Ние ползваме и двете. И компютъра и книгите. На компютъра реди предимно пъзели.
Сега подхванах да и чета по дълга детска книжка от моето детство. Чака с нетърпение да си легне и да слуша. Буратино или златното ключе се казва. Беше ми любима в моето детство и беше първата голяма книга която прочетох сама.
Останах изненадана от наученото по англииски в градината. Вече знае доста думички. Тя и в къщи си пуска уроци на компютъра, но са доста сложни за нея и не се задържа дълго на тях.
Хм да ви кажа как понаучихме латиница. Умира си да слуша прословутата песен "Палатка". Изкарва ме извън нерви. Та понеже не искам да и напиша в гугъл "палатка" за да си я открие, започна да ме пита как се пише палатка. Понаучихме реда на буквичките на лист хартия. Опита се да пише на клавиатурата, но гледаше латиницата и не схващаше особено, че са различни букви. Един ден си нямах друга работа и и казах, че на български п е на англииски р. Показах и Л на латиница и познайте след 20 минути пъшкане и клюцане по клавиатурата какво засвири. 
След нея в кюпа и "Йо йо" и хм получи майка с нервна криза.
Аз да питам, случайно да знаете някоя от филтърните програмки. Които ограничават достъпа. Още ни е рано, но скоро трябва да ограничим достъпа. Като гледам доста от вас са на този хал, ако някой се е запознал вече, ще ми бъде от полза да сподели.
Не прекарва много време на компютъра, но явно е предостатъчно.

Ultra благодаря за линковете. Ще ги разгледаме по късно с огромен интерес 

jam знам че си много против компютъра, но от него също много се учи. От там научихме числата до 10 на английски, цветовете и т.н. Е и палатка научихме  ама нея си я пеехме от градината доста преди това. Така че ако се ограничи достъпа и не се позволяват повече от 20 минути на ден примерно, мисля, че не е голям проблем.
И ти реагираш за компютъра както аз реагирам на тема токчета и гримове, но за мен всяко забранено нещо в бъдеще е по сладко и гледам да има ограничение но не и забрана. Живи и здрави да сме, ще видим кое ще е от полза и от кое ще патим 

да уточня - компютърът в къщи е пуснат постоянно и забрана за достъп няма! просто в присъствието на детето се ползва само, ако трябва да се пусне песничка или филмче.
като не съм му показала какви уникални интелектуални и развиващи игри има на компютъра - няма как да знае, че да си ги поиска 

да уточня - компютърът в къщи е пуснат постоянно и забрана за достъп няма! просто в присъствието на детето се ползва само, ако трябва да се пусне песничка или филмче.

И у дома е така. Не търси компютъра, защото рядко насочвам интереса й към него, освен в случая, когато ще пускаме песничка или филмче, но дори и филмчетата гледам да пускам по-често на твто, за да седне по-удобно и гледа на по-голям екран.
Може би аз изпитвам някакъв сантимент в това да усетиш хартията на книгата, ножицата и лепилото в ръцете си, да си нацапаме двете пръстите в бои и флумастери. Не знам, но така усещам като че ли по-силно това, че правим нещо заедно, а и ми се струва, че така и тя усеща по-силно вниманието ми към нея.
За това дали се приучава някакъв интерес към книгите - аз мисля, че по-скоро да. И при нас четенето е както Мини описва - бърза, прелиства, разказва, прекъсва ме - много се вълнува, представям си как работи въображението й  

jam, аз едва ли съм най-подходящия човек, с който да правиш сравнения и да чувстваш вина - все пак аз четвърта година си стоя в нас, а Симона ходи на градина едва от месец, до преди това сме били постоянно заедно и е съвсем логично да съм съумявала повече неща да правим заедно от един работещ родител, който вижда детето вечер. Сега и тя се прибира вечер уморена и кисела и ще разчитаме повече на уикендите да правим разни неща заедно.

Ето това е книжката, от коятоправим някои неща, съобразени с възрастта ни:

jam-е, сигурно ти звуча революционно и безумно, но аз лично не възприемам по отношение на децата компютъра като нещо по-различно от една умна "играчка". Той не може да замени нито играта с топка, нито рисуването с моливи и пастели, нито работата с лепило, направата на прически на куклите, строежа на кули, играта с коли, реденето на пъзел, гоненицата, криеницата, четенето на книжка. Но той дава още много играчки и игри, които нямаме в коша с играчки. Дали ще се превърне в добър или лош приятел на децата зависи от нас. Има интересни игри, ще ги споделя в отделно мнение, ето и Ани е споделила много хубави линкове. Ние сме подвластни на магията на книгите, защото за нашето време това беше прозореца към информацията и оттам ни идваше информацията за нещата, които не можем да видим около себе си. Нашите деца ще живеят в друго време и няма нито да го променим, нито те биха желали това. Компа няма да замени книгите поне не и в скоро време. Игрите, които играят моите няма насилие, няма безмислено кликане, щракане и изнервяне.

