Здравейте отново от мен,
Много отдавна не съм писала. Чета когато имам време. За съжаление обаче доста рядко намирам свободно такова. Много дълго мислих и реших да споделя неволите и "черните" си мисли с вас, защото много от мамите тук са минали по пътеката, по която аз тъпча в момента. Зная, че ще има много противоречиви мнения. Очаквам дори да чуя, че темата не е за тук. Но наистина времето което съм прекарала в сайта, приятелите които намерих - за което съм благодарня всеки един миг, и съветите, които съм получавала немога да заменя. Затова и реших с риск да разсърдя някой, да пусна темичката тук. Отсега се извинявам, че поста ми ще е от дългите, и най-вероятно отегчителен за някои.
Предполагам, че все още има съфорумки, които ме помнят и знаят през какъв ад минах - поне за мен това беше ада. Предполагам, че има и такива, които така и не ме разбраха и не ме приеха.
През м.Февруари 2010г се разделихме окончателно с бащата на децата ми. Бях бременна отново, бях повярвала, че все пак се случват чудеса.... Бях.... Докато на 26,02 съпругът ми излезе и не се прибра повече. След 4 дни дойде,за да ми каже, че не издържал повече да се преструва и немогъл да живее вече с мен. Поредният шок и поредното стъпкване на личността ми. Останах сама с две 8 месечни бебета и бременна в почти 5-ти месец. Плачех постоянно. Самообвинявах се. Задвах си въпроси без отговори. На 10,03,2010г той дойде да види децата. И.... преби ме като куче   защото намерих снимката на  любовницата му в джоба на якето, което бутнах и при вдигането изпадна снимката. И му казах, че това само доказва, как държи повече на нея отколкото на мен и децата си (тяхна снимка и до ден днешен няма). Резултатът беше - полиция и спешна помощ, дело по закона за домашното насилие с резултат ограничителна заповед да не приближава мен, децата, апартамента, местоработата ми и местата за социалните ми контакти за срок от 12 месеца. На 21,03 изгубих своята Дара. Пак щях да имам дъщеричка. И име и бях измислила даже. "Каките" бяха започнали да целуват коремчето ми което вече личеше и да показват къде е малкото бебе ... И в един момент бях на ръба. Благодарна съм на Господ,че остави поне мен жива, за да мога да гледам дъщерите си и да им давам най-чистата любов, която някога съм изпитвала. И така през м.Юли се преместих с децата си при майка ми в Пирдоп. Бях свалила близо 20кг за 3 месеца. И рещих, че няма да продължавам така. Преместихме се. Намерих си работа и през Октомври дадох децата на детска ясла. Преди 4 дни "баща" им, който не ги е виждал непомня откога ( не защото не му позволявам, а защото няма желание ) се обади по телефона и ме помоли  да ги чуе, защото много му липсвали. Велислава дори не го отрази. Но... Щом чу гласа му Паулина започна да притиска силно телефона към бузката си, да го целува и да се семее на глас викайки "Тати, тати Пои е тати" В този момент сърцето ми се пръзна на милиарди парченца, защото отговорът от другата страна беше "Аааа ти Поли ли си? Дай да се запознаем. Аз съм ти баща, ама понеже майка ти е идиот те закара на 200км от мен. А можеше и тати да си имаш!" Детето се смеееше на глас, целуваше телефона и видях неописуемо щастие в очичките и, а той отново каза една от поредните си глупости. Отново се опита да ме накара да се почувствам аз виновна и гузна. Вчера разбрах, че е нарушил съдебната си заповед и живее с любовницата си в апартамента ни. Отстранен е от апартамента със съдебна заповед и не трябва да се приближава там до 18,05,2011, а когато се обадих в полицията да подам сигнала, отговорът на чиновника беше "Ама Вие госпожо какво очаквате от нас да направим? Да висим пред вратата да видим дали той влиза там ли?" Тъкмо бях започнала да си мисля, че ада свършва. Тъкмо си мислех, че всичко ще се нареди... А сега отново черна дупка. Отговорът на въпроса ми защо си е нарушил заповедта, и защо усложнява нещата беше "Тя ми е жена и аз съм в МОЯ апартамент а мойта жена и ти неможеш нищо да ми кажеш!" А ние все още не сме разведени. В смисъл, аз искам развод, а той се моате. В един момент иска да се разделим по взаимно съгласие, в следващият обаче вече не иска да дава нищо за децата и неможем да се разберем за да се получи развода по взаимно съгласие. Предполагам, че и аз правя някаква фатална грешка в комуникацията с него, знам ли. Моля ви, като странични лица... Подскажете ми начин, по който да мога да пристъпя напред и да изляза от тази дупка. Защото май сама няма да мога.
Благодаря на тези, които имаха търпението и силата да изчетат всичко. Благодаря и на тези, които ще ми отговорят.
Обичкам ви всички.

