Е, дойде време и аз да се запиша тази седмица
Лис, купона е пълен у вас, нямам търпение да ви видя.
Аничка, не мога да си помисля дори да изпадна в такава ситуация. На мен кръвта ми беше слязла в петите веднъж, когато успяха да си отворят входната врата, едва ги хванах преди да хукнат по стълбите, а бяха на годинка и 2-3 месеца. Докато бяха при мен в кухнята, в следващия момент на площадката, а уж не можеха да стигат. От тогава е заключено и ключа на високо.
Ние започнахме да ги къпем заедно откакто започнаха да седят стабилно. Вече не ползваме и коритото, къпем ги под душа, иначе няма вадене от това корито. Купихме от пътеките за баня и на нея. Не че не е екшън, защото почват да се бутат и гонят кой да е по-намокрен от водата. В крайна сметка баща им е най-мокър.
Правила съм на малките изследвания за АД - взима се кръв от вената и се прави за отделни групи. На Дани му излезе към храна, прах, плесен и т.н. Не съм правила конкретно за какво. Къпем със Себамед пяна за вана - с всичко друго ми се зачервяват и изриват, мажа с Клоран - за суха и чувствителна кожа и крусти. Открих го като им излязоха крустите, от тогава го ползваме. Невероятен е.
Цветенце, с приспиването да ти кажа при нас какъв номер минава, ако ги оставя сами, почват да се хилят, говорят, стават, затова лягам на спалнята и аз и им казвам че ако не заспят ще изгася звездичките (на тавана имаме флуорисцентни звездички) - не че ще успея де, ама те това не го знаят. Сега ги е страх да не взема да ги изгася и стискат очите да заспиват
Ако случайно решат, че ще говорят, само докато кажа:"Тихо, ей сега ставам да гася звездичките" и вече казват "Ние пинкаме"
Вече някой като ги пита ще спите ли, те - "Да, тото мама гаси здичките"
Сега имаме да учим стихчета за Дядо Коледа, ама нещо май няма да стане номера. Докато почна едното Мама ми оплете и се почва "мойта мама", "Не, мойта мама", а другото - елхичке зелена - "Не искам зелена, искам тиньо" и влизаме в безкраен дебат...
Ох, не писах, 2 дни и сега се улях