Давам пример - Barbie Fashion Show - ти си дизайнер и избираш рокли, поли. блузи , панталони, комбинираш ги , оцветяваш ги, ръчно - с различни десени, с обикновени цветове, апликираш им фигури, избираш прическа, след това сцена, тапети за сцената, декори, музика за ревюто - и после виждаш произведението си - манекенките с твоите рокли дефилират, правиш им снимки, подреждаш ги. Ревютата са по теми - морско, валентинско, вечерно, спортно и т.н и тн.

Друга игра, която много им харесва е бебето (baby luv), игрите от сайта на дисни, на bbc и т.н.

Прекаляването е проблем, а не играта на компютъра, според ме А когато им омръзне, както всяка друга играчка, просто стават от него и това е.

  Много хубава тема сте отворили, ние на този етап сме пас.

Аз напълно подкрепям Сигнус.
Моето дете наред с другите игри и занимания обожава да играе и на компютъра. С такъв трепет сама си избра мишка в магазина. Моята й е голяма. Ние навремето четяхме и слушахме приказки на грамофона. Днес приказките вече са визуализирани във вид на филмчета. Аз напоследък дори чета на лаптопа от едно известно време. Това е бъдещето и аз не мисля да спирам детето ми в стремежа му да опознава света.
Ето няколко линка с игри и от мен.
http://www.nickjr.com/ad-entry.html?url=/kids-games/
http://www.lego.com/en-us/games/default.aspx
http://www.peppapig.com/
http://www.fisher-price.com/fp.aspx?st=10&e=gamesLanding&mcat=game_infant,game_toddler,game_preschool&site=us

Мини, не са ли прекалено малки фигурките на Плеймобил за тяхната възраст?  А и как успяваш да ограничиш отварянето до една фигурка на ден? Алекс има шоколадов адвент календар и е доста трудно. 

Сигнус, може ли линк към игрите на Дисни 

Да,  аз за сега само запазвам линкове .

Аз съм забавлявала деца с едно тесто, от което сме правили фигурки => във фурната => оцветяване . И имах една игра, много беше хубава - едно платно с цветни кръгчета, което се слага на земята, върти се един палячо и каквото ти се падне като цвят - лазиш по платното. Виждала съм такава игра във филмите, но забравих как се казва. Моята я подарих преди години.

За песничките - научих цялата " Зайченцето бяло", че преди знаех само първите 2 куплета 

Нали ги дават +4, та още не съм ги гледала по същество. Та не знам дали ще прояви интерес, но ще я пробвам при сгоден случай.

Намерихме игрите на Дисни и Алекс вече ги разучава.

http://www.disney.co.uk/DisneyOnline/games/

Ами аз докато се намотая с други задачки.
 И тези са много готини мини ми ги каза:

http://www.bbc.co.uk/cbeebies/games/

Аз ви предлагам да направим една тема ако искате в "Дом и хоби" или тук - като всяка игра да я описваме какво що и за каква възраст е хубава. Един вид селекция на това което най-много си заслужава.

Ние сме подвластни на магията на книгите, защото за нашето време това беше прозореца към информацията и оттам ни идваше информацията за нещата, които не можем да видим около себе си. Нашите деца ще живеят в друго време и няма нито да го променим, нито те биха желали това.

изключително важно за формирането на начин на мислене е да продължим да ползваме четенето на книги като информационен източник!
възприемането на информация от компютъра, особено чрез броузене в Интернет, е довело до съществени изкривявания в начина на възприемане на информацията, твърдят специалистите - тя се поема хаотично, бегло, за кратко, разхвърляно, липсва съсредоточеното й приемане, осмисляне и анализ. цяло поколение вече е лишено от способността да анализира писмен текст поради това, че не чете книги. аз я виждам ежедневно тази неспособност, предполагам, че и някои от вас също.

с две думи - това е като да решиш - искаш ли детето ти да стане интелигентно или не....
и пак да кажа - не искам да им променям света, искам да не им го ограничавам! от компютъра няма да избягат, а на тая възраст той не им е нужен, за да развиват онези умения, които са им необходими. да оставим настрана огромния факт, че играта с компютъра изключва до голяма степен ролята на родителя в процеса на общуването и обучението. да не говорим за огромния факт с вредата върху зрението!  да, по-лесно е компютърът да ги забавлява вместо нас. или телевизорът. така е...

