Ейййй,Жбрул...разби ме с тези 4 кг.Ти след раждането ще си по-слаба ,от колкото преди да забременееш пупупу
Бе мани ти, аз се разбих от притеснение, че ще уморя бебето та за първи път в живота си и кантар си купих - да дебна не се ли е лепнало някое килце... Баба ми "мило" ми заяви, че имам вид на "змия глътнала жаба" т.е. само корем, което май беше комплимент, ама мен ме докара до още по-яки нерви и поредно ходене на УЗ да меря бебето.
За щастие той си е дебел и доволен, не знам откъде се храни, щом аз не качвам. Мама ме утеши, че до февруари все още има шанс да докарма вид на "нещо пухкаво"...ще видим накрая к'во ще се получи. Щом лапето е ОК - другото не е много важно в крайна сметка.
Мецани, може би аз лошо се изразих в предния пост. Не, че
трябва да се дефинира, а наличието на отделни теми по всеки въпрос, отнасящ се и за тази тема, в крайна сметка прави тази излишна един вид... Иначе схващам предложението ти и го намирам за съвсем уместно, но се чудех как да се реализира напрактика. И сама виждаш, че като "тръгне лафа" тука за едно, пък се минава неусетно на друго и на никой в този момент не му е на акъла за коя конкретна тема точно му е питането, или отговора... Дано сега съм по-ясна.
Мммм в коя седмица беше случката...първата половина на август, някъде към 10-11-а ГС /гле'й ся как не помня
/. Кървенето продължи съвсем кратко. В един момент нещо ми примокри по бельото, пипнах и като видях яркочервена кръв щях да се свлека от дивана, вярвай ми
Станах и отидох до тоалетната - стече ми се по краката и по пода покапа, не обилно, ама достатъчно. Докато се облека и се свържем с болницата и говоря с моя лекар /10-ина мин./ - спря да тече яркочервената кръв. В кабинета вече като стиганхме, имаше само кафяво зацапване и после още 3-4 дни отичане на кафеникава кръв. Оттам нататък - не е имало подобни проблеми и дано няма докрай. Отлепената плацента я установи моята лекарка две седмици по-късно след случката, като ми показа къде е зарстването от това отлепяне. Патката, която ме прегеледа спешно тогава - твърдеше, че отлепване няма и съм ток и жица и съм изкървяла от спирането на дуфастона и утрогестана...пък и Магнерот ми изписа, някакви пълни безумия...ама тема на друг разговор това.
Един "съвет" за спокойствие ще си позволя, въпреки че никой не ми го иска
Мисля че 3 дни след този случай ми доставиха феталния доплер /понеже не, не, никак не съм истеричка като опре до бебето
/, след което подслушвайки дребния, се чувствах много по-спокойно докато вече взех да го усещам. Сега също го преслушвам контролно, ако се "поуспи", а на "финалните метри" - уреда ще влезе в употреба за следене на тонове и по-малко стрес за мама. Та ако искаш - вземи си такава джаджа - отпуска "бременни нерви"