деца доход от 350лв. на член на семейство не стига донкъде ли? Знае се, ама се водиш едва ли не богат и даже умрелите 35лв. не ти дават месечно. Ама имало хубаво майчинство поне първата година, ако си се осигурявал редовно и на реален доход и това било "социалната държава". Ами сори, ама аз 6-а година се осигурявам на 2000лв., та майчинството си съм го внесла в хазната по 100 до момента и не бих казала, че държавата в случая нещо ми осигурявала. Аз съм си го самоосигурила и то многократно. Да не споменавам, че ако вместо на реална се бях осигурявала на минимална заплата в този период, а разликата си я бях вкарвала в една банкова сметчица...щях да съм много "по-напред" с парите, отколкото сега, като ще взимам най-високото възможно майчинство примерно. Единственият "бонус" от държавата, които ще получа за това, че ще й родя и отглеждам качествено и отговорно още един гражданин - възлиза на 250лв. еднократно
, пък и тази "крупна сума" пак от моите и вашите данъци е дошла не от небето я...
Майките, които могат да си позволят 6 месеца, година или две, да си гледат децата в къщи - могат да си го позволят благодарение на себе си, семейството си и въпреки държавата, а не благодарение на нея. И в този смисъл - наистина не мисля, че държавата с нещо ни стимулира и подпомага реално да бъдем родители, освен с "големи приказки" де.
Не ме бърка мен лично, че държавата не поема грижи за детето ми, то си е мое /наше де/ не "държавно" и си е моя отговорност. Но наистина дразни в един момент, мазните политици да ми циврят за ниска раждаемост и да ми се пъчат как ни подпомагали за да се оправим с проблема, а и ние и те знаем, че въобще не е така. Поне да бъдат така добри да млъкнат най-после по темата, вместо да наглеят нон стоп и денонощно по всякакви възможни медии