Чакай сега, никой не говори за залитане нито в едната нито в другата крайност. Аз съм против детето да се остави да го занимава и възпитава компютъра и телевизора, но и не ми допада идеята да се поставят ограничения, които са залегнали в моя стереотип. Няма как да искам децата да имат моите интереси, важно ми е да предам ценности, а начинът, по който те ще се развиват трябва да е резултат и с участието и техния личен избор. Информацията, с която те ще разполагат ще е милиони пъти повече от тази, с която ние разполагахме на тяхната възраст. На тях ще са им нужни качествата да я разбират, пресяват, оценяват и класифицират като нужна и ненужна. Едно дете ще предочете да чете приключенски романи, друго (като мен да гледа фантастични филми, трето да рита по цял ден топка. А четвърто от всичко по малко. Изискванията към тях вече са различни - гъвкавост, адаптивност и т.н.

Колкото до общуването с родителя - дали ще играем шах или ще играем на куест игра на компютъра и ще я разплитаме заедно - не виждам разлика голяма. Всичко е в мярката и баланса. Компютърът нито може да бъде родител, нито да го замести, но не е нужно да се представя като някакво табу. Един добър монитор щади очите, колкото и хубавия правилно подбран шрифт на една книга.

И съм съгласна, че книгата, а не филма и играта формират въображението и речевия запас, точно затова си мисля, че никога филмите няма да заместят книгите нацяло.
Така че истината е някъде по средата и в правилния баланс.

Чакай сега, никой не говори за залитане нито в едната нито в другата крайност.

да, никой не говори за залитане. говоря за това, че на тази възраст - 2-3-4-5 години, компютър не им е нужен, за да се развиват и образоват. компютърът е сурогат и индулгенция.

Цитат на: cygnus в Декември 07, 2010, 20:24:17 pm

Чакай сега, никой не говори за залитане нито в едната нито в другата крайност.

да, никой не говори за залитане. говоря за това, че на тази възраст - 2-3-4-5 години, компютър не им е нужен, за да се развиват и образоват. компютърът е сурогат и индулгенция.

Това е твоето мнение, няма как да го оспорвам. Компютърът е хардуер, какво показва и по колко - зависи от задкомпютърните устройства.

Подкрепям jam, че  играта и информирането чрез компютъра води до поколения, неспособни да работят с текст, по-лошо дори - неспособни да се концентрират в извличане на информация от текст, плюс дълбоко апатични към всичко и с някакси притъпени сетива за новото и интересното(това, предполагам от многообразието на източници на забавление и информация)- ежедневно в професията ми се сблъсквам с това...Явно решението е в баланса....

Аз опитвам да четем книжки, но засега обичаме да ги разглеждаме, пипаме и похапваме. За моя огромна радост, Йосиф предпочита книжките пред повечето други играчки, но не ме слуша като му чета. Но, пък, много му харесва да му разказвам измислени истории- имаме си една измислена приятелка- котка- и на нея всеки ден й се случва нещо, подобно на това, което сме правили с него(е, когато не съм на работа )- вози се в метрото, ходи на море, на екскурзия- това го забавлява и приспива. Песничките ги употребяваме за забавление или за заглушаване на рев...
Другото, което му е забавно е да ми подава плюшени животни и да ги сочи докато не започна да му правя театър с тях- много му харесва да му приспивам един любим мечок...
Момичета, в Джъмбо има едни дървени пъзели от по 5-6 части. Мислите ли, че стават за толкова малко дете? Изобщо, някаква идея откъде да намеря дървени играчки?

Inke Tinke, първият пъзел на моя син беше едно пиле от 4 части с дръжчици на частите - търси такива за начало, с дръжки. виждала съм такива освен в Джъмбо, и във Вис Виталис, в Хиполенд, има и разни сайтове за дървени играчки (с търсене ще излязат). още е малко детето ти, но скоро може да опитате.

при играта с реални предмети е много важен сензорният елемент, който липсва при виртуалната компютърна игра. а за малките деца, сензорното възприятие е един от основните източници за получаване на информация.

Да , точно за такива си мислех. Даже има едни в Дженезис- малко са сложнички за едногодишно, но пък като се напасне точнто място на животинката, се чува звукът, който тя издава.Мерси!

Raissa май говориш за Туистър То е забавно за всяка възраст, за мама и тати също
Следя темата, но засега се въздържам от мнение.
мини, какво е това, което си взела? За ядене ли е, че с такова впечатление останах?

А като се заговорихте за играчки, има ли инфо на каква възраст, какви играчки са подходящи и какво развиват? Освен Ники си имам и племеник на 3 години и племеничка на 10 г. За малкия взех Аква Дудъл, но за каката...а тя е аутист и това ме затруднява в избора.