Здравей, помня те разбира се. Много съжалявам да прочета това. Много ме натъжи. Незнам какъв съвет да ти дам. За теб ще е добре да се разведете и да избягвате скандалите доколкото е възможно. Как ще го постигнете, незнам. Търсете начин. Ясно е, че вече няма как да живеете заедно. Важното в случая е децата да не патят от това. Чудесно би било да се разберете без излишни емоции и скандали и всеки да поеме своят път към щастието. Много съжалявам за преживяното. За едно съпругат ти не е прав, никога не трябва да посяга на жена! Това просто не граничи с нормалното, особено бременна жена в 5 несец. За това трябва да се лежи най-малко 3 години. Най-малко...

Много ми стана мъчно акто прочетох какво си преживяла. Аз те помня, помня и че забременя нормално след АРТ. Даже съм се чудела какво стана с теб. Много, много съжалявам, за случилото се. И наистина това, което ти е причинил с побоя не е редно да е безнаказано. А за напред не знам какво да те посъветвам. Освен да бъдеш много силна! Дано скоро спрат тези разправии и срещнеш някой достоен партньор в живота. Искрено ти го желая!

Направо не мога да повярвам, че такива хора като твоят мъж съществуват. Това не е мъж, не може да се нарече дори и човек.
Миличка, според мен трябва да си намериш добър бракоразводен адвокат. Имаш предполагам документи за онзи ужасен момент, в които онова (не е мъж със сигурност) си е позволил да ти посегне.
Разведи се по най-бързият начин. 
Изобщо не ми го побира ума как е възможно така да се е отнесъл с теб. А онази другата "жена", тя пък с какво право разрушава едно семейство.
Пожелавам ти да си силна заради децата си.

А онази другата "жена", тя пък с какво право разрушава едно семейство.

Мии и аз дълго се чудех. Дори направих грешката да се опитам да говоря с нея - та дано ме разбере и да осъзнае, че не е правилно да се намесва и да разбива живота ни. Но отговорът беше нещо, което едва сега осъзнавам "Правото да се меся в живота му ми го дава той. Мислиш ли, че и аз като теб ще седя някъде където не съм желана. Той е достатъчно голям, за да взима решенията си правя всичко, което правя, защото той ми го позволява и няма нищо против." Тогава не го разбрах по начина по който го разбирам сега. Реших, че е "малка пи*ла, която се е взела насериозно. За съжаление обаче е била много права и ме е яд единствено, че не го осъзнах още тогава, а загубих още 2 години от времето и живота си. Наистина, ако не е тя ще е следващата. И това е защото той го позволява. Защото той ако беше "мъж" щеше да прави каквото му се прави там, но да защити съпругата, децата и семейството си. А той не го направи в нито един момент. И да - за съжаление съществуват такива хора. За мен това са хищници - готови да рзкъсат и съсипят всеки в името на собствения си егоизъм и щастие. И честно казано ме е срам, че съм вярвала, че обичам подобен човек.

Миличка, помня те. Това което си преживяла ... нямам думи, това не е мъж, това е нещо по-долно и от плазмодий в канализацията! В момента наистина ти трябва добър адвокат, да поискаш ПЪЛНО попечителство, въз основа на медицинското, което си си извадила за побоя, да се отбележи, че е нарушил ограничителната заповед. В момента, това, че сте женени, означава, че и той има право на ползване на апартамента, поне така си мисля.
Моя съвет е да не даваш на децата да комуникират с него - те са като пластелин в ръцете му. Нека отраснат, тогава им разкажи защо не им даваш да говорят с него и те да преценят. Малки са, но ще помнят побоя, ако са станали свидетели. Но в никакъв случай не им давай да се виждат с него. А ако следващия път посегне на тях?

Надявам се скоро да си с истински мъж, който те заслужава, който те обича и се грижи за теб, а този....ох,няма да пиша повече.
Прегръщам те, бъди силна!

