Аз пък далеч не смятам, че тази възрастна жена въобще е била религиозна и истински вярващ човек, защото ако беше такава, никога не би "забърникала" в човешката мъка, трагедия и страдание. Тя е била поредната злобна, съсипана женица, която ровейки се в чуждото страдание намира сили да понесе собствените си проблеми и нищожество, да си каже - ето можеше и да е по-зле, но при всички положения няма нищо по-отдалечено от Бога от подобен тип постъпка или пък това, което Мари е описала във връзка с последните земни "забавления" на терористите.
Сега, относно моето възприятие за живота и нещата, които ни се случват, ще си позволя да изразя по-различно от досегашните мнения. Според мен, нищо случайно не става в живота ни. Това, че на този етап сме "безплодни" също си има причина. Тя едва ли може да се открие на толкова елементарно равнище като с колко мъже сме били без да целим създаване на потомство или дали имаме/нямаме аборти (примерът на лейди илевън в това отношение е особено показателен). Тук, според мен, става въпрос за нещо далеч по-дълбоко като замисъл. Всяка от нас, поне аз така считам, трябва да стигне до нещо, да осмисли нещо, да промени нещо, ако щете, защото на всеки човек му се пращат изпитания-нашето е това. Сега помислете дали въпросната ромка от разказът на Лейди 11 би приела ситуация като нашата като изпитание, едва ли. Затова, поне според ме, Бог определя, според човека какво е в състояние да извиси/унищожи душата му и всичко е оставено на нашата свободна воля, която ни е била дадена. Въпросът е как ще се справим с него(изпитанието), до къде ще ни доведе, какви и до колко ще останем хора в процеса на нашата борба. Тук, бих искала да кажа, че уважавам и то много, мнението на Мари, но не съм съгласна с нея, не за друго, просто защото имаме различен мироглед, аз съм човек - вярващ в това, че сме създадени от Бога, ти Мари-вярваш в науката и прогреса. В тази връзка, бих искала да представя и моята гледна точка, като алтернатива. Относно борбата с ракови и други сериозни заболявания, отстраняването на миома и т.н. не ми е известно да влизат в дисонанс с религиозните убеждения. Когато става въпрос за АРТ - да църквата отрича това, но това е църквата - институцията, но никъде в Библията няма и дума по този въпрос (вярно че тогава още не е имало АРТ, но все пак в Писанието са описани и много мъдрости, които са били непонятни за древните времена, а днес се открива техния смисъл). Освен това, аз лично смятам, че нито едно дете не се зачева и ражда ако това не е по Божията воля, било зачеване по естествен път или АРТ, щом е затупкало сърчицето, щом се е появило бебчето на бял свят, значи така е трябвало да стане. Не съм съгласна и с идеята, че религията е средство/оръжие да се държат масите в страх и да им се обещае блаженство срещу послушание, но това, естествено, е отвъд възможността да се разбере в пълнота от невярващ човек, защото, за разлика от науката, религията не се основава на чисто материални доказателства, на рационализъм, а на вяра. Макар че какво по-голямо доказателство за съществуването на Бога от самия живот?! А относно нашата болна тема - не сте ли си задавали понякога въпроса защо лекарите всъщност понякога нямат обяснение защо не става оплождане/имплантация/задържане/износване, колко пъти сме чували истории на момичета при които по време на процедура - АРТ всички показатели са перфектни и въпреки всичко не става или такива, на които им е казано, че зачеване по естествен път е невъзможно, а те - хоп и вземат, че издуят коремите? Естествено, с това нямам предвид, че трябва (особено хора с доказани проблеми) да седят и да чакат да им се даде, все пак, човек трябва да прояви и воля да се бори за това, което желае. Това, което ми прави впечатление обаче е, че изпитанията са според човека, според слабото му място, това, от което ще го заболи най-много, на алчните - им се дават пари(да си богат също е изпитание при това, поне според мен, едно от най-тежките, защото повечето такива хора, като че ли завършват живота си в златен палат, сами и с мисълта, че това, което са си мислили че ще им стигне да бъдат щастливи, всъщност се е оказало една илюзия - но това е една друга тема, стига с отклоненията), на суетните - красота, тежките заболявания според мен също са изпитание, последно средство човек да се замисли над живота си и да му се даде възможност да си спаси душата. Защото кога хората се обръщат към ирационалното (включително и към Бога), когато им е тежко и трудно, когато са щастливи и доволни - сме истински егоисти. Преди всичко обаче бих искала да кажа, че на човека му е дадена свободна воля - никой никого не кара на сила да следва определен начин на живот, казано е ясно и точно, че трябва да се съблюдават определени правила (грубо 10 на брой), оттам нататък са изяснени последиците от избора, който всеки от нас прави и толкоз. Но за нас хората е толкова трудно да бъдем добри, чак ми става жал понякога (и за мен в това число), просто сме слаби и това е, не сме в състояние да бъдем изцяло извисени, лишени от лоши мисли пък било поне веднъж в живота. В общи линии се опитах да очертая съвсем бегло и с леки щрихи и една друга гледна точка.
