Доброто възпитание може да е нещо много впечатляващо, но то по-скоро се показва в известна степен, а не се доказва из основи и завинаги. Не може да се разчита само на добро възпитание. Нужни са редица от конкретни ефективни стъпки, които на верижния принцип да водят от насилието до наказанието. Защото тук се обсъждат случаи, които не толкова са толерирани от останалите, а просто не са наказани. В толерирането има и нещо от доброволното опрощаване, докато очевидно обществото просто е безсилно да накаже насилниците. За да се случи това, е нужно да действат в синхрон много неща.
За домовете, градините, училищата - Не знам как е в другите страни, но специално в Англия не можеш да започнеш да работиш с така наречената "уязвима" категория хора (деца, възрастни), ако не ти е направен предварително CRB check. Това е всъщност нашето Свидетелство за съдимост, което се прави за 5 години назад. Проверката трае около месец и през това време ти нямаш все още достъп с учащите се примерно. Прави се периодично през няколко години тази проверка. На учителите абсолютно задължително се прави такава проверка, както и на целия персонал по домове, градини, училища, организации и т.н., работещи с уязвима категория хора.
Като почнеш обаче, те следят в началото как се държиш, какво поведение имаш, груб ли си мил ли си и т.н. При всяко съмнение за непрофесионално поведение, има и верига от процедури, зависи какво си сгафил. Не знам дали има нормален, който си мисли, че може да удари дете и да му се размине. Няма как да стане!! Все някой ще забележи, ще чуе, а и детето може да не мълчи, защото е научено да не мълчи при такива случаи, защото никой няма право да му посяга. Ако това обаче се случи, това отива в досието на насилника, което пък ще излезе като информация при следващата му проверка за съдимост, ако от старото място го изритат и той реши да си търси ново място. С такова досие е малко вероятно да бъде посрещнат с отворени обятия на новото място.
Тук оставам настрана и въпроса какви мерки за сигурност има пак в тези места и как външен човек с лоши намерения просто почти няма шанс да влезе.
Обаче! 1. Какво се случва, ако в персонала има и роднини работещи там и тази история се покрие? За тази страна задължително във формулярите за работа се пита дали имаш роднини, работещи вече там. При нас обаче нещата са много роднински на много места, което пречи на професионалното. 2. Другият конфликтен елемент по нашите ширини са любимите ни приятелства на работните места. Това често може да възпрепятства да се отдели обективно професионалното от личното и става един славянски гювеч, в който насилникът си плува съвсем удобно сред мазнината, ободряван, че всъщност на детето нищо му няма и е човешко да се вбесиш.
Спомняме си и за Могилино - такъв срам! Е, начинът на живот там не е бил тайна на никого, нали? Защото насилието е не само чисто физическо, но и емоционалното принизавяне на човешкото същество до по-ниско от животно е даже по-опасно и зловещо.
Не е сигурно за нашата страна дали цялата верига от насилието до наказание е цяла, няма пролуки и действа безотказно. Защото повечето от нас имаме съмнения.
Та социалната чувствителност и нетърпимост на обществото са първата стъпка, но това трябва да бъде окуражено и подпомогнато и от ефективни наказателни мерки. Иначе, само ще смазват психически хората такива истории, но това само по себе си нищо не променя.