От какво те е срам. И ние сме хора и ние грешим. "Пиклата" защо изобщо я коментираш? Тя е права, щом той иска да е с нея, нека е. Ако не е тя, ще си намери друга. Друг е въпроса, ако бях на мястото на "пиклата" и разбера, че възлюбения ми е ступал здраво бременна жена, как бих го погледнала изобщо....

Маги, много съжалявам да ужасите, които си преживяла.
Съвет не мога да ти дам, но ти съчувствам.
На твое място бих странила от подобен "татко" и не бих го коментирала, нито конфронтирала. Да си ходи, да си живее, с 1+1+100 жени, но да ви остави на мира!
Но насилниците са такива, не могат да си тръгнат.

Много съжалявам за всичко преживяно от теб.
В случая подкрепям напълно Жасмин_Вени. Имаш ли медицинско след побоя? На базата на него можеш да му отнемеш родителските права. Сменяш си телефонния номер и така. Не се поддавай на емоциите на децата! Ако беше нормален баща - тогава щеше да е друго. Но да се обади и да обяснява на детето, че щяло да има баща, ако майка му не го е завела на 200 км.  Това може да бъде пагубно за психиката на детето. Не се заблуждавай! При такова поведение - това заслужава. Не искам да те настройвам срещу мъжа ти, но ми се струва след всичко прочетено, че контактът с него може само да навреди на теб и децата.
А иначе приятелката му е права - ако той не искаше, нямаше да е с нея. Не я обвинявай! Щеше да е с някоя друга, ако не беше с нея. Просто явно той не е стока.
Хубаво е, че поне можеш да разчиташ на родителите си. Не изпадай в дупка! Децата имат нужда от теб. Налага ти се да бъдеш силна. Намери адвокат и действай! 

За страничен наблюдател е лесно да даде мнението си - развод по исков ред, уреждане на имуществените въпроси, режим на виждане на децата и... всеки си хваща пътя.

Ти, обаче, трябва да решиш за себе си затворила ли си тази страница. Защото от написаното личи, че все още си склонна да правиш компромиси. Фактът, че не си се развела с този човек е показателен. Поне за мен, де, не твърдя, че съм права.

И нещо много важно - не намесвайте децата в личните си битки, какъвто и път да изберете.

За страничен наблюдател е лесно да даде мнението си - развод по исков ред, уреждане на имуществените въпроси, режим на виждане на децата и... всеки си хваща пътя.

За съжаление не е точно така и дори и горната прзумпция да се осъществи накрая не всеки си хваща пътя, а неприятностите и ходенето по нерви тепърва започва - с осъществяване на режима на виждане, не/изплащането на издръжка, декларациите за съгласие за пътуване в чужбина на децата и срокът им, съгласието за издаване на паспорт и т.н. Не зная къде куца вашето общуване, но ще ти илюстрирам два примера, а ти сама ще прецениш към кой клониш.

1. Майката и детето живееха в Италия. С бащата са разделени преди 3 годишния малчуган да се роди. Идваха си на всеки 6 месеца, за да молят таткото да разпише нова декларация с по-голям срок и да се изпокарат тотално. Последният път таткото закъснява един час за срещата, звънят му - идва насам от Пловдив. Майката започва неистово да крещи "Два пъти годишно да не можеш да дойдеш навреме, всичките ти работи са такива, за нищо не може да се разчита на теб, безотговрен тип" Скандалът продължава около 30 мин, с прекъсване за глобяване на заловеният с телефон зад волана татко. Най-накрая той пристига на срещата и се започва нещо още по-страшно. "на любовницата си закъснявай с часове, тя да те чака", "ти да не си принцеса, да не можеш да ме почакаш малко", какви ли не обиди, епитети. Резултата - таткото й заявил, че като е толкова отворена просто няма да й разпише и детето няма да пътува никъде. Съответно тук си остана и майката, която тъкмо се беше установила сравнително добре. Сега се бори наново и отначало с родната действителност, а шансовете на малкия да отрасне в един да кажем доста по-различен свят от нашия се изпариха някъде между желанието на майката и бащата да покажат кой е по-отговорен и значителен.

