Да си призная, ако съм пряк свидетел на насилие спрямо когото и да било - ще звънна в полицията моментално.
Обаче...ако от съседите ми, дори да имат деца чувам шум, който може да се тълкува многозначно и една от вероятностите е: някой бие/убива някой друг...ще звънна на полицията ако 99% шумът от съседското жилище ми намирисва на "убиване". Какви ли не случаи съм имала със съседите си, вкл. и едни които си правеха луд скандал през вечер, с трошене на мебели, посуда и каквото добарат и до 15 мин. завършваха с още по-шумен скес за /явно помирителен/ или в спалнята, или в банята. Ама толкова шумен, че даже знам, че съседът е много "надарен"
В други държави, дори да изключим шума от потрошената къща, съседският секс с такива децибели - обикновено е повод да звъннеш и да се оплачеш на властите от шума. По нашите географски ширини, дори да пречи наистина - обикновено е повод да се поусмихнеш и да си кажеш "хайде карай". Купонът на съседските тийнейджъри, ако не е всяка вечер - също. Хайде и ние сме били тийнове... Изобщо не разбирам като се заприказва, че сме нетолерантни хора българите. Как беееееее?
Извън лековатия поглед на ситуацията обаче, когато се отнася до очевидни и тежки престъпления, за които знаеш и виждаш, или се случват на твой гръб дори - навикът да не сигнализираш е наистина по вина на властите. Преди години, едни циганки ни преджобиха в базара на НДК, хванахме ги, локалната охрана заключи вратите и ги закара в офиса. Аз и моята приятелка /потърпевшите демек/, чакахме близо 3 часа полицаи от 4-то районно да дойдат /софиянки знаят разстоянието между двете сгради колко е/. Дочакахме намусените полицаи, отидохме всички в участъка, аз и приятелката ми писахме обяснения, целият ни ден замина да бъдем "съвестни гражданки" и... Когато всички формалности приключиха, полицаят, който ни каза да си ходим ни даде следният съвет:" И другия път като ги хванете, набийте ги и вие им вземете парите, не ни занимавайте с глупости и да пишем само докладни после."
Което "силно ме мотивира" да не се разправям с полиция и каквито и да било ведомства, ако не ми е крайно належащо и до ден днешен. И не е моя вината, че са ми такива нагласите, щом постъпвайки "по правилник" - получавам разиграване, сумтене и забележки.
Е, ако се отнася за насилие над дете - ще преглътна и това "неудобство" с удоволствие, но все пак мисля, че е нужно и държавата в лицето на всичките си институции да реагира доста по-адекватно в такива ситуации.