2. Бащата се обажда, за да каже, че няма да може да мине да вземе сина си, защото бил зает с малкото си дете от новата си жена. Майката му отговаря "добре, няма проблем, поздрави" Възхитявам се на търпението й, още повече, че тя беше изоставена точно заради настоящата му съпруга. Тя отговаря  "Аз си знам, че бившият ми е кретен, но ако му го натяквам при всеки удобен случай какво би спечелил синът ни? Какво ако му кажа, че не го е грижа за нас - ми то това е ясно, нали ни заряза. Какво повече да се карам и да нищя. Той като е глупак за общото благо на нашето дете поне един трябва да действа с интелект." Тази ми приятелка няма никакъв проблем с декларациите, нито й се поставят ултиматуми, и най-важното - при това нейно поведение стресът на детето й е сведен до минимум.

2. Бащата се обажда, за да каже, че няма да може да мине да вземе сина си, защото бил зает с малкото си дете от новата си жена. Майката му отговаря "добре, няма проблем, поздрави" Възхитявам се на търпението й, още повече, че тя беше изоставена точно заради настоящата му съпруга. Тя отговаря  "Аз си знам, че бившият ми е кретен, но ако му го натяквам при всеки удобен случай какво би спечелил синът ни? Какво ако му кажа, че не го е грижа за нас - ми то това е ясно, нали ни заряза. Какво повече да се карам и да нищя. Той като е глупак за общото благо на нашето дете поне един трябва да действа с интелект." Тази ми приятелка няма никакъв проблем с декларациите, нито й се поставят ултиматуми, и най-важното - при това нейно поведение стресът на детето й е сведен до минимум.

Berluskoni това е начина. Подкрепям и аз с две ръце. От излишни скандали и препирни файда няма, а децата страдат най-вече.

Маги, опитай се да си съхраниш нервите и здравето заради малките слънчица. Явно могат да  разчитат само на теб.
Имаш едни малки ангелчета. Аз толкова им се радвам като ги видя, но не съм предполагала че ти си човека зад този ник.

но не съм предполагала че ти си човека зад този ник.

Това означава ли, че се познаваме. Ако искаш ми пиши на лични
Берлулскони, във всеки един момент и при всеки един разговор се опитвам да следвам вторият вариант който си описала, но стената отсреща е непробиваема. Милиони пъти съм казвала, че искам да си запазим добрите отнощшения, най-малко заради това, че имаме общи деца. Осъзнала съм много отдавна, че насила немога да накарам никого да ме обича, или да обича децата ми. Проблемът при нас е, че той избива някакви комплекси. В смисъл никога на мен не ми е пречело, че имаме разлика в образования, възпитание, начин на комуникация и поведение. Опитвала съм се да не забелязвам. Но при него нещата са доста по- различни. Чрез психически тормоз, обиди и унижение, той се пробва (и доста често успява) да ме стъпче и да ми докаже, че е "повече" от мен и, че аз съм НИЩОТО, НУЛАТА и пр.

Аз съм чела много твои постове.Това което прави с теб и децата мъжа ти няма да коментирам.Не мога да повярвам,че човек който е искал тези деца и се е борил за да ги има заедно с теб,сега ви причинява всичко това.Пожелавам ти от тук нататък никога ама никога повече да не се чувстваш така както сега!И помни,че всичко се връща в този свят!

Здравей, Маги!
И аз те помня и да си призная се питах къде ти изчезна втората лентичка, защото тя беше едно огромно доказетелство, че чудесата се случват! Сега не знам какво да кажа, защото възмущението ми е огромно Това същество е изрод и ума ми не го побира как е възможно да съществуват подобни индивиди Не мога да го нарека човек, още по-малко баща Само ти си знаеш какво ти е, но от прочетеното разбирам, че с него добрият тон е невъзможен и непостижим във всяко едно отношение! Да, трябва да имаш добър адвокат, но подозирам, че дори и да получиш развод проблемите ти няма да спрат Не знам как ще бъдеш спокойна, ако той остане насаме с децата или пък има контакти с тях Просто трябва да бъдеш силна и дано откриеш човек, който истински те заслужава!
Прегръщам те мила и ти желая кураж и много късмет! На теб и безценните малки слънчица!

Няма да се налага да се притеснява какво ще стане, ако остане насаме с децата, ако му отнеме родителските права
Аз съм чела и преди историята на Магичка и си спомням, че още тогава тя имаше сериозни проблеми с мъжа си, които на мен лично ми бяха достатъчни, за да предвидя, че нещата няма да се развият добре. Но обикновено, страничният наблюдател е малко по-обективен, за разлика от самия участник в историята, което е нормално. Предполагам, че Магичка до последно се е надявала, че нещата ще се оправят и той ще се промени. Практиката сочи, обаче, че това почти никога не се случва, напротив, нещата се влошават. Изборът на една жена да остане с такъв мъж може да бъде продиктуван от много фактори и аз не бих могла нито да съдя, нито да оправдавам този избор. Всеки си знае за себе си, какво му е в къщата и как ще се справи с него.
Определено съм възмутена /меко казано/, от това, което този хмммм ...човек е причинил на майката на децата си и на нероденото си дете...
Много ми хареса постинга на Берлускони и по-конкретно втория казус, който тя разказа. Определено и за мен това е правилния начин, но все пак, не винаги е приложим. В конкретния случай считам, че "таткото" е неспасяем случай и от това ще страдат децата най-вече. Дори Магичка да се държи цивилизовано и да не влияе на мнението на децата за баща им, то той определено няма да има достойнството да не го прави и всячески ще се мъчи да ги настрои срещу майка им. Не мисля, че това би им било от полза. Личното ми мнение е, че за двете деца е по-добре да нямат контакт с този....няма да казвам какво, че ще стане грозно. Но това е ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ И НЕ АНГАЖИРАМ НИКОГО с него, нито претендирам за правота, моля да се има предвид.
Магичка, доста ще ти е трудно, искрено съжалявам за всичко, което си преживяла и се надявам да се справиш с този проблем по най-добрия за теб и децата начин. Дано стане бързо и безболезнено. Успех!

maggi4ka,искам да ти дам кураж да бъдеш силна и да не позволяваш на отчянието и болката да те превземат !
Относно въпросният т.нар. баща на децата ти,според мен трябва да му покажеш къде е Земята и ако ти е възможно тотално да го изтриеш от живота си и да не му позволяваш никога повече да ви тормози по какъвто и да било начин.Той е направил своят избор и мястото му вече е там където и с когото е решил да бъде!Щом си позволява да използва сравнения като "идиот" за теб, говорейки със собственото си дете , това означава, че е абсолютен кретен , който за ваше щастие е далеч от Вас!
Според мен ако имаш възможност му отнеми родителските права , въпреки че не съм сигурна , че това би го трогнало , предвид поведението му ...

Магичка, няма да коментирам случилото, само ще кажа, че е чудовищно. В друга страна онова прасе щеше да е в затвора за побой и убийство.

Съвети лесно се дват, но дали са правилни за теб ще решиш като си помислиш.

Гледай да се разведеш по най-бързия начин. Адекнатна защита от държавата не очаквай, за да не се разочароваш още веднъж. Разчитай само на себе си и на близките си.

Не е здравословно децата да общуват с човекоподобни, опитай се да го лишиш от родителски права. Скъсай връзка с него.

Погрижи се за себе си. Ако имаш възможност и желание ходи на психолог, но добър, ще се почувстваш по-добре. След време като болката отшуми и погледа ти ще се избистри. Не задържай нищо в себе си нито обидата, нито страха, нищо. Изхвърли ги от тялото си и ги замени с любовта ти към децата.

Намери сили да му простиш за твое добро, но не забравяй никога какво ви е причинил. Омразата, вината вредят на теб, освободи се от тях.

Желая ти скоро животът ти да се подреди по един немислимо хубав начин 

Намери сили да му простиш за твое добро, но не забравяй никога какво ви е причинил. Омразата, вината вредят на теб, освободи се от тях.
 

Колкото и злобо, грозно или както и да е там да звучи аз НЕ искам да прощавам. Единственото, което искам е да го изтрия от съзнанието си, но за съжаление това се оказва абсолютно невъзможно - в момента в който погледна Паулина виждам него. И чертите на лицето и походката та дори и характера понякога. Но... ще прескоча и този камък. А за прошка - не мисля, че съм толкова благородна, за да простя всичко което ми причини. За мен е ненормално, нечовешко и недопустимо поведението му и той не заслужава прошка. Най-малкото, зашото през всичките години правеше всичко съвсем целенасочено и умишлено с една едничка цел - да ме смачка и да се радва на "победата" си. Е сега я има  -пирова по моите разбирания, но все пак я има и е доволен. А аз съм доволна, че запазих разсъдъка си, за да мога да продължа напред. Обичам ви момичета. Нямате на идея колко обичам ЗАЧАТИЕ и колко много обичам всяка една от вас тук. Благодаря ви че ви има